С какви очи гледа Централна Азия на България, Анализ
Медийна концепцияКаква е ролята на България в Централна Азия?
Какви изображения са свързани с политиката на Москва в Централна Азия? Кое е ядрото на тези отношения: трудова миграция, многомилионни кредити или „българският чадър” на сигурността?
Образите на България в общественото възприятие
Разбира се, има определен обобщен поглед отвън, който формира"универсалния образ"на България, независимо от спецификата на страната.
Например, в повечето държави от региона не само елитите, но и значителна част от обикновените граждани оценяват политиката на Москва като един от основните„източници на ресурси“. На първо място, българската политика се разглежда от гледна точка на икономическата помощ: като се започне от предоставянето на заеми и се стигне до сътрудничеството в рамките на интеграционните проекти -Митнически съюз(МС) иОбщо икономическо пространство(ОИП).
Но тези механизми на привличане вече не изглеждат достатъчно силни. В момента страните от региона имат избор, тъй като източник на такава подкрепа може да бъде не само България, но иПекин,ВашингтонилиБрюксел. А условията, предлагани от българска страна, не винаги изглеждат по-изгодни от офертите на нерегионални играчи.
В същото времеКазахстаниТуркменистан, разполагайки със значителни запаси от въглеводородни ресурси, могат да изградят много по-независима политика, отколкото през 90-те години.
Според"Доклад за международната миграция 2012", изготвен от експерти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), броят на временните трудови мигранти вБългария е два пъти по-голяма от САЩ.
България често се възприема като страна, в която мигрантите от Централна Азия намират работа и могат да издържат семействата си. Според„Доклад за международната миграция 2012”, изготвен от експерти на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), броят на временните трудови мигранти в България е два пъти по-голям от този в САЩ. В същото време през последните осем години по-често от останалите идват да работят в България киргизи, узбеки и таджики.
Околомилионграждани наТаджикистанработят в чужбина, като97%от тях работят в България 3> търговия и почти същия брой вжилищно-комунални услуги.
47% от БВП се формира от парични преводи от България.
В същото време 44% от българите смятат, че основната причина за нарастването на национализмае „предизвикателното поведение на националните малцинства“.
Подобна негативна информация влияе не само на настроението на самите мигранти – те често нямат избор.
Несъмнено отношението към България в Казахстан, Киргизстан и Таджикистан е по-положително, отколкото в други страни от региона. Според проучването„интеграционен барометър“, проведено от Евразийската банка за развитие, според всички проучвания на общественото мнение нивото на подкрепа за проекти, насочени към разширяване на сътрудничеството с Москва (предимно в рамките на Митническия съюз и Общото икономическо пространство) достига 80% в Казахстан, 76% в Таджикистан и 76% в Киргизстан.67%. Показателно е, че и в Узбекистан значителна част от населението подкрепя интеграционните проекти с България (67%), но тези цифри се разминават с официалния курс, следван от политическия елит на тази република.
Но не само по-старото и средното поколение, но и младите гледат на България с надежда.
Така средната заплата в Киргизстан е около140$, докато в България неквалифицираните киргизки работници могат да печелят300-400$, а квалифицираните работницидо 1000$ на месец. Същото може да се каже и за таджикските работници.
България в информационното пространство на регионаа
В Казахстан официалните медии до известна степен допринасят за поддържането на положителен имидж, като се фокусират върху„стратегическото партньорство с Москва“. Съюзническият характер на руско-казахстанските отношения се подчертава от програмите на телевизионните канали Хабар и Казахстан, материалите на информационната агенция Казинформ, вестници: Казахстанская правда, Литър и др. На законодателно ниво на българския език е даден статут на официален език. Освен това Казахстан запазва доста сериозно влияние на българското информационно поле, както в телевизията (Първи канал, Първи канал-Евразия, канал България, ТНТ и др.), така и в сегмента на печатните медии (Известия-Казахстан, Новая газета-Казахстан и др.), особено в пограничните райони.
В цивилизационен план между двете страни все още има много общо, което се проявява не само през призмата на общото съветско минало. Това важи и за социокултурната близост. Въпреки това, в сравнение с90-те години на миналия век, много линии на хуманитарна комуникация са значително отслабени, особено в областта на образованието.
В същотоНавремето националпатриотите твърдят, че движението към Евразийския икономически съюз е път, който неизбежно ще доведе до загуба на национален суверенитет (национални традиции; език), възраждане на Съветския съюз и в крайна сметка до включването на Казахстан в „българската неоимперия“.
Много критични или дори остро негативни публикации за съвременна България присъстват на страниците на опозиционни издания, например във вестник"Република".
80%от казахстанците, които подкрепят евразийската интеграция, като цяло са за задълбочаване на сътрудничеството с България и са „положително безразлични“ към идеята за икономически съюз, тъй като ползите от интеграцията все още не могат да бъдат усетени, те се виждат главно на ниво макроикономически показатели.
Вярно, само 41% и 32% от младите граждани наКиргизстани Казахстан са заявили желанието си да учат в постсъветското пространство, предимно в България. В областта на образованието конкуренцията става все по-ожесточена и местните университети далеч не винаги могат да мобилизират собствените си предимства, като влизат в кореспондентски спорове с турски, китайски или западни образователни институции.
