Съдържанието на медицинския критерий "ограничена вменяемост" - Студопедия
Психичните аномалии заемат много важно място в съдебно-психиатричната практика. Разпространението на психичните аномалии в общата психиатрична и съдебно-психиатрична практика, както и високият процент на хора с такива аномалии сред извършителите на престъпления, определят повишеното внимание и интерес както на психиатрите, така и на юристите към този проблем. „В правната литература няма ясна позиция по въпроса за понятието психична аномалия. Това обстоятелство е в основата на спорове и противоречиви заключения, по-специално, че законовата консолидация на понятието психична аномалия е неприемлива.
Има много тълкувания на термина "психични аномалии". Нека разгледаме някои от тях.
G. Binder приписва на психичните аномалии всички функционални заболявания, органични и соматични разстройства, които не се основават на анатомични структурни промени.
Психичните аномалии са набор от психични аномалии, които възникват под въздействието на външни и вътрешни фактори.
След това е необходимо да се разгледат някои видове психични аномалии, тяхното въздействие върху интелектуално-волевата сфера на човешката дейност и наказателноправното значение.
От психичните разстройства психопатията се различава по това, че последните не се характеризират с прогресивно развитие, както и с появата на дефект на личността.
Следните фактори се считат за причини за психопатията: 1) Конституционни, наследствени. Родителите, страдащи от психопатия, най-често имат деца с подобна аномалия. Такава психопатия се нарича ядрена. При този тип психопатия мисловните способности на човек формално остават запазени, но се разкрива патологична дисхармония.емоционално-волева сфера; 2) Алкохолизъм или наркомания при родителите, както и различни опасности по време на вътреутробното развитие; 3) Усложнения по време на раждане; 4) Заболявания на централната нервна система, дълготрайни инвалидизиращи заболявания, претърпени през първите 2-3 години от живота; 5) Травматични мозъчни наранявания, мозъчни инфекции, тежки отравяния, претърпени през първите четири години от живота.
От голямо значение за развитието на психопатия при дете е неблагоприятното въздействие на околната среда, недостатъците на образованието.
Към патологичното развитие на личността се отнасят следните психични отклонения.
С разстройства на личността (психопатии, патологично развитие)
Н. Г. Иванов смята, че психичните аномалии включват холеричен и меланхоличен тип темперамент.1 Всъщност холеричните и меланхоличните хора се характеризират със същите черти на характера като възбудимите, истеричните, инхибираните психози. Както отбелязват психолозите, от четирите известни типа на нервната система само два вида - сангвиник и флегматик - са балансирани. Холерикът е директно посочен като неуравновесен тип с преобладаване на възбудата над инхибирането. Холериците са хора, характеризиращи се с избухливост, раздразнителност, невъздържаност, грубост. Лицата с изброените черти на характера често създават конфликтни ситуации в общуването с други хора. Тъй като поведението на холерика е импулсивно, действията му се извършват произволно. При условията на съществуване за волев акт възможността за съзнателно регулиране е ограничена. В стресова ситуация холеричният човек може лесно да извърши престъпление.
Меланхоличният тип характер показва преобладаването на процесите на инхибиране над процесите на възбуждане и в резултат на това меланхолиците са присъщизабавеност, изолация, депресия, намалена активност. Такива лица най-често извършват престъпления по непредпазливост, което обаче не изключва умишлени действия от тяхна страна.
Олигофренията принадлежи към вродени или рано придобити умствени аномалии. Както вече споменахме, дълбоките форми на олигофрения водят до лудост. Поради това само леката степен на умствена изостаналост, а именно слабост, в определени случаи може да послужи като основание за установяване на ограничена вменяемост. Въпреки факта, че при слабост все още се наблюдава умствено недоразвитие, главно недоразвитие на интелекта, някои от пациентите дълго време се държат в съответствие с изискванията на закона. Делят достойно и неприлично, добро и лошо, възможно и невъзможно, за какво хвалят и за какво наказват. Хората с увреждания като правило се признават за здрави. Изключение правят случаите на изразена слабост, както и комплексният характер на извършеното от такова лице престъпление.
