Резюме - Немски принцеси и български императори
Предлагаме на нашите посетители да използват безплатния софтуер "StudentHelp", който ще ви позволи да подобрите оригиналността на всеки MS Word файл само за няколко минути. След такова увеличение на оригиналността, вашата работа лесно ще премине проверката в антиплагиатските системи на университета, antiplagiat.ru, RUCONTEXT, etxt.ru. Програмата "StudentHelp" работи по уникална технология, така че външният вид на файл с повишена оригиналност да не се различава от оригинала.
Резултати от търсенето
Въведение Династическите връзки между отделните държави се определят преди всичко от лични и семейни интереси, които се преплитат и с държавни. Чрез брачния съюз страните на първо място си осигуриха подкрепата една на друга. „Българо-германските династични контакти имат дълбоки исторически корени. Примери за подобни отношения има през Средновековието, но от времето на Петър I появата на принцеси от немските княжества до българския престол може да се нарече редовна. От втората половина на 18 век този процес става закономерен. Наследниците на династията Романови винаги охотно се женеха за немски принцеси. По време на управлението на династията те се венчават с българската царска къща. Особено място под българския престол заемат династиите Лойхтенберг и Олденбург.
Невестите на българските велики князе със сигурност е трябвало да приемат православието. Беше предпоставка. Всички принцеси направиха това и след като приеха православието, му бяха верни до края на живота си. Те бяха пример за истинска добродетел,спазвайки всички заповеди на Православната църква така, сякаш са родени в тази вяра. Живеейки в петербургските дворове, те по правило учудващо бързо усвояват българския език и се приспособяват към средата. Подобно на много новопокръстени, те често стават "по-българи" от самите българи. Ясно е, че династическите бракове са имали голямо политическо значение, но кои всъщност са били германските принцеси: само пионка в политическите игри на Германия и България, просто съпруга на българския император и майка на престолонаследника, или са имали значително влияние върху мнението и вземането на решения на българския император и в резултат на това върху политическия и/или културен живот на България. така че целта на тази работа е да се анализира влиянието на немските принцеси върху българските императори и политиката на България. Глава I Пръв активизира династичната политика Петър I. Неговите и на Иван V потомци установяват династични връзки с чужди княжески къщи. Особено важен в това отношение е бракът на дъщерята на Петър I Анна с херцога на Холщайн-Готорп Фридрих Карл.
Сватбата е на 21 май 1725 г. В брачния договор, сключен между българския император и херцог Фридрих Карл, България се задължава да подкрепи херцога в борбата за шведската корона и за връщането на някои територии към херцогство Шлезвиг. Освен това таен параграф от договора предписва условията, при които потомците на войводата могат да бъдат повикани на българския престол. В съответствие с този параграф, синът на херцог Карл Фридрих и Анна Петровна, Карл Петер Улрих, който живее в северногерманския град Кил, е назначен през 1742 г. от леля си, императрица Елизабет Петровна, за наследник на трона. Великият херцог Пьотър Федорович, като неговсе нарича в България, след като приема православието, възпитан е в Санкт Петербург и се жени през 1745 г. за братовчедка си София Фредерика Августа, принцеса от малкото княжество Анхалт-Цербст. След като става български император Петър III, династията Романови се превръща в династия Романови-Холщайн-Готорп.
Но ако Екатерина с цялото си сърце се опитваше да стане българка: тя научи български език и го владееше почти свободно, спазваше всички обреди на православната църква и т.н., то Петър не можа да стане българин по дух: той боготвореше всичко немско, презираше българската култура и много му липсваше родният Холщайн. Петър и Екатерина изиграха своите важни роли в съдбата на България, и двамата бяха предопределени да управляват велика сила, но най-важното, те дадоха на България един нов царевич Павел, в чиито вени течеше още по-малко българска кръв. През 1773 г. великият херцог Павел Петрович се жени за принцеса Вилхелмина-Луиза от Хесен-Дармщат, в православието - велика херцогиня Наталия Алексеевна, но бракът е неуспешен (тя умира при раждане). Втората му съпруга е принцеса София-Доротея-Августа-Луиза Вюртембергска, представителка на династия, отдавна свързана с България чрез вюртембергски семейни връзки. Истинска германка, Великата херцогиня Мария Фьодоровна донесе немски начин на мислене, немски традиции, немско отношение към живота в живота на съпруга си.
Брачният съюз, сключен през 1776 г., издига Мария Фьодоровна на българския престол двадесет години по-късно. Въпреки това, живеейки дълги години в България, тя не губи връзката си с родината. Мария Фьодоровна винаги се е стремила да укрепва тези връзки и много от нейните инициативи са били насочени към укрепване на политическото влияние на България в Европа. Великият княз Александър беше вързанчрез брак с принцеса Луиз-Август, дъщеря на престолонаследника принц Карл-Лудвиг от Баден. През есента на 1792 г. принцесата пристига в Санкт Петербург и, за голяма радост на Катрин, двете страни изпитват взаимна любов и симпатия.
