Резюме Образът и съдбата на българското село в разказа на Бунин – Село
1. Вечните въпроси за съдбата на България
2. Има ли отговори на вечните въпроси в селото?
3. Изследване на психологията на славянина на примера на героите от "Селото"
1.Вечните въпроси за съдбата на България
От незапомнени времена хората са били склонни да мислят за въпроси, на които не могат да отговорят някои добре познати фрази и догми. Неслучайно подобни въпроси започват да се наричат философски или вечни. Разбира се, културното наследство не можеше да подмине толкова значителна част от социалния и духовен живот на народа, затова творците, според силите си, активно предлагаха възможни отговори, зашифровани в творбите им. Литературата, разбира се, не остана настрана от това трудно, но в същото време най-интересно занимание. Като се започне от древната литература, та се стигне до наши дни, се води спор за съдбата на човек и народ, за смисъла на съществуването, за вярата, Бог... Тези размишления сякаш нямат край.
Въпреки факта, че Дурновка и окръжният град са избрани за сцена на историята, обхватът на живота в него е много по-широк и по-голям. „Селото” е изпълнено със слухове, спорове, разговори по влакове, по чаршии, по сборове, по ханове. Има много актьори, които създават впечатление за кипяща, многогласна тълпа. Героите на историята се опитват да разберат околната среда, да намерят някаква опора, която да им помогне да останат в този мощен поток, да оцелеят не само физически, но и духовно.
В центъра на историята са Тихон и Кузма, двама братя и сестри, които се придържат към различни позиции в живота. Тихон беше твърдо убеден, че най-трайното и надеждно нещо на света са парите, които дават просперитет, благополучие и увереност в бъдещето.ден. Надарен със силен характер, силна воля, селска изобретателност и трудолюбие, този потомък на крепостен селянин става собственик на имението Дурновски. За да постигне целта, Тихон подчини целия си живот на стремежа към богатство. По този път той трябва да сключва сделки със съвестта си, да бъде твърд със съселяните си. Бракът за печалба не носи на Тихон семейно щастие, тъй като той е лишен дори от радостта на бащинството. Той няма наследници, на които да прехвърли натрупаното през живота си богатство. Личната драма на героя се изостря от социалния раздор, когато основите, които изглеждаха непоклатими, се сриват. Тихон Красов е дълбоко учуден, че в плодородния черноземен край може да има глад, разруха и бедност. „Собственикът щеше да е тук, собственикът!“ той си мисли. Брат му Кузма обвинява за това правителствените „бланки“, които „тъпкаха, биеха народа“.
2. Селото има ли отговори на вечни въпроси?
Нека се опитаме да намерим отговор на вълнуващите ни вечни въпроси за съдбата на България в изследваната творба на И. А. Бунин „Село“. Подчинявайки се на логиката, нека се обърнем към текста и да намерим в него разсъждения за България на главните, а понякога и на второстепенните герои. Един от най-ярките диалози е разговорът между Кузма и Балашкин.
И пак грабна цигара и започна да реве тъпо:
- Мили Боже! Пушкин е убит, Лермонтов е убит, Писарев е удавен, Рилеев е удушен. Достоевски беше влачен за разстрел, Гогол беше полудял. А Шевченко? И Полежаев! Казвате, че правителството е виновно? Защо, крепостен и господар, Сенка и шапка. О, има ли още такава страна на света, такъв народ, трижди проклет да е?
Загрижено си въртеше копчетата на дългия си сюртук, ту го закопчаваше, ту го разкопчаваше, мръщейки се и ухилен, смутеният Кузма отвръщаше:
- Такива хора! Най-великите хора, не "такива", да ви кажа.
- Да не си посмял да раздаваш награди! — пак извика Балашкин.
- Не, смея! Все пак тези писатели са деца точно на този народ!
- А защо не Ерошка, защо не Лукашка? Аз, братко, ако искам да разтърся литературата, ще намеря всички богове по ботушите им! Защо Каратаев, а не Разуваев, с Колупаев, не е паяк-светоядец, не е поп-лиходист, не е корумпиран чиновник, не е някаква Салтичиха, не е Карамазов с Обломов, не е Хлестаков с Ноздрев Али, за да не стигнете далеч, а не вашият негодник брат?
- Въшки изядоха твоя Каратаев! Не го виждам като идеален.
- А какво да кажем за българските мъченици, подвижници, светци, юродливи, Христови ради, разколници?
- Какво-о? А какво да кажем за Колизеумите, кръстоносните походи, войните на легиона, безбройните секти? Лутер, най-накрая? Не, ти се шегуваш! За мен няма да счупите зъба веднага!
- Господи, Господи! - възкликна той във фалцет, - Какъв Господ имаме! Какъв Господ може да има Дениска, Акимка, Меншов, Серий, ти, аз?
— Почакайте — помоли строго Тихон Илич. - Какъв вид Акимки има?
— Лежах там — продължи Кузма, без да слуша, — много ли съм мислил за него? Едно нещо си помислих: не знам нищо за него и не знам как да мисля! - извика
Кузма. - Не се научи!
