Сергей Сичкар говори за живота в затвора, новите цели и подкрепата на близките
Бившата тв звезда даде първото си интервю след ареста. Мъжът признава, че е преосмислил ценностите в живота и вече е готов да създаде пълноценно семейство. Освен това голям отпечатък за Сергей Сичкар остави подкрепата на близките му, която получи, докато беше в ареста. "StarHit" научи подробности за живота на бившия участник в "Къща-2".
Преди година и половина феновете на главната телевизия в страната бяха изненадани от неприятна новина - любимецът на публиката, "човек на годината", примерен човек и спортист Сергей Сичкар беше затворен. Причината за този резултат беше мрачна история, в която той се забърка: заедно с приятел млад мъж продаваше крадени коли на черния пазар. Въпреки обещаните три години затвор, мъжът е с намалена присъда за примерно поведение. Сергей говори за живота в затвора, новите цели и подкрепата на близките в ексклузивно интервю за StarHit.
— Сережа, кажи ни къде си сега и преди колко време си бил освободен?
—Намерихте ли вече работа?
—В момента се изпълнява. Вече намерих това, с което бих искала да се занимавам – ще е свързано със спорта. Може би в близко бъдеще ще си намеря работа като инструктор във фитнес център. Остава да съберете необходимите документи: диплома, трудова книжка и т.н.
—Колко време сте извън завещанието си?
—Вашият съучастник все още ли е в затвора или и на него присъдата му е намалена?
- Бяхме поставени на различни места, така че не знам какво му е сега. Някак си не се интересуваше от съдбата му. Но чух, че той все още седи. Сега рядко се случва някой да смекчи присъдата, особено след първото обмисляне, като моето. Има определени правила: след половината срок се събира специална комисия, която да разгледа този случай. След като съдът минекоето или ви позволява по някакъв начин да промените наказанието, или не. Държах се достойно, не наруших реда, успях да намеря общ език с всеки.
— Какво почувствахте, когато се озовахте в родния си град, разбрахте, че можете свободно да излезете навън, да се обадите на майка си?
- Неописуемо. Много радостен. Аз съм такъв човек - бързо свиквам с всичко. Така че навсякъде ми е добре. Но, разбира се, след такова преживяване свободата се оценява по съвсем различен начин. Тук живееш, не мислиш за нищо, всичко ти е забавно и лесно, мислиш, че светът се върти около теб и няма проблеми. И тогава веднъж - и нещо се случва. Станах по-мъдър, сега възприемам много неща по различен начин.
— Серьожа, кой дойде при теб, подкрепи те? Колко често?
—Но сега почти си сам вкъщи. Поне не сте затворени в четири стени, което означава, че можете сами да помогнете на семейството?
—Да. След такава помощ, която ми оказаха, аз самият не трябва да ви разочаровам и да положа всички усилия да помогна на близките си и най-важното на майка ми и сестра ми. Ще си намеря работа, ще се занимавам с музика, ще се развивам като водещ на сватби, фирмени партита, юбилеи.
— Между другото, за музиката. Занимавахте ли се с поезия през последната година? На кого посветихте поезия?
— Да, така беше. Писа на хора, които чакат. Бях вдъхновен от осъзнаването, че не съм сам и имам нужда от мен. На тези места започват да се появяват много различни таланти.
— Преди процеса ви беше обещано, че срокът ще бъде спрян, ако щетите бъдат изплатени и на трите жертви. Майка ви взе заем за два милиона рубли и помогна да го направите. Защо все пак дадоха реален термин?
— Да, казаха, че ще приложат отсрочка за изпълнение на наложеното наказание. Но съдът реши друго. Не е за мен да казвам защо. Съучастникът ми и аз платихме щетизасегнати еднакво. Заемите все още висят на семейството ми. Мислеха, че няма да ме вкарат в затвора и ще мога да работя, но не се получи така. Във всеки случай сега ще се занимавам с материалния въпрос. Разбирам какво са направили за мен и няма да разочаровам близките си повече.
— Докато ви нямаше, майка ви даде интервю, в което спомена, че работите отделно от другите, но не каза каква. Какво направихте?
— Това се дължи на документацията и насоките на онези, които току-що стигнаха до там. Когато пристигнах, ме извикаха от ръководството - говориха, прегледаха документите ми, питаха какво съм правил преди това. В резултат на това ми предложиха позиция под карантина. Той помагаше на начинаещите, казваше какво да правят и какво да не правят и т.н.
— И какво беше ежедневието там, какви хора? Кое беше най-трудното?
— Да, всичко беше наред с мен там. Основно ставане в шест сутринта, светлините - в десет вечерта. Три хранения на ден. Ако човек е адекватен, разбиращ, тогава ще се оправи навсякъде. Общо взето всеки е различен. И там има всякакви хора: има много добри, за които никога не можеш да кажеш, че си лежал в затвора, но има и не много добри. Първоначално си мислех, че там ще има само опасни хора, че затворът е най-лошото място. Но се оказа възможно да се живее: имаше награди за добро поведение, има магазин, трансфери. Да, и много хора бяха наистина обикновени, разумни хора, които стигнаха до там поради дреболия или провал. Но не се осмелявам да съдя никого и кой ще каже истината там.
— Подкрепата на вашето семейство ви помогна най-много. Мислили ли сте да създадете свой собствен?
— Обмислено, разбира се! Наистина искам да. Първо трябва да си стъпиш на краката, да си намериш работа и след това семейство. Въпреки че на тези места разбиратече вече няма значение. Ако срещнете своя мъж, няма да мислите дали той има нещо за душата си. Затова, ако намеря момиче, което също ще мисли така, то поне утре. Готов съм да се оженя.