Ролята на контрола и самоконтрола ворганизиране на самостоятелна работа на студентите по чужд език
2.3 Ролята на контрола и самоконтрола в организацията на самостоятелната работа на студентите по чужд език
Задачата „обучаване да учиш“ включва ясно ръководство за самостоятелна работа от страна на учителя. Трябва да се има предвид, че самостоятелната работа в образователни условия е само относително независима. Студентите изпитват косвеното влияние на преподавателската страна, което се простира дори до третото, творческо ниво на самостоятелна работа. Учителят подбира и подготвя правилно материал за самостоятелна работа, посочва конкретната цел за усвояване във връзка с тази част от материала и развиване на умения и способности, той посочва подходящия източник на информация, който учениците могат да използват, докато работят самостоятелно, и накрая, оборудва учениците с необходимите инструменти, благодарение на които самостоятелната работа протича успешно и методологията на учениците се формира постепенно. В същото време самият учител остава, така да се каже, „зад завесата“, което позволява на учениците да се чувстват като истински субекти на преподаване.
Методистите са съгласни, че най-високият показател за владеене на чужд език, ключът към по-нататъшното му подобряване е самоконтролът [35]. Самоконтролът предполага способността на учениците да оценяват критично своите действия, извършени по тяхна инициатива. Както казват психолозите, това се извършва „в рамките на схемата на ученика“ (I.A. Zimnyaya) [15]. Самоконтролът, както беше споменато по-горе, е друга страна на личността на ученика, която го поставя в позицията на субект на обучение.
Развитието на самоконтрола като универсална интелектуална способност се осъществява чрез всички учебни предмети, особено чужд език. Чуждият език като предмет използва свои специфични методи на обучениесамоконтрол. С достатъчна степен на увереност може да се твърди, че лошите познания по чужд език след училище или друга образователна институция се дължат на липсата на механизъм за самоконтрол. При целенасоченото преподаване на чужд език учителят е този, който трябва да формира у учениците умения за самоконтрол и да го използва. За да се разбере по-ясно тази задача, е необходимо да се разбере, че овладяването на чужд език е процес, продължил във времето, включващ дозиране по време на разработването на учебния материал, управление на процеса на разработване и външен контрол върху разработването на всяка доза материал. С други думи, учениците овладяват чужд език постепенно, стъпка по стъпка, придобивайки знания, умения, способности, вървейки напред и разчитайки на това, което са научили и усвоили преди това.
По този начин от казаното по-горе следва, че самоконтролът е вътрешен механизъм на речево-мислещата дейност, който регулира овладяването на външната речева дейност. Трябва да се подчертае, че вътрешен самоконтрол трябва да се формира както при овладяване на комуникационни умения (говорене, четене, писане), така и при овладяване на езиков материал (граматика, лексика, произношение, интонация, правопис).
Самоконтролът в своето развитие има две форми на осъществяване - неволно и произволно. Неволната форма се характеризира с факта, че в момента на актуализиране на механизма за самоконтрол съзнателният компонент на дейността преминава на фоново ниво, готов да влезе в активната зона на умствената дейност на ученика в случай на нарушение на правилността на речевата дейност. В същото време самоконтролът в неволна форма е по-малко съвършен, отколкото в произволна, тъй като има колебания в учебната дейност, известна нестабилност в представянетоучебни дейности, а понякога има и преминаване към произволен самоконтрол.
Според изследователите на този проблем произволната форма на самоконтрол става основна, когато настъпи първоначалното овладяване на правилата за действие или когато се наруши правилността на действията с учебния материал [3]. Произволният самоконтрол е свързан с осъзнаването, произвола на вниманието. Неволният самоконтрол е подсъзнателна дейност.
Изводът следва от посочените разпоредби: обучението по самоконтрол трябва да започне с разчитане на доброволно внимание, водещо до доброволен самоконтрол. Преходът към нивото на неволен самоконтрол ще бъде направен, тъй като вътрешните умствени действия на учениците се ограничават в хода на учебната дейност. Може да се твърди, че произволният самоконтрол подготвя учениците за автоматизирани речеви действия. Неволният самоконтрол актуализира речевите действия на учениците, когато вече е налице комуникативна компетентност. Преди да овладеете следващия речев акт, доброволният самоконтрол отново влиза в действие.
Разглеждайки въпросите на преподаването на самоконтрол, изследователите отбелязват, че самоконтролът има доста сложна структура на ниво. В най-общия си вид тази структура може да се сведе до три нива:
1. Учениците правилно извършват учебни дейности и осъзнават това, т.е. имат механизъм за самоконтрол.
2. Учениците правят някои учебни действия погрешно, осъзнават това и правят корекция. Те, като цяло, имат механизъм за самоконтрол, но той променя формата си от неволно в произволно след погрешно действие. Така механизмът на самоконтрол все още не е доведен до съвършенство.