СЕЧЕНОВ СПИРАЧКА
ИНХИБИРАНЕТО НА СЕЧАНОВ(И. М. Сеченов, руски физиолог, 1829 - 1905) е физиологичен феномен, открит от И. М. Сеченов и доказващ наличието на инхибиторни влияния от страна на централната нервна система. Традиционно в научната, особено образователна, литература терминът "спиране на Сеченов" се нарича физиол. експеримент, с помощта на който И. М. Сеченов доказа наличието в c. н. с. процес, по-късно наречен централно инхибиране (виж).
За първи път феноменът на инхибиране е открит от братята Е. Вебер и Вебер (E. F. W. Weber) през 1845 г., за да се наблюдават отрицателни външни и хронотропни ефекти или пълен сърдечен арест при стимулиране както на самия вагусов нерв, така и на задното му ядро, разположено в продълговатия мозък. През 1857 г. Е. Пфлугер открива инхибиторния ефект на симпатиковите влакна на големия целиакичен нерв (голям спланхничен нерв. Т.) върху двигателната активност на червата. Тези видове инхибиране се наричат периферно инхибиране.
I. M. Sechenov, работещ в Париж в лабораторията на C. Bernard, през 1862 г. установи, че при химическо и електрическо дразнене на областта на зрителните туберкули в жаба, спиналният рефлекс на Тюрк се инхибира (т.е. издърпване назад на крака на жабата, когато е потопен в разтвор на солна киселина), което води до удължаване на времето на латентния период на реакцията. След елиминиране на действието на стимула рефлексната активност на гръбначния мозък се възстановява напълно.
Наличието на явлението централно инхибиране при топлокръвни животни е показано през 1866 г. от ученик на И. М. Сеченов JI. Н. Симонов.
Историческото значение на откритието на И. М. Сеченов се състои в това, че той за първи път обърна внимание на наличието в нервната система, заедно с процеса на възбуждане (виж) друг активен процес -спиране като специални физиол. процес, без който е невъзможно да си представим изпълнението на c. н. с. интегративна функция. Откриването на централното инхибиране позволи на И. М. Сеченов да се приближи до решаването на редица най-сложни проблеми на неврофизиологията, включително регулирането на координираните действия в поведението на организмите, контрола на движението и интерпретацията на психичните процеси на рефлексна основа (виж Рефлекс, Теория на рефлекса).
Въпросът за механизма на централното инхибиране за първи път е повдигнат от самия И. М. Сеченов. Отначало той смята, че в c. н. с. заедно с центрове, които имат засилващ ефект върху рефлексната активност, има и специализирани инхибиторни, „забавящи“ центрове, дразненето на които предизвиква инхибиране на рефлексните актове на тялото. Някои учени възразиха срещу подобно тълкуване на механизмите на централното инхибиране. Така I. F. Zion (1865) предполага, че удължаването * на времето на рефлекса в експериментите на I. M. Sechenov е свързано не с истинско специфично инхибиране, а с удължаване на времето на провеждане по рефлексната дъга. Той се противопостави на разбирането на централното инхибиране като процес, различен от възбуждането. Според неговата теория за интерференцията, инхибирането възниква, защото вълните на възбуждане, идващи към нервния център от два източника, се припокриват и избледняват, в резултат на което рефлексът не се реализира. Несъответствието на теорията на I. F. Zion е доказано от I. M. Sechenov през 1875 г. в неговата „Бележка за механизмите, които забавят рефлексите“.
Отрича наличието на специален инхибиторен център в средния мозък и А. А. Херцен, който повтаря експериментите на И. М. Сеченов, установява, че инхибирането на гръбначните рефлекси може да бъде причинено от дразнене на различни части на гръбначния мозък. H. E. Vvedensky вярва, че S. t.стои (вж. Парабиоза), се създава разрез в клетките на c. н. с. в точката на прилагане на дразнене поради прекомерно усилване и повишена честота на дразнещи стимули, до-ръж надвишава функционалната лабилност на възбудената тъкан. Въпреки това, I. M. Sechenov твърди, че в зрителните хълмове по време на дразнене, процесът на възбуждане се развива предимно, to-ry се разпространява през c. н. с. преди изобщо да се появи инхибиране на какъвто и да е работен ефект. „Инхибирането на рефлексите е продукт на възбуждане“, пише И. М. Сеченов, „а не превъзбуждане на нервни механизми. От съкращенията на зрителните зали, дразненето дава, наред с потискането, диастолно спиране на кръвта на сърцето, т.е. ясно възбужда мозъка.
Продължавайки експерименталното изследване на механизма на централното инхибиране, И. М. Сеченов направи корекции на първоначалните идеи и стигна до заключението: „Инхибирането на рефлексите по време на стимулация на зрителните зали съответства на възбуденото състояние на съдържащите се в тях механизми. Тези механизми, с други думи, забавят рефлексите. По този начин външният инхибиторен ефект на рефлексната активност, наблюдаван в експеримента, според И. М. Сеченов, е резултат от сблъсък в c. н. с. две възбуждания, при Krom има инхибиторен ефект на едно възбуждане върху друго и това действие може да се прояви на всички нива на централната нервна система.
Нови данни относно обяснението на механизмите на централното инхибиране са получени с помощта на метода за вътреклетъчно записване на потенциали от централните неврони (виж Метод на изследване с микроелектрод). Според съвременните концепции появата на S. t., както и на други видове централно инхибиране, се обяснява с действието на инхибиторни неврони или синапси, които имат особен тип метаболизъм, който им позволява да произвеждатинхибиторни медиатори (глицин, гама-аминомаслена киселина), които причиняват специален тип електрически промени в постсинаптичната мембрана, наречени инхибиторни постсинаптични потенциали (виж Синапс). По този начин откриването на инхибиторни клетки потвърждава първоначалното предположение на И. М. Сеченов за съществуването в c. н. с. специализирани забавящи (спирачни) конструкции.
Библиография:Анохин П. К. Биология и неврофизиология на условния рефлекс, стр. 274, Москва, 1968; B e r и t около I. S. Обща физиология на мускулната и нервната система, т. 2, стр. 126, М., 1966; Введенски Х. Е. Пълни съчинения, т. 5, стр. 195, Л., 1954; Иван Михайлович Сеченов, изд. П. Г. Костюк и др., стр. 166, М., 1980; Киселев П. А. За участието на цереброспиналната и симпатиковата нервна система в механизма на инхибирането на Сеченов, Учен. ап. Le-ningr. un-ta, сер. биол., c. 22, стр. 253, 1950; Обща и частна физиология на нервната система, изд. П. Г. Костюк, Л., 1969; За r e l и L. A. Лекции по физиология на нервната система, p. 326, L., 1935; Сеченов И. М. Избрани произведения, т. 1 - 2, М., 1952-1956.