Резонансен начин за извличане на енергия от физическия вакуум
Най-вероятно най-ефективният от всички съществуващи механизми, които извличат енергия от физическия вакуум, е резонансният механизъм. Той постоянно променя както посоката на вектора на скоростта, така и числената стойност на скоростта на движение. Всяка флуктуация се характеризира с висока степен на неравномерност и колкото по-голяма е неравномерността, толкова по-висок ще бъде резултатът.
Според някои източници е известно, че първият изследовател, разработил резонансни генератори, е физикът Хенри Мъри. Приблизително в средата на двадесетте години на миналия век той прави първия успешен експеримент за получаване на енергия отфизическия вакуум в много големи обеми. И още в края на двадесетте години Хенри построи тридесетскоростен агрегат с мощност 50 kW и работи няколко месеца без прекъсване.
Мъри не скри нищо, открито демонстрира своята единица на всички. Това го докарало в беда – неизвестен анонимен внесъл бомба на територията на лабораторията и я взривил. След известно време самият Мъри внезапно почина. И тъй като след смъртта му всички чертежи за инсталирането на този механизъм изчезнаха, никой не знае как точно е подредено това устройство.
Вторият генератор, работещ на резонансен принцип, е построен от физика Никола Тесла. Лабораторията в Колорадо Спрингс, където той е правил тестове, обаче също е взривена. Тесла беше много известен и затова го оставиха жив, но прекратиха финансирането за по-нататъшно развитие на механизма. Апаратът на Тесла се състоеше от искра и електрически генератор, свързан с електрически двигател. Генераторът се въртеше от двигателя и произвеждаше необходимия ток за него. Освен това токът се генерира в огромно количество, че е достатъчно за всички външнипотребители. Причината за това генериране на ток е наличието на резонанс във веригата. Ако искра прескочи между електродите в запалителната свещ, тя започва да осцилира в широк диапазон от честоти, една от които задължително ще съвпадне с резонансната стойност. При промяна на натоварването ще се получи резонанс с различна честота.
Цялата тази система е много удобна, не се нуждае от контролен блок, тъй като автоматично се настройва към резонансния режим. Но Тесла отхвърли тази система, тъй като излъчената искра е много вредна за здравето с нейните рентгенови лъчи.
Арсений Меделяновски, Александър Чернецки, Владилен Докучаев - съвременници, работещи с искрова верига, загинаха именно поради вредното излъчване. Освен това искрата произвежда радиовълни, толкова мощни, че всички радиоапарати и телевизори се провалят. Поради тези недостатъци Тесла се отказа от тази схема. Той разработи нов, по-безопасен метод, използвайки стандартната осцилираща верига, намираща се във всеки радиоприемник, която съдържа поне една индукционна намотка, както и променлив електрически кондензатор. Електромагнитните вълни с широк спектър идват от постоянни гръмотевични бури и светкавици на Земята. Улавяйки тези вълни, антената провокира малък променлив ток във веригата, който поради резонансния режим се усилва до такава степен, че наличният там двигател започва да работи.
На индустриално изложение в Далас Tesla привлича подкрепата на фирми като Pierce-Arrow и General Electric и монтира електродвигател със скорост на въртене 1800 об/мин и променлив ток 80 к.с. в двигателя на изложената кола. След това Тесла изгради от резистори, проводници и няколко вакуумни тръби малка кутия с размери 60 × 30 × 15 cm с двеантени, монтира го зад седалката и го свърза към електрическия мотор. Тесла кара колата цяла седмица, развивайки скорост до 150 километра в час, а на всички въпроси за източника на захранване с енергия отговаря, че идва от етера, т.е. физически вакуум. Вбесен от доводите на неграмотни жители на града, решили, че Тесла се е свързал с самия дявол, той свали кутията от колата и отказа да разкаже как работи.
В момента някои физици, работещи в тази посока, виждат източника на енергия на кутията на Тесла в електромагнитните полета. Разбира се, ще бъде възможно да се получи енергия от магнитното поле, ако честотите на устройството се настроят на честотите на електромагнитното поле на Земята ("резонанс на Шуман" - от 7-7,5 херца). В този случай това ще противоречи на думите на Тесла, защото самият той, както никой друг, разбираше магнитните полета, но винаги говори за някакъв вид физически вакуум като източник.
