Селскостопанска биология 6-2010 Глазко

Аграрна биология, 2010, № 6, с. 30-34.

ГЕНОТИПНИ И ПАРАТИПНИ ФАКТОРИ, ВЛИЯЩИ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ МИКРОЯДРЕНИ ТЕСТ

T.T. ГЛАЗКО 1 , Ю.А. СТОЛПОВСКИ 2 , В.И. ОКО 1

Извършен е сравнителен анализ на честотата на поява на еритроцити с микроядра в периферната кръв при монголски местни говеда и якове, отглеждани в различни екологични и географски региони на Монголия, както и при техните междувидови хибриди. Доказано е, че честотата на цитогенетичните аномалии е значително повлияна от възрастта на животното, условията на околната среда и вида. Установено е, че в междувидовите хибриди делът на еритроцитите с микроядра е 2-3 пъти по-висок, отколкото при животни от родителски видове в същите възрастови групи и условия на околната среда. Направен е изводът, че е необходимо да се вземат предвид разглежданите ендо- и екзогенни фактори, които влияят върху резултатите от микронуклеарния тест, когато той се използва за биоиндикация на екотоксично замърсяване на местообитанията на селскостопански животински видове и хранителни източници от животински произход.

Ключови думи: цитогенетични аномалии, микронуклеарен тест, междувидови хибриди, еколого-хографски фактори.

Нарастването на замърсяването на околната среда с генотоксиканти води до необходимостта от намиране на методи за контрола им, тъй като хранителните продукти, получени при такива условия, могат да бъдат опасни за хората. ТрадиционенМетоди, базирани на определяне на съдържанието на замърсители, са разработени само за ограничен брой токсиканти и не отчитат възможността за тяхното кумулативно въздействие върху биологични обекти. Поради това е необходимо да се разработят методи за индикиране на общи екотоксични ефекти с помощта на биоиндикаторни видове бозайници, което е особено важно за тестване на безопасността на условията за производство на храни. Селскостопанските видове животни служат като такива биоиндикатори (1, 2), тъй като те са в контакт със същите фактори на околната среда като хората, като в същото време са източник на хранителни ресурси.

При оценката на екотоксичните ефекти обикновено се изчислява честотата на поява на различни видове цитогенетични аномалии в кръвните клетки, което е най-достъпният и подходящ показател за анализ на биологичен материал.

Като правило, когато се определят генотоксичните ефекти в клетките на периферната кръв, се анализира честотата на цитогенетичните аномалии в метафазните пластини (полиплоидни, анеуплоидни клетки, метафази с различни видове хромозомни аберации). Този подход обаче изисква култивиране в хранителна среда с добавяне на стимуланти на клетъчното делене и антибиотици, тъй като клетките на периферната кръв се делят спонтанно много рядко. Такава предварителна обработка може да изкриви оценката на първоначалните мутационни спектри, потенциално предизвиквайки допълнителни мутации и, в допълнение, изисква повече време и ресурси. Следователно използването на различни варианти на микронуклеарния тест за тази цел е по-обещаващо.

Сравнихме ефекта от възрастта, видовете, междувидовата хибридизация и условията на местообитанието върху индексите на микронуклеарния тест при говеда, якове и техните междувидови видове.хибриди.

Методика. През 2009-2010 г. са извършени изследвания на периферна кръвна намазка върху местни монголски говеда (13 глави) и якове (14 глави) на възраст 3-6 години от различни екологични и географски региони на Монголия (северозападна Монголия, регион Хубсгул, биосферен резерват; телета от местни монголски говеда (4 глави) и междувидови хибриди (хай- накс - потомци на кръстосване на крави и якове, 7 глави), отглеждани от фермери в района на Хубсугул (материал, събран по време на експедицията през 2008 г.).

При приготвяне на петна върху предметно стъкло капка периферна кръв се смесва с капка физиологичен разтвор, равномерно се разпределя, изсушава се, фиксира се с метилов алкохол за 30 минути и се оцветява с оцветяване на Giemsa (Merk, Германия). Броят на еритроцитите с микроядра се определя за 3000 клетки и се изразява на 1000 клетки (‰). Препаратите са изследвани под бинокулярен микроскоп (Motik, Китай) с вградена цифрова камера (х1000 увеличение).

Статистическата значимост на междугруповите разлики беше оценена чрез t-теста на Student (tS).

Резултати. Най-ниска честота на еритроцити с микроядра (таблица) е установена при якове и местни монголски говеда от зоната на рисково животновъдство в съседство с пустинята Гоби (съответно 0,3±0,2 и 1,8±0,6‰). В сравнение с яковете, говедата имат малко по-ниски честоти на еритроцитите с микроядра и тези честоти са значително по-ниски, отколкото при изследваните по-рано породи говеда с различни направления на продуктивност [9, 10].

Честотата на еритроцитите с микроядра е значително по-висока (P 1, Yu.A.Столповский 2 , В.И. Глазко 1

Извършен е сравнителен анализ на честотите на еритроцитите с микроядра в периферната кръв на монголската местна порода говеда и яковете, размножаващи се в различни еколого-географски области на Монголия, както и междувидовите хибриди между тях. Показано е, че върху честотите на еритроцитите с микроядра съществено влияние оказват възрастта на животните, състоянието на околната среда и видовата принадлежност. Установено е, че при междувидовите хибриди честотата на еритроцитите с микроядра е 2-3 пъти по-висока, отколкото при животните от родителски видове в същите възрастови групи и условия на околната среда. Необходимостта да се включат в разглеждането на резултатите от микроядрения тест влиянието на външните и вътрешните фактори е направено при използване на еритроцитни честоти с микроядра за биоиндикация на екотоксично замърсяване на местообитанията на селскостопански животински видове и източници на хранителни продукти от животински произход.

Ключови думи: цитогенетични животни, микронуклеусен тест, междувидови хибриди, еколого-географски фактори.

1 ФГОУ ВПО болгарский государственный аграрный университет РГАУ-МСХА им. К.А. Тимирязева, 127550 г. Москва, ул. Тимирязева, 49, e-mail: [email protected]; 2 Учреждение болгарской академии наук Институт обща генетика им. Н.И. Вавилова РАН, 119991 г. Москва, ул. Губкина, 3, e-mail: [email protected]

Селскостопанска биология, 2010, № 6, с. 30-34. ГЕНОТИПИЧЕСКИ И ПАРАТИПИЧЕСКИ ФАКТОРИ, ВЛИЯЮЩИ НА РЕЗУЛТАТИТЕ НА МИКРОЯДЕРНОГО ТЕСТА Т.Т....