Санитарна микробиология
Санитарната микробиологияе клон на медицинската микробиология, който изучава микрофлората на околната среда и нейното въздействие върху човешкото здраве и състоянието на местообитанието му. Началото на развитието на санитарната микробиология може да се счита за 1883 г., когато френският лекар E. Mase предложи да се разглежда E. coli като индикатор за фекално замърсяване на водата. Изследването на микрофлората и микробиологичните процеси в околната среда на човека е необходимо за хигиенната оценка на връзката й с околната среда. Санитарната микробиология разработва методи за наблюдение на състоянието на водата, почвата, въздуха, храната и различни битови предмети. Основните задачи на санитарната микробиология.
• Проучване набиоценози, в които има патогенни за човека микроби и изучаване на ролята им в натрупването им.
•Разработване на методи за микробиологично изследванена околната среда, микробиологични стандарти и мерки за подобряване на обектите на околната среда.
Принципи на санитарни и микробиологични изследвания
Резултатите от тестамогат да бъдат значително повлияни от различни фактори. На съвременния етап задачите на санитарната микробиология са значително усложнени от интензивното замърсяване на околната среда, което засяга не само автохтонната (нормална), но и алохтонната (санитарно-показателна и патогенна) микрофлора. Ето защо, когато провеждате санитарни и микробиологични изследвания, трябва да запомните следните основни принципи.
•Пробитетрябва да се вземат при спазване на всички необходими условия, регламентирани за всеки обект на изследване. Изследванията трябва да се извършват бързо; ако е невъзможно незабавно да се извърши анализът, материалът се съхранява в хладилник за не повече от 6-8 часа.
• За получаванеобективни резултати, трябва да се вземат няколкопробиот различни части на обекта.
• По-адекватни резултатимогат да бъдат получени чрез повторно вземане на проби и анализ.
•При извършване на анализитрябва да се използват само стандартни и унифицирани методи на изследване.
• В работата е необходимо да се използванабор от тестове- директни (откриващи патогени) и косвени (показващи замърсяването на обекти от околната среда с човешки и животински секрети и степента му).
• Тълкуването на резултатите отсанитарни и микробиологични изследваниятрябва да се извършва, като се вземат предвид други хигиенни показатели (органолептични, химични, физични и др.).