В момента по подобни схеми работят Дон Мартин в САЩ, Паоло Кореа в Канада и Андрей Мелниченко в България. Американците пазят в тайна монтажните схеми на Дон Мартин, но има информация, че те са почти идентични със схемите на Мелниченко.
Самият български физик започва с просто устройство с обикновен електродвигател, генератор и кондензатор. Това е известно от интервюто му в списание "Light" през 1997 г., което говори за това как е работил с кръгъл в страната, двигател, който е проектиран за 1,5 kW.
Изведнъж имаше прекъсване на захранването и той намери 127-волтов бензинов генератор, но кръговият двигател беше проектиран за 220 волта и от такъв генератор той работеше толкова бавно, че лесно можеше да бъде спрян с дланта на ръката ви. Тогава Мелниченко постави чифт конвенционални кондензатори последователно с двигателя. Волтажведнага се повиши до 500 волта, той премахна кондензатора и напрежението стана точно за двигателя. Бензиновият генератор произвеждаше 100 волта, а електродвигателят 270, и то при същата сила на тока от 0,5 ампера - местният електротехник не можеше да повярва на очите си! Напрежението на двигателя на входа е 2 пъти по-малко, а на изхода е с 20% повече - нищо не можа да разбере! Мелниченко изключи от двигателя кондензатор с размерите на кибритена кутия и обясни същността на експеримента на електротехник. Всеки специалист може да възпроизведе и провери неговата допълнителна мощност за няколко секунди.
Цялата енергия, изхвърлена от физическия вакуум в тази инсталация, при преминаване към неутрално състояние, се дава на потребителя, следователно е необходим друг източник на енергия за следващия цикъл на възбуждане. Мелниченко направи този източник бензинов генератор, а далечната мълния стана източник в кутията на Тесла. Мелниченко забеляза, че ако част от енергията се използва за повторно възбуждане, тогава няма да е необходим друг източник на енергия и той реши да направи промени в инсталацията. Модернизираният апарат включваше двигател, генератор, както и променлив кондензатор, товар, батерии и блок за управление. Двигателят и генераторът бяха електрически и механично свързани чрез съединител. Кондензаторът беше разположен в веригата на натоварване, веригата във веригата на двигателя беше свързана успоредно на генератора. Батериите бяха необходими само за стартиране на инсталацията, а контролният блок регулираше кондензатора така, че резонансът във веригата да се поддържа постоянно. След превключване на стандартен режим батериите бяха изключени.
Но инсталацията на канадския, за съжаление, е нестабилна, генерираното напрежение скача, причината е положителната обратна връзка между входа и връщането на енергия. Всичко това води до пренапрежение на всичкооборудване и то може да се повреди. Изследователят все още не е намерил решение на този проблем.
Най-интересното се оказа, че всички електроцентрали отдавна използват такова оборудване, тъй като явлението резонанс в електрическата мрежа е известно на всички електромеханици, но те имат съвсем различни цели. При възникване на явлението резонанс има освобождаване на енергия, която може да надхвърли нормата 10 пъти и повечето консуматори изгарят. След това индуктивността на мрежата се променя и след това резонансът изчезва, но изгорелите устройства вече не могат да бъдат възстановени. За да се избегнат тези неудобства, са монтирани определени антирезонансни вложки, които автоматично променят капацитета си и отклоняват мрежата от опасната зона веднага щом се доближи до резонансни условия. Ако резонансът се поддържа целенасочено в мрежата, със съответното намаляване на силата на тока на изхода от станцията, разходът на гориво ще намалее няколко десетки пъти. И съответно цената на произведената енергия ще бъде значително намалена.
Има информация, че резонансът може да направи възможно постигането на значително намаляване на разходите за енергия, когато водата се разлага на водород и кислород. Чрез извършване на електролиза с ток с честота, равна на честотата на вибрациите на водородните и кислородните атоми във водната молекула, разходите за разлагане ще бъдат минимални. При такава цена бихме могли да получим огромни количества топлина от батерии или контакти, разлагайки новополучената вода чрез резонанс и повторно изгаряне на получените газове. Но засега няма достатъчно подробна информация по тази тема и не е възможно да се даде някаква конкретика.