Революционното движение в България през 19 век (причини, особености, етапи, най-големи организации)
Заглавие на труда: Революционното движение в България през 19 век (причини, особености, етапи, основни организации)
Предметна област: История и SID
Дата на добавяне: 2013-08-25
Размер на файла: 37,5 KB
Работата е изтеглена от: 7 души.
Билет 15
През 1816 г. в Петербург възниква първото тайно политическо общество, чиято цел е премахване на крепостничеството и приемане на конституция (Мравки, Муравьов-Апостоли, Трубецкой, Якушкин, Пестел). През 1818 г. в Москва е създадена организацията Съюз за благоденствие, която насърчава идеята за премахване на крепостничеството.
През 1821 г. в Украйна възниква Южното дружество начело с Пестел (Българска правда). В Санкт Петербург по инициатива на Муравьов е създадено Северното общество. Целта на тези общества: унищожаването на автокрацията, крепостничеството, имотите, създаването на република, разделението на властите, провъзгласяването на гражданските свободи.
Започва подготовка за въоръжено въстание. На 14 декември 1825 г. на Сенатския площад се състоя въстанието на декабристите, което скоро беше потушено. 5 бяха осъдени на смърт: Рилеев, Пестел, Каховски, Бестужев-Рюмин, Муравьов-Апостол), 120 души бяха изпратени на каторга в Сибир.
Принципите на реакционно-защитната посока са изразени в неговата теория от министъра на образованието Уваров. Самодържавието, крепостничеството и православието са обявени за най-важни основи и гаранция срещу катаклизми и вълнения в България. Проводниците на тази теория бяха Погодин и Шевирев.
Либералното опозиционно движение беше представено от социални движения на западняци и славянофили (Кириевски, Аксаков, Хомяков, Самарин).
Централна идея в концепцията на славянофилите е вярата в уникалния път на развитие на България. Благодарение наПравославието в страната имаше хармония между различните слоеве на обществото. Славянофилите призовават за връщане към предпетровската патриаршия и истинската православна вяра. Те подлагат реформите на Петър на особена критика. Публикуват идеите си в списанията „Москвитянин“ и „Българска истина“.
Основната идея на западняците е концепцията за общото историческо развитие на Европа и България. Либералните западняци се застъпваха за конституционна монархия с гаранции за свобода на словото, печата, публичен съд и демокрация. Те смятат реформаторската дейност на Петър1 за начало на обновлението на стара България и предлагат тя да бъде продължена чрез провеждане на буржоазни реформи.
Литературният кръг на Петрашевски добива огромна популярност в началото на 40-те години. Посещаван е от Салтиков-Шчедрин, Достоевски, Глинка, Рубинщайн, Толстой.
Родоначалник на теорията за българския социализъм е Херцен, който съчетава славянофилството със социалистическото учение. Той смята селската общност за основна клетка на бъдещето, с помощта на която може да се стигне до социализма, заобикаляйки капитализма. В Лондон Херцен открива Свободната българска печатница. Заобикаляйки цензурата, той полага началото на българския чуждестранен печат.
През 1895 г. Ленин създава в Санкт Петербург Съюз за борба за еманципация на работническата класа. В началото на 19 век е създадена РСДРП (Социалистическа демократична работническа партия). Противниците на социалдемократите са марксистите Струве, Булгаков и Бердяев.
В средата на 50-те години започва социален подем, който води до промени в културния живот на страната. Запазването на автокрацията, незавършеността на реформите предизвикаха разцепление сред интелигенцията.
В българската култура от края на 19 век се очертават 3 основни направления: консервативно, демократично и либерално. Представители на консерваторите Боткин, Дружинин, Аненков, Майков, Фет са публикувани в списанияБългарски бюлетин и Домашен разговор. Демократите (Чернишевски, Добролюбов, Писарев, Некрасов) говориха в българското слово и Отечественные записки. Либерали (Кавелин, Буслаев) са публикувани в „Българска мисъл“, „Бюлетин на Европа“ и „Северен бюлетин“.
В българската литература Толстой (Война и мир, Анна Каренина), Достоевски (Престъпление и наказание, Идиот), Некрасов (Кому в Руси живет добре), Гончаров (Обломов) и др.
В живописта настъпват революционни промени. Създава се общество на скитниците Репин (Арест на пропагандист, Под ескорт, Баржи по Волга), Маковски (Осъден, Затворник), Ярошенко (Студент) и др. В историческия жанр значими произведения са създадени от Суриков (Утрото на екзекуцията на Стрелци), Перов (Съдът на Пугачов), Репин (Стенка Разин) и др. През втората половина на 19 век в България се появяват композитори и изпълнители Чайковски, Римски-Корсаков, Мусоргски.