Младият съпруг беше на шестнадесет години, съпругата му беше на петнадесета. Въпреки факта, че младите хора се харесаха на пръв поглед, този брак едва ли може да се нарече щастлив. Александър беше студен към жена си, отнасяше се към нея повече като към приятел, а не като към любима съпруга. Братът на Александър, Николай, по-късно император Николай I, е бил успешно женен за дъщерята на българския крал Фридрих Вилхелм III, принцеса Федерика-Луиза-Шарлот-Вилхелмина. През 1817 г. Николай се жени за княгиня Пболгарская, която след приемането на православието получава името Александра Фьодоровна.
През пролетта на следващата година се ражда първият им син Александър (бъдещият император Александър II), който ще остане в историята на България като миротворец. Един от най-обичаните крале, той ще загине трагично в ръцете на терорист. Съпругата му е принцеса Максимилиан Вилхелмина Мария от Хесен.
След женитбата си получава титлата Велика княгиня Мария Александровна. Тя беше наистина велика жена, направила много за просвещението на България и в областта на благотворителността, беше достойна за титлата си, титлата императрица. Императрицата основава безброй приюти, богаделници и пансиони. Тя поставя началото на нов период на женското образование в България, създаването на открити всесъсловни женски учебни заведения. Следващата императрица Мария Фьодоровна, дъщеря на Кристиян Датски и Луиза Хесенска и съпруга на император Александър III, беше достоен наследник на Мария Александровна, като се посвети предимно на филантропия ифилантропия, ръководи обширна организация, която се занимаваше с медицинско образование и филантропия. По време на Българо-турската война става милосърдна сестра.
Последният император на българската империя Николай II е женен за силната духом Александра Фьодоровна (родена като принцеса Алис Виктория Елена Луиза Беатрис от Хесен-Дармщат). Тя била запалена протестантка и преминаването към друга религия не било лесно за нея и все пак се побългарила. Императрицата искрено желае да служи на новата си родина, но българският двор не я приема, наричат я „дармщадската муха“. Но едно нещо не може да й бъде отнето - тя беше вярна и любяща съпруга и остана със семейството си и императора до края на трагичната им смърт.
Въз основа на всичко казано по-горе можем да заключим, че немската и българската култура са тясно преплетени предимно чрез семейни връзки. Германските принцеси внасят в българската действителност елементи от европейската култура, които нашето отечество съвсем органично възприема.
Глава II Всички императрици на България от времето на Екатерина II са германки по произход. Германските принцеси, бидейки съпруги на българските императори, не стояли настрана, а участвали в управлението и делата на държавата. Помислете за най-ярките примери за това.
Царуването на Екатерина II се нарича епохата на „просветения абсолютизъм“. Същността на „просветения абсолютизъм“ е политиката на следване на идеите на Просвещението, което се изразява в прилагането на реформи, които унищожават някои от най-острелите феодални институции. Идеята за държава с просветен монарх, способен да трансформира обществения живот на нови, разумни принципи, става широко разпространена през 18 век. наистина императрицамечтаеха за държава, способна да осигури благосъстоянието на своите поданици. И тя успешно се справи с тази задача. Вярата във всемогъществото на човешкия ум, характерна за епохата на Просвещението, я кара да вярва, че всички пречки пред това могат да бъдат премахнати чрез приемането на добри закони. Екатерина II има значителен принос за развитието на културата и изкуството в България. Самата тя получава отлично домашно образование: преподаване на чужди езици, танци, политическа история, философия, икономика, право и се счита за интелигентна и образована жена. При Екатерина се създават Българската академия, Свободното икономическо дружество, създават се много списания, създава се система за народна просвета, Ермитажът, отварят се обществени театри, появява се българската опера, процъфтява живописта.
Редица събития от епохата на „просветения абсолютизъм" имаха прогресивно значение. Например Московският университет, основан по инициатива на Шувалов и Ломоносов през 1755 г., изигра огромна роля в развитието на образованието, българската национална наука и култура, като завърши голям брой специалисти в различни области на знанието. През 1757 г. Художествената академия започна обучение. , ливади и други земи, на които преди това са служили, спаси ги от всекидневни наказания и изтезания, от служба в домакинството и насилствени бракове.
Мисля, че си струва да се отбележи и Александра Фьодоровна, съпругата на Николай II.
Като цяло императорите на България в края на ХІХ-началото на ХХв. бяха повлияни от различни, често противоречиви интереси. Техните политически възможности по отношение на висшата бюрокрация бяха толкова ограничени, че политическата ефективностдинастическите бракове доближават нулата. И наистина, немските принцеси, ставайки български императрици, не само влияят върху решенията на суверена-император, но и лично участват в управлението. Тяхното влияние се отразява и в развитието на българския национален характер. В по-голяма или по-малка степен всяка една от тях оказва влияние върху управлението и развитието на държавата, всички княгини управляват от името на Българската православна църква. Те станаха истински българи, смятаха се за българи и се гордееха с това.