Последиците от черепно-мозъчната травма могат да засегнат психиката на човек в продължение на няколко години, а понякога и през целия му живот. Най-често при провеждане на съдебно-психиатрична експертиза на хора с остатъчни ефекти от черепно-мозъчни наранявания те имат дифузна неврологична симптоматика без отклонения в психичната сфера, леки психоорганични разстройства и епилептиформни прояви. Такива субекти се считат за здрави. Малък е броят на лицата с последствия от черепно-мозъчни травми, признати от съда за невменяеми. Това са пациенти, които развиват травматична психоза, посттравматична деменция, тежки форми на травматична епилепсия.
Съдовите заболявания на мозъка в съдебно-психиатричната клиника са представени от хипертониязаболяване и атеросклероза. При съдови заболявания на мозъка често се наблюдават различни нервно-психични разстройства. Такива аномалии са разделени на три вида, но само първият тип е важен за установяване на медицински критерий за ограничена вменяемост - първоначалната проява на съдово заболяване на мозъка, при което обикновено се наблюдават нарушения на непсихотично ниво. Що се отнася до другите два вида, тук, като правило, на втория етап се наблюдават замъгляване на съзнанието, параноични, халюцинаторни и други разстройства, а третият етап обикновено се характеризира със съдова деменция (деменция). Решението на въпроса за вменяемостта или невменяемостта зависи от психическото състояние на лицата с мозъчно-съдова болест по време на престъплението. При тежка патология - деменция, наличие на делириум и др. - пациентите се считат за луди. Лицата с начален стадий на церебрално-съдово заболяване се признават за здрави, тъй като степента на промяна в психиката на такива пациенти не ги лишава от възможността да осъзнаят действителния характер и обществената опасност на своите действия (бездействие) и да ги управляват. Въпреки че тази възможност може да бъде отслабена.
Към психичните аномалии спадат и леките форми на епилепсия. Епилепсията е хронично прогресиращо заболяване, причинено от увреждане на централната нервна система. Това заболяване е придружено от промени в личността, психоза, развитие на деменция. Болните от епилепсия най-често извършват различни обществено опасни действия в състояние на психически еквиваленти. Последните означават пароксизмални нарушения на съзнанието и настроението. Те обикновено се появяват като че ли вместо гърч, въпреки че не го изключват. В такива случаи лицата се признават за невменяеми. Ако престъплението е извършеноизвън пристъпите на разстройство на съзнанието или настроението, тогава определението за вменяемост зависи от степента на деградация на личността или от тежестта на деменцията.
Разстройството на стремежите и навиците също може да се отдаде на умствени аномалии. Съвременната класификация на психичните заболявания описва три вида такива разстройства: хазарт (патологична страст към хазарта), пиромания, клептомания. В съдебно-психиатричната литература има още два вида от тези аномалии - дромомания (желание за скитничество) и суицидна мания.
Разстройствата на желанието също включват разстройство на сексуалните желания, което преди се е наричало сексуална или сексуална психопатия. Сега такива аномалии се наричат в психиатрията психосексуални разстройства или сексуални извращения. Тази група от нарушения на сексуалното поведение, която включва извращение на сексуалното желание по отношение на обекта (деца, лица от един и същи пол, животни, възрастни хора), начина за задоволяването му (ласки, онанизъм).
Сексуалните извращения са известни от много векове, но отношението на обществото към тях се променя през цялото време. Църковният морал ги осъжда, през Средновековието такива хора са екзекутирани. От средата на 19 век психиатрите стигат до извода, че перверзиите са болест.
За да станат правно значими изброените видове психични разстройства, е необходимо тяхното влияние върху емоционално-волевата сфера на дейността на човека. Самите психични аномалии могат да определят престъпното поведение, тоест да бъдат причината за него. Човек, страдащ от психопатия на възбудимия кръг, извършва кражба. В тази ситуация психическата аномалия не играе съществена роля в механизма
извършване на престъпление. Човек дълго време може да бъде в състояние на дисбаланс в процесите на възбуждане и инхибиране, ноне е задължително да извършва престъпления.
Въз основа на гореизложеното можем да дадем следното определение на психичните аномалии: психичните аномалии са различни психични отклонения, които намаляват нивото на съзнателно-волева регулация на човек по време на извършване на обществено опасно действие. В същото време психичните аномалии засягат поведението на човек, както в нормални, така и в трудни ситуации.
По този начин, по отношение на медицинския критерий за намалена вменяемост, съвременната психиатрия има достатъчно развити критерии и признаци на вменяемост и невменяемост, както и различни гранични състояния и психична патология. Това ни позволява да отделим доста голяма група от психични заболявания, разстройства и други патологични състояния, при които може да се говори за намалена разумност.