Ротацизъм и неговата корекция
Ротацизъм и неговата корекция - раздел Педагогика, Въведение в логопедичната логопедия, нейният предмет, задачи, методи на причината за говорните нарушения.
Различни недостатъци в произношението на фонемитеpиp'се наричат ротацизъм, което може да се изрази в изкривяването на тези фонеми или в замяната им с други звуци. Вторият вид дефект се нарича параротацизъм.
Артикулацията на звукаp е както следва. Положението на устните зависи от съседните фонеми. Между горните и долните резци има известно разстояние. Езикът приема формата на лъжица. Страничните му ръбове са в съседство с горните молари, а предният ръб (върхът на езика) е повдигнат към алвеолите, в контакт с тях и вибрира под натиска на издишвания въздух. Мекото небце е повдигнато и затваря прохода към носа. Гласните струни са затворени и вибрират (фиг. 26).
Ориз. 26. Профил на звукова артикулацияp
Ориз. 27. Звуков артикулационен профилp'
Ориз. 28. Артикулационен профил на звуковел, л'
Мекият звукp (p')се различава в артикулацията от твърдия чрез допълнително издигане на задната част на езика към небцето и част от неговото движение напред (фиг. 27).
Помислете за разновидностите на ротацизма и параротацизма.
Често звукътpсе появява като треперещ звук в гърлото.
Първият тип такава артикулация е веларнатаp(от гръцкиvelum- меко небце), при която кореновата част на езика се доближава до долния ръб на мекото небце и образува празнина с него. Преминавайки през тази междина, издишваният въздух предизвиква лека произволна вибрация на мекото небце, в резултат на което възниква шум, който, смесен с тона на гласа, му придава специфичен дефектен звук.
Вторият тип е увуларенp(от гръцки.uvula- език), в който вибрира само езикът. В същото време се чува отчетлив рев.
Съществува и така нареченият еднократен ударp,, при който предният ръб на езика докосва алвеолите само веднъж, няма вибрация. Опитите за произнасяне на дълъг тътнещ звук се провалят.
Често има страниченp,, при който вместо вибрация на предния ръб на езика, дъгата между неговия страничен ръб и кътниците избухва.
И накрая, трябва да споменем рядка форма на ротацизъм, при която рязкото изкривяване на звука се дължи на факта, че потокът от издишан въздух преминава през празнината, образувана между страничния ръб на езика и горните кътници, което кара бузата да вибрира. Това е така нареченият букаленr.
Освен това има няколко вида параротацизъм (замяна наpсъс звуциp', l, l' и (j), g, e).
В повечето случаи един или друг тип ротацизъм обхваща както твърдотоr,, така и мекотоr'.Често обаче при дефектенrсе отбелязва нормалноr'.Понякога се наблюдава обратното явление.
Анатомичните аномалии, предразполагащи към ротацизъм, могат да бъдат къс хиоиден лигамент, тясно и високо небце, прекомерно тесен или масивен или недостатъчно пластичен език.
Корекция на ротацизма. В повечето случаи, за да се получи правилна артикулация на звукарса необходими подготвителни упражнения, които условно могат да се разделят на два вида. Един вид упражнение е насочено към постигане на правилна позиция на езика, като така наречените фрикативниp,се артикулират при същата позиция на езика, както обикновено, но засега без вибрации.
Друг вид упражнения са насочени към развиване на вибрацията на езика. Ако детето произнася правилно горнитешиw,получаването на фрикативpне е трудно. Достатъчно е да му предложите да произнесе фонематаgс леко отворена уста, без да закръгля устните и да преместите предния ръб на езика малко напред, към венците на горните резци. След постигане на целта трябва да се фиксира фрикативътpвърху материала от срички, думи и след това фрази, без да се чака асимилацията на вибрацията. Важно е в същото време полученият звук да се произнася с достатъчно налягане на издишания въздух, с минимална празнина между предния ръб на езика и венците. Не само гласът трябва да се чува ясно, но и шумът от въздуха, преминаващ през процепа.
За генериране на вибрация трябва да се изхожда от бързото повторение на едно издишване на звукаd,, артикулиран по специален начин - с леко отворена уста и когато предният ръб на езика се затваря не с резците, а малко по-дълбоко - с венците на горните резци или дори с алвеолите.
Упражнението може първоначално да се състои от две или три равномерни повторения на звукаd (dd, dd, dd. ddd, ddd, ddd.),след това от същите повторения, но с усилване на последния звук(dD, dD, dD, ddD, ddD, ddD.)и след това от многократно повторение на звукаd каторавномерно(dddddddd .),и с ритмично ударение, например всеки трети звук от серията(дд, дд, дд, дд).Само езикът трябва да работи, когато долната челюст е неподвижна.
В бъдеще двукратното, трикратното повторение на звукаdзавършва с произношението на гласната a илиy (dda, dda, dda. ddy, ddy, ddy. ddda, ddda, dddy. dddy.).
Друга техника за генериране на вибрация е, че при продължително произнасяне на фрикативаpпод езика се поставя сонда с топче в края. Топката се привежда в контакт с долната повърхност на езика, след което сондата бързо се премества надясноа отляво се предизвиква механично трептене на езика, като последователно се затваря и отваря предния му ръб с алвеолите (фиг. 29). Вместо сонда може успешно да се използва пръстът на самото дете, предварително добре измит или избърсан с памучен тампон, потопен в алкохол. Първоначално движението на пръста се извършва пасивно, с помощта на логопед, който държи ръката на детето. В бъдеще детето действа самостоятелно.
Ориз. 29. Постановка на звукp
След постигане на вибрация е необходимо чрез разнообразни упражнения върху материала на срички, думи и фрази, произнесени с постепенно ускоряващо се темпо, да се постигне автоматизация на научената артикулация и да се отървете от прекалено бумтящото произношениеp,, неизбежно в ранните етапи на работа. Ако в началото се получи само твърдоp,, тогава едновременно с неговото фиксиране е необходимо да се започне работа върху мекоp'.Ако в началото се получи мекоp',, тогава успоредно с фиксирането му е необходимо да се започне работа върху твърдоp.