Руническа философия под формата на коментар върху Дао Те Дзин
Превод от английски, стихотворна обработка на Сергей В. Батонов. Преводът използва превода на Реймънд Б. Блекни / Raimond B. Blackney /
Нека управлява земните порядки, Който не поставя рангове над сърцето. И не е страшно да се довериш на волята на света, Който за всички, както за себе си, отговорен е готов.
Тринадесетата глава, сякаш оправдавайки своя номер, говори за възможни проблеми. Днес (или още вчера?) вие сте в полза, те изразяват благосклонност към вас, а утре (или вече днес?) благосклонността намалява или изчезва напълно. И какво, колапс? Да, колапс, защото животът на такъв човек се гради върху благоволение. И такъв човек не извършва реална дейност или я извършва номинално, но търси и се опитва да поддържа благоволение.
Може би такъв човек не може да извършва реални дейности според длъжността си? И позицията му съществува само благодарение на добронамереността. Но в главата не се казва това. И наистина, няма значение. Може би не може... Такъв човек дори и да може да извършва реална дейност, той НЯМА да я извършва. Защо? И защото, за да бъде плодотворна истинската дейност, е необходимо себеотрицание. Трябва да се потопите в тази дейност, забравяйки за себе си (изоставете грижата за себе си). И горният човек ОБИЧА себе си! И как да се отрече от себе си! Представете си, че много обичате някого и ви е казано да забравите този човек. И тук е същото. Той много се обича и никога не се самозабравя. Следователно потапянето в реална дейност не се случва, няма да има успех. Единственият изход е да се търси благоволение.
Да се върнем на човека на действието. Разгледахме първото ниво - нивото на реалната активност на човека. Той е на точното място итой няма нужда да търси услуги. Второ ниво. Мащабът на реалната дейност е такъв, че човек вече не трябва да търси не само услуги, но и да се стреми към онзи друг ранг. Основното е развитието, движението. И ранговете ще бъдат приложени. Ако е оптимално за дейност човек да има този или онзи ранг (да заема тази или онази длъжност), тогава това ще се случи в допълнение към не само желанието, но понякога дори желанието на този човек. Повишава се степента на себеотрицание и потапяне в процеса (в бизнеса).
Третото ниво е глобалното значение на човешката дейност. Тук вече човек е отговорен не само за себе си, но и за другите. Няма разбиране? Да, на пръв поглед не става ясно. Защото тук не става въпрос за отговорността на ръководителя за дейността на подчинения. Тук говорим за ПЪЛНА отговорност за всички, които са в съответната реална дейност, в съответния процес. Защото тук самият човек става процес, дейност. Думите: „Държавата – това съм аз” не са приложими тук. И думите „аз (аз не съществувам като личност) са приложими – това е процес, дейност, състояние“. А процесът, дейността, държавата отговаря за тези, които извършват реални дейности, са в процеса, съставляват държавата.
А за тези, които търсят услуги, носи ли отговорност някой? Не, не става. Защото те не са в процес, дейност, състояние. Те не съществуват като истински актьори. Те изпълняват някаква спомагателна, трансферна, обслужваща роля. Това са слуги (в най-добрия случай) на процеса, дейността, държавата. И ако се наложи...