И като се оглеждаше с мърдащи болезнени очи, закопчаваше и разкопчаваше, той прекоси стаята и се спря пред лицето на Тихон Илич.
— Запомни, брат — каза той и скулите му почервеняха. - Запомнете: нашата песен се пее с вас. И никакви свещи няма да ни спасят с вас. Чуваш ли? Ние сме глупаци!
И като не можеше да намери думи от вълнение, замълча. Но Тихон Илич вече мислеше нещо свое и изведнъж се съгласи.
От всички горни твърдения не можем да извлечем отговори на въпросите, поставени вначалото на творбата въпроси за съдбата на България и българския народ. Случайно ли е? Регулярност ли е? Бунин дава ли отговори и знае ли ги сам? Може би в разказа „Селото” Иван Алексеевич се е опитал да подреди главата си, да подреди мислите си и да се потопи по-дълбоко в дискусията за селото, България, българския народ. Малко вероятно е Бунин да е успял недвусмислено да отговори на всичките му въпроси. „Селото” ни оставя поле за размисъл, като същевременно опровергава твърдението „Хората винаги са прави”.
3. Изследването на психологията на славянина на примера на героите от "Селото"
Изучаването на психологията на славяните далеч не е проста тема, на която са посветени много трудове, томове и публикации. Обръщайки се към Бунин, към неговото "Село", можем да направим някои изводи въз основа на характерите и действията на главните герои на историята - братята Тихон и Кузма Красови, защото именно те се представят на читателя в развитие, в динамика ... И двамата герои търсят изход, търсят смисъла на живота, наблюдават какво се случва, но признават живота и българския народ за изгубени. Съвсем резонно, защото това, което се случва пред Кузма, наистина не се вписва в представата за широката българска душа, за високата съдба на българския народ, която славянофилите така гръмко заявяват.
Например, старец умира. Той е още жив, а в преддверието вече има боров ковчег, вече снахата разваля тестото за баници. И изведнъж старецът оздравя. Къде трябваше да отиде ковчегът? Как да оправдаем разходите? Тогава Лукян беше прокълнат пет години за тях, живееше с упреци от света, гладуваше до смърт, кървеше въшки и мръсотия. Или, ако обичате: в нощта срещу Коледа, в свирепа снежна буря, селяните от Колодзей удушиха часов в Курасовската гора, за да разделят въжето, взето от мъртвите за някакви магьоснически цели.
Но каквотова, което порази главния герой на историята, Кузма, беше фактът, че самото село не вярваше в това, което прави. Тук удушиха човек заради въже - но вярваха ли на това въже? О, слаб! Това абсурдно и ужасно дело е извършено с безпощадна жестокост, но без вяра, без твърдост. „Да, те нямат вяра в нищо. - Всичко се изроди. “, добавя той тъжно. Обрисувайки селото именно с тези цветове, Бунин ясно показва, че не вижда в България силата, която може да обедини славянските народи в единната вяра на православието, не споделя мнението на славянолюбците. Житейският му път е доказателство за това. Наистина от емиграция (Франция) той вижда още по-ясно какво се случва в родината му, излагайки мислите си в манифеста за задачите на българската диаспора „Мисията на българската емиграция“. Всичко това ни дава пълното право да наречем Бунин противник на славянофилското отношение към селяните.
Картината на селския живот, която Бунин рисува, е мрачна, психиката на селянина е мрачна, дори в моменти на най-висок подем на социалната борба, перспективите за бъдещето сред тези мъртви полета, покрити с оловни облаци, са мрачни. Идиотизмът на селския живот е тясно свързан със самия начин на селски живот, със селския труд, с близкия мироглед, с изолацията и изолацията на интересите и живота на селото.
Самият Бунин каза на кореспондента на един от одеските вестници: „Имаше много слухове и слухове за последния ми разказ „Селото“. Повечето от критиците напълно погрешно разбраха моята гледна точка. Обвиняваха ме, че съм ядосан на българския народ, упрекваха ме за благородното ми отношение към народа и т.н. И всичко това, защото гледам доста мрачно на положението на българския народ. Но какво да се прави, ако съвременното българско село не буди оптимизъм,а напротив, потъва в безнадежден песимизъм. »
Селската история на Иван Бунин
Описанията на природата са символични: зима, виелица съжителстват с мрачен епизод на нежелана и неразбираема за мнозина сватба. Хаос, липса на хармония - всичко това се проявява не само в междуличностните отношения в селото, но и в самата природа, която сякаш отразява всичко, което се случва.
1. Бунин И.А. Антоновски ябълки (романи и разкази) - Съветска България, М .: 1990 г
2. Казак В. Лексикон на българската литература на ХХ век = LexikonderrussischenLiteraturab 1917. - М .: РИК "Култура", 1996.
3. Мраморнов О. За книгата на Ю. Малцев "Бунин" Нов свят, № 9, 1995 г.
5. Смирнова Л. И. А. Бунин "Българската литература от края на 19 - началото на 20 век", М.: Просвещение, 1993 г.
6. Саакянц А. За Бунин и неговата проза. Предговор към сборника с разкази М .: Правда, 1983