Родният език е душата на народа
„Каквото и да кажете, родният език винаги ще си остане роден. Когато искате да говорите до насита, нито една френска дума не идва в главата ви, но ако искате да блеснете, тогава друго нещо ... "
Разговаряме за състоянието на родните езици в съвременния Дагестан с доктор по филология, професорDSPU Айшат Заирхановна Абдулаева.
— Напълно съм съгласен с това твърдение. Да, именно родният език е най-голямата ценност на народа, защото именно той е уникалния израз на човешкото творчество, с него започва всичко. Като инструмент за комуникация, възприятие и размисъл, езикът описва как виждаме света и отразява връзката между минало, настояще и бъдеще. Аварите наричат своя майчин език млечен език, Kumyks, Dargins, Laks наричат майчин език ... Местните езици оставят уникален отпечатък върху всеки човек, дарявайки го със специална визия за нещата - тя никога няма да изчезне, въпреки факта, че по-късно човек овладява други езици. Самата конституция на нашата република гласи, че езиците на народите на Дагестан са национално богатство, съществен елемент от културата, националното и гражданското самосъзнание на дагестанците.
— Моля, опишете езиковата ситуация, която се е развила в Дагестан днес.
—Кои тенденции в развитието на родните езици и реч ви се струват най-обезпокоителни и кои са най-окуражаващи?
„Особено ми е болезнено да гледам и чувам как млади майки говорят на децата си на развален български с добавяне на думи от родния им език, а горките деца не ги разбират. Вярвам, че майката винаги трябва да бъде пример за децата си. Детето от първите дни на живота си трябва да чува правилната реч на родния и българския език, да усвоява тази реч с майчиното мляко.Окуражен съм от факта, че сега във всички средни училища на републиката изучаването на родни езици е задължително. От личен опит знам, че е трудно да се живее без владеене на родни езици. Майчиният език помага в изучаването на български и обратното. По този повод И. Я. Яковлев, изключителен учен, хуманист и учител на предреволюционна България, добре каза: „Българският език не е вместо родния, а заедно с родния“. Мисля, че е правилно децата да се учат на два езика от ранна възраст едновременно. И трябва да започнете да го правите в семейството! Не е тайна, че в много градски семейства родителите общуват с децата си само на български. Често те дори не искат децата им да се изучават родния им език в училище, обяснявайки това с претоварването си. Подобно "възпитание" - всъщност отчуждението на младото поколение от духовните корени - често води до пренебрежително отношение към дагестанската култура, традиции и славното минало на народа. А при липса на интерес от страна на детето и подкрепа от семейството, дори и под ръководството на талантлив учител и при наличието на добър учебник, е трудно да се постигне добър резултат в изучаването на родния език.
— Какви са перспективите за дагестанските езици?
— Мисля, че дагестанските езици имат перспективи. Необходимо е по-нататъшно развитие на науката за родните езици и литература. Въпреки факта, че са постигнати определени успехи в дагестанската лингвистика - за сравнително кратък период (от 30-те години на миналия век) всички дагестански езици са описани монографично, училищна и университетска образователна литература е създадена на писмени езици - все още има много проблеми, които изискват задълбочено изследване и проучване.
— Как виждате решението на проблема с местните езици в Дагестан?
„Можем да решим този проблем само заедно. Това е задача ислужители, и учени, и учители, и всички дагестанци. Необходимо е да се създадат приемливи условия за запознаване на по-младото поколение с техните родни езици и по този начин да се отслаби процесът на езикова асимилация.
— Какво бихте искали да пожелаете на читателите на списание „Проджи“ и на всички дагестанци?
– В навечерието на Международния ден на майчините езици мога да ви пожелая само едно – постоянно желание да научавате нови неща, на първо място да изучавате родния език и култура. Задачата на всеки дагестанец е, наред с българския, да владее добре родния си език, да познава традициите и културата на дагестанските народи. В заключение бих искал да припомня на дагестанците фразата на Донал О’Риган: „Ако вашият роден език е обречен да умре, то не е защото е неизбежно, а защото ви липсва мъдрост и решителност да го съхраните!“ Затова нека бъдем мъдри и решителни и съхраним нашия език, нашата култура, нашите традиции за бъдещите поколения! Все пак родният език е голямото ни духовно наследство, но може ли да се живее без душа?[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]