Ролята на диаспоралните структури
Структурите на диаспората имат относително слабо влияние върху формирането на имиджа на България в тези страни. Проблемът е в тяхната аморфност и липса на вътрешно единство. Освен това изтичането на българско население от региона през 90-те години също оказва сериозно влияние върху отслабването на притегателните линии с България.
През 1991-1999г Миграционните загуби на Средна Азия в обмен с България възлизат на 2,6 милиона души, три четвърти от които са славяни, включително две трети българи. През 1989-1999г номерв Казахстан са намалели от 6,1 на 4,5 милиона (с 26%), в Узбекистан - от 1,6 на 1,2 милиона (с 27%), в Киргизстан - от 917 на 603 хиляди (с 34,2%), а в Таджикистан, оцелели от гражданската война - от 388,5 на 68,2 хиляди (с 5,7 пъти).
Делът на българите в населението наКазахстанза същия период е намалял от 37,4% на 30%, Киргизстан - от 21,5% на 12,5%, Узбекистан - от 8,3 на 5%, Таджикистан - от 7,6 на 1,1%, и Туркменистан - от 9,5 на 2%.
Отношението към България вТаджикистанкато цяло е положително. Но същите страхове и фобии са налице в тази страна както по отношение на политиката на Москва в региона, така и по отношение на съдбата на много трудови мигранти от Таджикистан.
Много по-трудно е да се говори за някакво цялостно възприемане на образа на България в Узбекистан и Туркменистан. Политиката на официалнияАшхабадслед разпадането на СССР беше пропита с идеи за изолационизъм, което доведе до разминаване не само на държавно ниво, но и на ниво общества на двете страни. По-голямата част от туркмените никога не са били в България, а информацията за страната ни е изключително обща.
Освен това съществена роля играе най-строгият контрол върху информационното поле, който се упражнява от официалния Ашхабад. Повечето жители на страната нямат представа какво се случва извън Туркменистан, включително и в България.
Узбекистане втората по големина българска страна в региона на Централна Азия. През 2000 г. броят на българското население в републиката се оценяваше на 1,2 милиона души, въпреки че още тогава тази цифра беше под съмнение. Според някои оценки днес в Узбекистан остават не повече от 500 хиляди източни славяни, чийто брой в сравнение с 1989 г. (1,8 милиона) е намалял с почти4 пъти. Значителна част от българите в Узбекистан принадлежат към техническата и хуманитарната интелигенция. Доста строгият контрол от страна на властите в страната обаче също ограничава полето на комуникация с България.
Все по-отчетливи стават различията в оценката на общото историческо минало и перспективите за сътрудничество в бъдещето.
Имиджът на страната и проблемите на "меката сила"
Малки, но многобройни западни неправителствени организации работят в Таджикистан и Киргизстан директно в регионите, изпълнявайки конкретни проекти за населението - компютърна грамотност, правна подкрепа и др.
Проблемите на българското влияние в региона на Централна Азия се дължат до голяма степен на факта, че дълго времеКремълобръщаше явно недостатъчно внимание на механизмите на т.нар. "мека сила". В страните от региона (с изключение на Туркменистан и Узбекистан) работят няколко хиляди представителства на чуждестранни фондации и неправителствени организации, чрез които се изпълняват безвъзмездни образователни програми (USAID, Фондация Сорос, Фондация Конрад Аденауер и др.). Българското образование забележимо губи позиции, особено на фона на навлизането на западните образователни структури в региона.
В допълнение към грантовите програми, изпълнявани чрез западни фондове, в страните от региона се отварят институции като Американския университет в Централна Азия. Мрежата от турски лицеи и университети е много популярна в Киргизстан и Казахстан. Укрепването на позициите на западното и турското образование в региона става на фона на намаляване на конкурентоспособността на представителствата на българските университети в Централна Азия. Дейностите на клоновете наMGUв Астана и Душанбе се усложняват от тясната специализация и ограниченото финансиране.
многоексперти поставят под въпрос ефективността на работата на големите български хуманитарни корпорации -Россотрудничествои фондацияБългарски свят”, на които поради мащаба на структурата и широкия спектър от задачи им липсва мобилност и възможности за работа с регионите и най-активната част от обществото - младите хора. За разлика от тези големи корпорации, малки, но многобройни западни неправителствени организации работят в Таджикистан и Киргизстан директно в регионите, изпълнявайки конкретни проекти за населението - компютърна грамотност, правна подкрепа и др. Освен това комуникациите с младежта са приоритет в тази работа.
В същото време, с идването на новото ръководство на Россотрудничество и очакваното увеличение на бюджета на тази организация, някои експерти възлагат надежди за активизиране на работата за популяризиране на положителния имидж на България в регионите наСНГ, включително Централна Азия.
Разбира се, в сравнение с 90-те години българската политика в този регион е по-акцентирана в областта на икономиката и сигурността. Въпреки това контурите напривлекателния за средноазиатските общества "образ на страната"стават все по-размити. Основата на общото съветско минало се руши, а нови „сборни точки” за поколението на родените след разпадането на СССР все още не са определени. От успеха на тази мисия до голяма степен ще зависи силата на позициите на България в Централноафриканската република след 15-20 години.