Събудих се - ти спеше (Антон Закрадски)
Събудих се - ти спеше Реших да не те докосвам Решавам за теб на сутринта Кажи ми какво да докосна слънцето
И на двамата ни беше позволено И аз държа ръката ти Като паспорт за двама ни Паспорт, който може да прави Щастие вместо човек
Сега имам скъп добра причина Рожден ден И знам със сигурност Ще питам с нетърпение Ще те питам от небето на 26 всичко е възможно за мен Нека се събудиш точно сега Усмихни се и си спомни Как седим на първата среща Как улавяме очите си как се страхуваме от първите тайни, които сме Как обичаме колко се радваме Нека по-късно кажем директно Че не е страшно да се потопите Ще пишем на децата си Че не сме били против да се върнем
Искам сутринта да ми пишеш и да ми кажеш - Честит рожден ден И знаеш ли - нещо, което си нарушил в мен Какво конкретно не знам Но на сутринта унищожавам душата си И изобщо не разбирам Какво да правя с това брашно Много се страхуват от него И знаеш, че не ме боли Толкова съм тъжен и доволен И нека ’s be today Просто ще общуваме с теб добре, утре утре сутрин не, няма да се сбогуваме Срещнах те завинаги и ще ти простя само веднъж но няма да говорим за това но само смело за това
над носа, скъпа, знам твоята мечта е чувствителна и красива Нека мечтаеш за чудо Нека бъде толкова ясно И ни напомня за истината която живее в очите отсреща И че истината е в човек А очите - очите нямат нищо против.