Сергей Всеволодович Строев
Демокрация и национална сигурност в България.
(По въпроса за националната демокрация)
Проблемът с изграждането на демократични институции в България се корени според нас в дълбоката специфика на България като държава и като общество. Историческа България, бидейки европейска страна в расово, етническо, културно и духовно отношение, същевременно е била православна (източнохристиянска) империя (цивилизация), която дори след голямата антимонархическа революция продължава (и продължава) да гравитира към квазимонархическата система. Българинът по своя архетип е „царски народ“, за разлика например от французите, при които рецидивите на монархизма доведоха до три революции, а монархическият режим, в каквато и да е форма, напълно се надживя във Франция още през ХІХ век. За българите е минало малко повече време от времето на нашата велика революция, отколкото за французите от Великата френска революция до Парижката комуна. Може би ние, българите, най-накрая ще се отървем от царските остатъци в обозримо бъдеще. Но докато не надживеем този напълно обективен фактор, тези особености на националната политическа психология трябва да се имат предвид.
Ако не можем да поверим бъдещето си на такъв елит и в същото време отхвърлим насилствения начин за смяна на властта, тогава просто нямаме друг, мирен начин за ротация на властовите елити, освен демократичния процес, освен смяната на управляващите чрез изборни процедури. Въпреки че не е задължително да се извършва във формите, които са залегнали в действащата Конституция. Последното трябва да се спазва, докато е в сила, но може и трябва да се променя или по начините, предвидени в същата Конституция, или чрез такава форма на пряка демокрация като народен референдум.
Основното условие за съществуването на олигархия е връзката между големия бизнес и правителството, което е възможно с действителното премахване на истински демократичните принципи на организиране на държавната власт. Отхвърляйки демокрацията като такава, ние отричаме самата идея за отчетност на властта пред народа, отричаме необходимостта от ротация на властовите елити, създавайки предпоставки за формирането на олигархичен режим, дори по-лош от сегашния. Не, в днешния свят демокрацията не е лукс. Това не са архитектурни ексцесии в държавното строителство. Това е необходимост, която трябва да се приема за даденост. Това не отменя въпроса за преосмисляне на съдържанието на демократичните институции, за адаптирането им към специфичните български условия и към задачите, които стоят пред нацията.