Съчинение на тема Съкровищата на българската душа (по стихотворението Н
Моралната сила и красотата на народния характер се разкриват още във втората глава на книгата „Страна Ярмопка“. Читателят се потапя в атмосферата на широк фолклорен фестивал: всичко наоколо е празнично, светло, светло, забавно, шумно. българският народ не знае как да се забавлява:
Пъстро, червено наоколо!
Когато селяните гледат комедия с Петрушка, "често в речта на Петрушка се вмъква добре насочена дума", от която може да се направи заключение за остротата на ума и точността на народната дума. Много български писатели са говорили за това, в частност Гогол. Ако български селянин награди някого с прякор, тогава човек вече не може да се отърве от него.
Но особено в тази глава привлича вниманието епизодът, когато Веретенников купува обувки на Вавила за внучката си. И всички присъстващи са толкова щастливи от това, сякаш самият той е получил подарък. Самите те имат една стотинка за душата си, но се радват на щастието на друг. Подобна незаинтересованост е една от основните черти на българския характер.
Честното забавление през нощта се превръща в необуздано пиянство (глава "Пиянска нощ"). Тук, както никъде другаде, се разкрива сложността и непоследователността на народното съзнание. В тази глава се запознаваме с Яким Нагим. Той обяснява, че е невъзможно да работиш толкова тежко като крепостен селянин и да не пиеш. За Якима казват:
Това може да се каже със сигурност за всеки мъж. В Русия от незапомнени времена въпросите се решават с помощта на пиене. Това е една от най-характерните народни черти, въпреки че със сигурност не може да се причисли към "съкровищата". Но достойнството на Яким Нагогой не е в това, че работи или пие. Не. Той протестира, това е основното. Готов е да отстоява интересите на народа; има чувство за селска чест, достойнство и гордост.И накрая, показателен е и епизодът с Яким, който разказва за пожар в селото: той спаси преди всичко не пари, а „картините“ на сина си. В Яким, народният застъпник, Некрасов се опита да въплъти онези най-красиви черти, които ценеше сред хората.
Говорейки за българския народен характер, не бива да забравяме още една особеност на народния бит – колективния труд. В епизодите, изобразяващи селяните от село Вахлаки, картината на общата работа е пропита с ярко и дори празнично чувство:
Дамски ризи, но цветни
Да гласове, да дрънчене
От особено значение в поемата са историите за Матриона Тимофеевна и Савелия. Матърспа Тимофеевна е въплъщение на така обичания от Некрасов образ на българската селянка. Тя е търпелива, издръжлива, трудолюбива, щедра, горда. Тя е готова да се жертва в името на близките. Тя е майка, съпруга – това е нейното призвание. Некрасов се възхищава как, с високо вдигната глава, тя издържа на всички трудности, които падат на съдбата на съпругата и майката на крепостен селянин.
Савелий е образът на българския юнак. Той вижда героизма на селянина в търпението:
Че сме богати.
Това е българското богатство.
Тук трябва да разберете, че под търпение Савели означава много. Това е издръжливост, издръжливост и способност да се съпротивляваш на злото, да не се счупиш, да издържиш. Всички тези добродетели са присъщи на българския селянин, въпреки тежестта на съдбата му и безмерността на страданията.
Народният живот е разкрит от Некрасов в различни проявления. След прочита на стихотворението пред читателя се появява един наистина велик образ на българския селянин. Той е велик във всичко: в работата, в веселбата, в търпението, в благородството на душата. Въпреки бедното, робско, безнадеждно съществуване, народът запази голяма сила. Водещите образи в поемата са селяните, готови на бунт, на протест.Некрасов искаше с работата си да събуди заспалата сила сред народа. Българската душа е богата на съкровища, но най-важното от тях е волята за борба.