Резюме Изчисляване на емисии от въглищен прах - Банка от резюмета, есета, доклади, курсови работи и дипломни работи
2. Изчисляване на емисиите на замърсители
2.1. Изчисляване на емисиите на въглищен прах
2.2. Изчисляване на емисиите на замърсители от горива в котли
2.3. Изчисляване на емисиите на азотни оксиди от стратифицирано изгаряне на твърди горива
2.4. Изчисляване на емисиите на серен диоксид
2.5. Изчисляване на емисиите на въглероден окис
2.6. Изчисляване на емисиите на прахови частици (пепел от въглища)
2.7. Изчисляване на параметрите на газовъздушната смес от източници на емисии
3. Препоръки за системи за защита на местообитанията
4. Литературни източници
Отрицателните промени в земната атмосфера са свързани главно с промени в концентрацията на второстепенни компоненти на атмосферния въздух.
Глобалното замърсяване на въздуха оказва влияние върху състоянието на естествените екосистеми, особено върху зелената покривка на нашата планета. Един от най-очевидните индикатори за състоянието на биосферата са горите и тяхното състояние.
Киселинните дъждове, причинени главно от серен диоксид и азотни оксиди, причиняват голяма вреда на горските биоценози. Установено е, че иглолистните дървета страдат от киселинни дъждове в по-голяма степен от широколистните.
Само на територията на нашата страна общата площ на горите, засегнати от промишлени емисии, е достигнала 1 милион хектара. Съществен фактор за деградацията на горите през последните години е замърсяването на околната среда с радионуклиди. Така в резултат на аварията в атомната електроцентрала в Чернобил бяха засегнати 2,1 милиона хектара гори.
Особено засегнати са зелените площи в индустриалните градове, чиято атмосфера съдържа голямо количество замърсители.
Пренасяният във въздуха екологичен проблем с изтъняването на озона, включително появата на озонови дупки над Антарктида и Арктика, е свързан с прекомерноизползването на фреони в производството и бита.
През последните десетилетия в резултат на антропогенно въздействие атмосферата претърпя значителни промени. Веществата, изхвърлени в атмосферата в резултат на стопанска дейност, не само променят нейния състав, но оказват значително влияние върху процесите, които са се развили в резултат на дългосрочна еволюция и протичат в нея.
Има два основни източника на замърсяване на въздуха: естествен и антропогенен.
Източници на естествено "замърсяване": вулканично изригване, космически прах, разнесен от вятъра горен почвен слой, съдържащ бактерии, гъбички, протозои, органични остатъци и др. Тези компоненти са важна част от атмосферата, те определят оптичните свойства на въздушната обвивка на Земята, допринасят за разсейването на ултравиолетовите и космическите лъчи.
Антропогенното замърсяване на атмосферата започва да се регистрира през втората половина на 19 век поради промени в нейния прахов и газов състав.
Основните антропогенни източници на замърсяване на въздуха включват предприятия от горивно-енергийния комплекс, транспорт и различни машиностроителни предприятия.
Основните замърсители в емисиите са праховите частици. Това са прах, сажди и сажди. Голяма опасност представлява замърсяването на околната среда с тежки метали. Олово, кадмий, живак, мед, никел, цинк, хром, ванадий са станали почти постоянни компоненти на въздуха в индустриалните центрове.
В допълнение към прахообразните замърсители в атмосферата навлизат различни газове. Замърсяването с газ възниква в резултат на изгаряне на въглища, нефт, газ, тъй като по време на изгарянето им се отделя голямо количество серни съединения. При взаимодействие с вода във въздуха серен диоксид се образува финокапчици сярна киселина, които нанасят голяма вреда на природата, унищожавайки растения и живи същества. Те вредят и на националната икономика, тъй като разяждат метали, синтетични материали, лакирани и боядисани повърхности.
Най-общо всички антропогенни източници на замърсяване на атмосферата могат да бъдат разделени на точкови, линейни и площни източници.
В градовете емисиите на прах, азотни оксиди, серен диоксид могат да достигнат десетки хиляди тонове годишно, въглеродни оксиди - дори стотици хиляди. Глобалните емисии на прах са около 200 милиона тона годишно, въглероден окис - 700 милиона тона, серен диоксид - 210 милиона тона, азотни оксиди по отношение на азотен диоксид - 55 милиона тона Общо това надхвърля 1 милиард тона / година.
