Резюме Общи черти на развитието на България иЗапад в началото на ХХ век - Банка с резюмета, есета,
Московска академия по приборостроене и информатика.
Общи черти в развитието на България и Запада в началото на 20 век.
Студент втора година на отдел PR-7
Лебедев Андрей Владимирович
1) В началото на века.
а) Реформи на Александър II.
б) Реформа S.Yu. Вите 1897
2) България и Западът в началото на 20 век.
б) банките и фондовия пазар
в) развитие на производството
Библиография.
Този период от историята на развитието на България с право може да се определи като най-активен и плодотворен. Това даде възможност да се намали значително изоставането между България и Запада, да се наредим в редиците на средно развитите страни с динамично развиващи се икономики в началото на 20 век. В това есе ще се опитам да откроя общите черти в развитието на България и Запада през този период от време.
В началото на века.
Несъмнено най-значимото събитие в България са реформите на Александър II, които с основание могат да се нарекат Велики, въпреки че не са във всичко последователни и завършени. Премахването на крепостничеството, административните, съдебните и други реформи развързаха ръцете на работниците, разкриха нови възможности за предприемаческа дейност във всички области и разчистиха пътя за формирането на капиталистически пазар. Реформите от 60-те и 70-те години на XIX в. разкриват нови перспективи пред България, създавайки възможност за широко развитие на пазарните отношения. Страната влезе в пътя на капиталистическото развитие.
Възкачването на престола на Николай II (1894 г.) събужда надеждите на онези, които все още се стремят да преобразят България, като вземат за модел социалните ценности на съвременните индустриализирани страни.
Икономическипрограма за индустриално развитие, предложена от министъра на финансите S.Yu. Witte, включва четири основни области:
- твърда данъчна политика, изискваща значителни жертви от градското, но особено от селското население;
- строг протекционизъм, който защитава секторите на местната индустрия, които са започнали да се развиват от чуждестранна конкуренция;
- финансова реформа (1897 г.), която гарантира стабилността и платежоспособността на рублата. Въведена е система за единно осигуряване на рублата със злато, нейната свободна конвертируемост, стриктно подреждане на правото на емитиране - в резултат на това златната рубла в началото на века се превърна в една от стабилните европейски валути;
- привличане на чужд капитал под формата на преки инвестиции в предприятия или под формата на държавни облигационни заеми, разпределени на британските, германските, белгийските и френските пазари на ценни книжа.
Несъвършеното законодателство и защитната политика на правителството породиха едно отдавна съществуващо на Запад, но ново за България икономическо явление – монополите. Отначало това са споразумения от синдикатен тип, сключени за осигуряване на монополни цени. В края на 19 век е въведен монопол на виното, който носи на хазната допълнителни 100 000 000 рубли доходи годишно. Монополите по това време се превръщат в определящ фактор в икономическия и политически живот на водещите капиталистически сили.
България и Западът в началото на 20 век.
Безпрецедентен подем на икономиката в края на деветнадесети век. допринесе за натрупването на местни капитали, които до началото на 20 век силно натиснаха чуждите капитали в българската икономика. Водещите роли вече принадлежаха на вътрешната буржоазия.
Икономическата криза от 1900-1903 г ускореноформирането на най-големите монополи в промишлеността, които придобиха неразделно господство в рамките на цели индустрии. Такъв е характерът на възникналите през тези години синдикати „Продамет” (1902) и „Продугол” (1904). През годините на икономическо възстановяване 1909-1913г. тези синдикати се превръщат в организации с общобългарски характер. Предприятията, които бяха част от Produgol (в който френско-белгийският капитал се радваше на силно влияние), произвеждаха повече от половината от въглищата, добивани в Донецкия басейн. А "Продамет" за някои видове търговски метали постигна почти пълно премахване на конкуренцията. В допълнение към тези синдикати се появиха много други в голямо разнообразие от индустрии - от строителството на парни локомотиви и вагони до производството на плоско стъкло. Наред със синдикатите възникват висши форми на монополи - тръстове и концерни.
Рублата се стабилизира. Резултатът от известната реформа на Вит-Купер е, че през 1914г. Рублата се приема във всички банки по света. Това направи България привлекателна цел за чуждестранни инвестиции.
Следкризисното развитие на западната банкова система няма как да не се отрази и на българската система. Както и на Запад, и в България се засилва ролята на банките и тяхното сливане с индустрията. Сега банките подчиняват цели индустрии. Създават се персонални съюзи между банки и промишлени предприятия. Акционерният капитал на големите банки е наполовина с чуждестранен произход. Притокът на чужди капитали в България през този период продължава с неотслабваща сила, но поради ръста на общия размер на капиталовите вложения делът им намалява. Интересите на българския и чуждестранния капитал бяха тясно преплетени, ролята на местни и смесени финансови групи нарастваше, самите български банки понякога оглавяваха международниорганизации на монополисти, особено активна в това отношение прояви Българо-азиатската банка.
Банковото дело беше тясно свързано с борсовата дейност, всички финансисти бяха в една или друга степен участници в операциите на фондовата борса, където се извършваха сделки с ценни книжа. През този период се засили процесът на корпоратизация на предприятията, което направи възможно получаването на капитал за тяхното развитие. С акциите на български компании работят най-големите борси в Европа.
Капиталовложенията в промишлеността предизвикаха нейния мощен подем. Той беше особено значим в тежката промишленост. Успоредно с металургията силно нарастват машиностроенето, военното и корабостроителното производство. България все повече се привличаше към световния пазар. Обемът на външната търговия непрекъснато нараства. Основни външнотърговски партньори на България са Германия и Англия.
Оценявайки най-общо, става ясно, че общите черти между България и Запада в началото на 20 век могат да се проследят само в икономическото развитие. След поредица от реформи капитализмът се развива бързо в България, възникват неговите технически и организационни форми, характерни за водещите капиталистически сили на Европа и САЩ.
Списък на използваната литература.
1) „Учебна книжка по българска история” от С.М. Соловьов
2) "Основи на курса на историята" Орлова А.С., Георгиев В.А., Полунов А.Ю., Терещенко Ю.А. .
3) "Кратка история на СССР" Част 1 Носов N.E., Лихачов D.S., Цамутали A.N.
4) „История на България през 20 век”) от В.П. Островски, А.И. Уткин
5) „Пълен курс от лекции по българска история” С.Ф. Платонов.
6) Помагало "История на отечеството". M:1995. Л.Б. Яковер
7) „История на България: Справочник по история за кандидат-студенти”: Т.2. XIX - началото на XX век. - М., 1994.