Санитарно-хигиенна характеристика
Видове водоизточници и техните
Всички източници на водоснабдяване от хигиенна гледна точка, както и по произход и локализация могат да бъдат разделени на 3 групи: подземни, повърхностни и атмосферни. Подземните води се образуват в резултат на филтриране през почвата на валежите и повърхностните води. Според дълбочината на поява и местоположението спрямо земните слоеве всички подземни води се разделят на горна, средна и долна зона. За битово и питейно водоснабдяване най-често се използват води от горната зона, чиято дълбочина достига 1000, а понякога и 2000 м. Така в тундрата и студената климатична зона горната зона има дълбочина от 2 до 10 м. В умерения климатичен пояс дълбочината на подпочвените води в горната зона се увеличава и достига 20-60 м. В същото време се повишава и минерализацията на водата (100-100 mg/l). Още по на юг, в топлите и южни климатични райони, дълбочината на подземните води и тяхната минерализация продължават да нарастват. По този начин, когато се движите от север на юг, се проследява редовно увеличаване на минерализацията на подземните води и увеличаване на дълбочината на тяхното възникване.
Друга закономерност, която трябва да се отбележи при характеризирането на самопречистването на подземните води, е увеличаването на замърсяването на водата от микроорганизми, органични вещества и токсични примеси с намаляване на дълбочината на тяхното възникване. Това обстоятелство се дължи на силното замърсяване на повърхностния отток и горните слоеве на почвата. Когато повърхностните води проникват през почвения слой, те постепенно филтрират, адсорбират микроорганизми и органични вещества върху почвените структури и след това окисляват органичните остатъци с участието на аеробнимикроорганизми. В последния етап на минерализация се извършва биохимично окисление на органични азотни съединения до амониеви соли и след това, с участието на аеробни бактерии от рода B.nitrosomonas и B.nitrobacter, съответно до нитрити и нитрати. Този процес се нарича нитрификация. Ефективността на самопречистването на водата в почвата зависи от вида, структурата и дебелината на почвата, нейната инсолация, аерация, температура и редица други физикохимични и микробиологични характеристики.
Почвените води са най-близо до земната повърхност. Те се образуват от повърхностния отток и отразяват органичния и минерален състав на горния почвен слой. И така, торфените и блатисти почви насищат водата с органични вещества от растителен произход, а много минерали се измиват във водата от черноземни и солончакови почви. Почвената влага съдържа много микроорганизми, вкл. и патогенни. Почвените води са неприемливи като източник на водоснабдяване поради високо микробно, органично и минерално замърсяване, но играят важна роля за поддържане на почвената влага и нормалното функциониране на почвените биоценози. Тези води се използват от растения и животни.
Почвената вода, която е в свободно състояние, под въздействието на гравитационните сили, прониква до първия водоустойчив слой. Те се филтрират и се образуват подземни води, лежащи върху първия водоустойчив слой на земната кора. В същото време има хоризонтално движение на подземните води в съответствие с наклона на водоустойчивия слой, което допълнително допринася за самопречистването на водата. Подземните води се характеризират с висока минерализация, отразяваща химическия състав на местната почва. Те практически не съдържат микроорганизми, имат ниска температура иприятен вкус. В някои случаи при малка дебелина на почвения слой, както и при механичното му нарушение, не се получава достатъчно самопречистване на подземните води и такава вода е негодна за пиене. Въпреки това, в повечето случаи подземните води служат като източник на водоснабдяване в селските райони и с подходящо оборудване шахтовите кладенци напълно отговарят на санитарните изисквания. В почвения слой над първия водоносен хоризонт може да има елементи на водоустойчив слой под формата на лещи. Върху тях се натрупват свободни гравитационни води. Това е вид подпочвена вода - кацнала вода. Въпреки това, поради недостатъчната дебелина на филтриращия приземен слой, тези води, като правило, са силно замърсени с органични вещества. Микробиологичните, органичните и органолептичните показатели не позволяват използването на тези води за битово и питейно водоснабдяване.
Хидрогеоложката структура на почвата в планински и хълмисти райони, както и при наличие на дерета, речни корита, има особености. В тези случаи е възможно естествено нарушаване на водоустойчиви слоеве и изтичане на подземни (подземни и междупластови) води под формата на извори и извори. Водата на такива източници като правило е с добро качество, но е необходимо правилното санитарно оборудване (каптиране) на изворите, което изключва биогенно замърсяване на водата.
Средният пояс на подпочвените води се намира на дълбочина няколкостотин метра. В някои райони тези води могат да бъдат термални, използват се предимно за балнеологични цели или като топлоносител за отопление на жилищни сгради. Долната зона на подземните води се намира на дълбочина няколко километра. Тези силно минерализирани води са изолирани от околната среда и имат стабилен химичен състав. Човешкият контакт с тези води става, когатопробиване на дълбоки нефтени кладенци, когато водата се издига на повърхността като страничен продукт. Водите на долния пояс се използват като суровина за добив на минерали, намиращи се в тях.
Моретата и океаните остават обещаващ и практически неограничен източник на вода. Въпреки това морската вода в естествената си форма е неприемлива за пиене поради висока соленост. Моретата, както и другите повърхностни водни тела, имат високо ниво на микробно и органично замърсяване, особено в крайбрежната зона.
За нуждите на битово-питейното водоснабдяване могат да се използват и валежите под формата на дъжд и сняг. По-често такова използване на валежи се среща в сухите южни райони, в арктическата зона, както и в екстремни ситуации. Дъждовните и снежните води са меки, слабоминерализирани. Но високото ниво на замърсяване на атмосферата в съвременните условия, особено в индустриалните райони, ни позволява да заключим, че валежите са силно замърсени с разтворими токсични вещества, твърди аерозоли и микроорганизми.