Сцената на лишаване от собственост
Писателят успява с голяма сила и пълнота да разкрие най-важните черти на епохата, да покаже характерните процеси, протичащи в началния период на колективизацията. Романът въплъщава в пълна степен основните черти на реализма: правдивост, историческа конкретност в изобразяването на живота от онова време. Несъмнено този роман е повлиян от натиска на определени схеми, възникнали в литературата за колективизацията в края на 20-те и 30-те години на миналия век.
Но трябва да се има предвид, че Шолохов вярваше в необходимостта цялата страна да направи бърз скок напред в индустриализацията, да увеличи своята отбранителна мощ и като цяло да засили своята „монолитност“. Шолохов беше пълен, както неговите Нагулнов и Давидов, с историческо нетърпение.
Талантът на Шолохов обаче упорито се съпротивляваше на насилието на схемата. Можем да проследим това на примера на седма глава в сцената на лишаване от собственост на Фрол Дамасков. Дамаск се смятаха за проспериращи селяни във фермата: те имаха голяма икономика, добра къща и имаше достатъчно добро в сандъците. Но в крайна сметка богатството не падна върху тях от небето, всичко отиде при тях със собствения им труд.
Логиката тук е проста: ако искаш да живееш добре, работи от сутрин до вечер. И Бог не лиши семейството на Дамаскин от трудолюбие. Шолохов подчертава, че в бедност живеели най-вече тези, които не искали и не знаели да работят.
С настъпването на революцията всичко се обърна с главата надолу и семейството на Дамаск се превърна от богати собственици в кулаци, като много други: Гаеви, които имат „единадесет до единадесет“ деца, Тит Бородин, който доброволно се присъедини към Червената гвардия през 18 г. И това, което е странно, е, че съветската власт по някаква причина не обичаше трудещите се.
Тези, които работеха ден и нощ, „вкопчиха се със зъби в домакинството, като мъж в копеле“, бяха призовани в килия илисъвет и „посрамен със страшен срам“. Оказа се, че вече е срамно да си богат, а да си беден, използвайки чужда собственост, се е превърнало в норма. Когато Андрей Разметнов дойде с групата си при Фрол Дамасков, той се опита да се възмути. И гневът му е разбираем. Човек цял живот е работил, а сега, на стари години, трябва да загуби всичко: къщата си, добитъка си, дори дрехите си.
Но присъдата беше неумолима – „унищожаваме ви като кулашка класа“. За семейство Дамасков подобен „грабеж“ се превърна в трагедия, а за участниците в разкулачването това беше истински празник. Демка Ушаков броеше столове, легла, ботуши, палта от овча кожа с очевидно удоволствие.
Срамежливият Михаил Игнатенок се опита да открадне полите от дъщерята на майстора, които тя успя да облече сама. Дори Демид Мълчаливият, който говореше само „при крайна необходимост“, дори тогава се ободри, влезе в разговор. И когато отвориха плевнята, всички бяха просто пияни от радост.
„Червената златна пешка“ беше в огромни количества: имаше достатъчно за закупуване на зърно и за изхранване на добитъка. Андрей Разметнов обаче не сподели общата „опияняваща“ радост. Имаше нещо хищническо в действията им. Не така си е представял равенството между хората – единият отнема на другия.
Той беше особено поразен от момента, когато видя „новите ботуши с кожена подплата“ на Фролов на Демид Мълчаливия. Същите тези валенки са били в Дамаск, когато са пристигнали за първи път. Вечерта на същия ден Разметнов ще дойде в селския съвет и ще каже на Давидов: „Вече не работя ... повече няма да отида на разкулачване“.
Идеята на лишаването от собственост е да получите всичко, без да правите нищо. Такава всепозволеност обезсърчава хората, лишава ги от човешкия им облик. В края на краищата, по същество лишаването от собственост на кулаците е същият грабеж, само официален, прикрит с необосновани заповеди и решения.съветска власт.
Подобно насилие е недопустимо за Шолохов, както и всяко насилие въобще.