Изброените т. нар. основни замърсители в определени количества се съдържат в емисиите на термичния котел. Количеството на емисиите на вредни вещества, навлизащи в атмосферата от котелната централа, се изчислява според баланса на технологичния процес. Например, от количеството изгорено гориво и съдържанието на сяра в него е възможно да се определи количеството емисии на серен диоксид.
2. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ КОТЕЛНО ПОМЕЩЕНИЕ
2.1 Изчисляване на емисиите от въглищен прах
Максималната единична емисия на въглищен прах по време на разработването и продухването на материалите се изчислява, както следва (формула (1)):
където G е максималната единична емисия на въглищен прах по време на обработка и издухване на материали, g/s;
AM е максималното еднократно изпускане по време на обработката на материала (изхвърляне, претоварване, движение), g/s;
VM е максималното еднократно изпускане при статистическо съхранение на материала, g/s.
Максималното еднократно освобождаване по време на обработката на материала се изчислява, както следва (формула (2)):
AM = (K1∙K2 ∙K3∙K4∙K5 ∙K7∙ T∙106∙B')/3 600, (2)
където AM -максимално еднократно освобождаване по време на обработката на материала
(изхвърляне, претоварване, движение), g/s;
K1 - тегловна част на праховата фракция в материала, 0,052;
K2 - фракция на прах, преминаващ в аерозол, 0,02;
K3 - коефициент, отчитащ местните метеорологични условия (преобладаваща скорост на вятъра), 1,4;
K4 - коефициент, отчитащ степента на защита на възела от външни влияния, условия за образуване на прах, 0,2;
K5 - коефициент, отчитащ съдържанието на влага в материала, 0,01;
K7 - коефициент, отчитащ фиността на материала, 0,4;
T е общото количество обработен материал, 4,11 t/h;
B' - коефициент, отчитащ височината на преливника, 0,7.
Максималното еднократно освобождаване по време на статистическо съхранение на материала се изчислява, както следва (формула (3)):
ВМ = К3∙К4 ∙К5∙К6∙К7 ∙С∙П, (3)
където VM е максималното еднократно изпускане при статистическо съхранение на материала, g/s;
K3 - коефициент, отчитащ местните метеорологични условия (преобладаваща скорост на вятъра), 1,4;
K4 - коефициент, отчитащ степента на защита на възела от външни влияния, условия за образуване на прах, 0,2;
K5 - коефициент, отчитащ съдържанието на влага в материала, 0,01;
K6 - коефициент, отчитащ профила на повърхността на съхранявания материал, 1,3;
K7 - коефициент, отчитащ фиността на материала, 0,4;
C - специфично прахоулавяне от 1 m2 от реалната повърхност на складирания материал, 0,005;
P - опрашваща повърхност, 510 m2.
Брутните емисии по време на обработка и издухване на материали се изчисляват, както следва (формула (4)):
където M е брутната емисия по време на преработка и издухване на материали, t/година;
AB е брутната емисия при обработката на материалите, t/година;
BB - брутни емисии по време на издухване на материали,т/година.
Брутните емисии от обработката на материали се изчисляват, както следва (формула (5)):
, (5)
където AB е брутната емисия при обработката на материалите, t/година;
AM - максимално еднократно освобождаване по време на обработка на материала (изхвърляне, претоварване, движение), g/s;
t1 е годишното време за обработка на материалите, 284 часа.
Брутните емисии от обработката на материали се изчисляват, както следва (формула (6)):
, (6)
Качеството на отделяния въглищен прах:
AM = (0.0052∙0.02∙1.4∙0.2∙0.01∙0.4∙4.11∙106∙0.7)/ 3600 = 0.000927 g/s;
B M = 1.4∙0.2∙0.01∙1.3∙0.4∙0.005∙510 = 0.0037128 g/s;
G = 0.000927+0.0037128 = 0.0046398 g/s;
AB \u003d 0,000927 3600 284 / 106 \u003d 0,0009477 t / година;
BB \u003d 0,0037128 ∙ 3600 ∙ 6816 / 106 \u003d 0,0911032 t / година;
Общо въглищен прах на година:
М = 0,0009477 + 0,0911032 = 0,0920509 t/год.
2.2 Изчисляване на емисиите на замърсители от горивото в котлите
Котелна МК-151 работи с гориво от въглища Apsatk клас SS и въглища от други находища.
Емисиите на замърсители в атмосферата са дадени в таблица 1.
Таблица 1 - Емисии на замърсители от изгаряне на гориво в котелни агрегати "KVSM-1.25"