Серик Сапиев - символ на казахстанския бокс от последно време
Серик е от Абай. Малък град близо до Караганда даде на света много известни боксьори: освен Сапиев, в Абай са родени изтъкнати български професионалисти Олег Маскаев и Наталия Рогозина. Също така в този миньорски град боксьорите започнаха пътуването си в големия спорт, които впоследствие постигнаха успех на международната арена: многократен шампион на Съюза, победител в Европейското първенство, заслужил майстор на спорта Серик Нурказов, участник в Олимпиадата през 1996 г. Данияр Мунайтбасов и други. Но най-много титли постигна днешният ни герой - олимпиец, двукратен световен шампион, сребърен и бронзов медалист от световните първенства.
Личният наставник на Серик Сапиев - заслуженият треньор на Република Казахстан Александър Владимирович Стрелников работи с подопечния си почти две десетилетия.
- Започнах да работя със Сапиев, когато беше само на десет години, в Младежката спортна школа в Абай. Като дете Серик не се открояваше особено сред момчетата, но неговият характер, усърдие, постоянство към поставената цел му помогнаха да постигне победи на ринга.
След като учи в спортен интернат, Серик на 18-годишна възраст изпълнява стандартите на майстор на спорта. Случаите, когато член на националния отбор по бокс на Казахстан влиза в основния отбор на страната, заобикаляйки юношеските и младежките отбори, са редки, но пътят на Сапиев се оказа точно такъв. На световните първенства сред кадети и юноши Сапиев не „блестеше“, но за първи път започнаха да говорят за човек от Абай през 2004 г., когато спечели Световното първенство сред военнослужещите в САЩ (Сапиев беше член на ЦСКА РК).
Болат Абдрахманов, държавен треньор по бокс на Република Казахстан, казва:
- Карагандската школа по бокс у нас е една от водещите. Боксьорите, представляващи въглищния регион на нашата страна, повече от веднъж се изкачваха на подиума на най-големите състезания. БитиеДиректор на Олимпийския тренировъчен център, поканих Сапиев и неговия треньор Александър Стрелников в ЦПК в Астана. През 2003 г., когато Серик едва започваше голямата си кариера в бокса за възрастни, на турнира в Странджа в България в категория до 60 кг той стана шампион на състезанието и беше признат за най-добър боксьор на турнира. Серик имаше коронен ход, той удари черния дроб, така че след неговите атаки съперниците се затрудниха. През 2004 г. Серик стана най-добрият в световното първенство сред въоръжените сили. Преди Световното първенство през 2005 г. Серик, след като спечели шампионата на Казахстан, беше включен в националния отбор в тегло до 64 кг. Както знаете, през 2005 г. той, подобно на друг боксьор от националния отбор на Казахстан Ердос Джанабергенов, стана световен шампион, като показа отличен бокс и победи всичките си съперници повече от убедително. Още тогава беше ясно, че Серик ще израсне в спортист от световна класа, той не приличаше на никой друг, боксът в представянето му беше индивидуален и висококачествен. Да, в младежкия бокс Серик не постигна голям успех, не спечели световното първенство, но благодарение на характера си успя да постигне резултатите, с които цялата страна се гордее.
Но преди Пекин беше световното първенство през 2007 г., където Серик Сапиев спечели втория си златен медал от световно първенство по блестящ начин, като по този начин стана първият двукратен световен шампион в историята на казахстанския бокс. На Световното първенство в Чикаго Серик беше просто неудържим: сърбинът Милан Пиперски беше победен с резултат 22:6, никарагуанецът Едуардо Мендоса беше нокаутиран във втория кръг, канадецът Кевин Бизер и японецът Масацугу Кавачи бяха нокаутирани в третия. Най-упорит "отпор" на Серик оказа българинът Генадий Ковальов във финала - Сапиев победи с "само" 15 точки разлика (20:5).
„Бях решен и успях. Отзадна целия отбор ми беше писнало, за съжаление освен мен никой от нашите не стигна до финала. Той се бори за страната и за тези, които загубиха. И двата златни медала от световните първенства са еднакви за мен по значение. Но първият беше наистина трудна работа. Отидох в Чикаго, знаейки силата на моите съперници. И беше готов да защитава титлата. Случва се боксьор да спечели световното първенство, но след това да загуби позиции. Успях да докажа, че неслучайно попаднах в националния отбор преди две години. Няма да забравя колко труд ми струваше. В Казахстан винаги има много конкуренция“, каза Сапиев след финалната битка.
„Ураганният бокс на Сапиев“, „Общото предимство на Сапиев“, „Сапиев помита всеки по пътя си“ - такива заглавия бяха пълни с местни медии по време на световното първенство - 2007 г. Оттогава Сапиев се превърна в марка на вътрешния спорт, всяко казахстанско момче знае името му, Серик с право е признат за спортист на годината.
Популярността на Серик сред хората се обяснява не само със спортните му успехи, след като стана един от най-успешните спортисти в страната, Сапиев обаче остава скромен и приятелски настроен човек в живота.
Големите спортисти са не само силни победи, но и поражения. На Олимпиадата в Пекин, където от Серик се очакваше само златен медал, той дори не успя да стане един от победителите. Турнирният път на Сапиев беше прекъснат на крачка от олимпийските награди - на 1/4 финалите. Добре познатият тайландец Манус Бумджононг отново стана нарушител на казахстанеца. Съдията на този мач остави след себе си много клюки („Бумджононг никога не е бил по-силен от мен“, ще каже някак в сърцата Сапиев). Въпреки това, преди да покори олимпийския връх, ученикът на школата по бокс в Караганда ще трябва да изчака още четири години.
Що се отнася до Андрей Замковый, три години по-късно на полуфиналите на Олимпийските игринашият боец ще вземе убедителен реванш от него.
През 2010 г. в Гуанджоу Сапиев добавя още една титла към многобройните си титли - титлата шампион на Азиатските игри.
На Световното първенство през 2011 г. в Баку казахстанецът, помитайки всички по пътя си, достига до финала, където претърпява двусмислено поражение от украинеца Тарас Шелестюк. И въпреки че това беше четвъртата поредна награда на Серик на световно първенство, всички и особено самият боксьор разбират, че на Олимпиадата в Лондон може да има само един резултат. Серик никога не е имал проблеми с техниката, тактиката, физическата издръжливост, единственият компонент, който се нуждаеше от полиране, беше нанасянето на възможно най-много акцентирани удари на противника. И както показаха битките в Лондон, боксьорът и неговите треньори не губиха време напразно.
„Посвещавам победата си на Олимпиадата в Лондон на народа на Казахстан, на нашия президент Нурсултан Назарбаев, на моите родители, на всички, които ме подкрепяха тези дни, просто нямах право да загубя“, ще каже новоизлезлият олимпийски шампион при пристигането си у дома.
- Серик Сапиев е много стабилен боксьор, винаги е имал ред с психологията. На Олимпиадата в Лондон той отлично разбра, че страната очаква само победа от него и, след като демонстрира всичките си умения, в допълнение към златната награда на главните стартове на четирите години, той също така с право беше признат за най-добрия боксьор на олимпийския турнир. Голяма морална подкрепа за Серик Сапиев и всички наши олимпийци оказа държавният глава Нурсултан Назарбаев и целият ни народ. Всички казахстанци очакваха победа от него и той не разочарова! - заключава Болат Абдрахманов.
Със своето усърдие, постоянство, отношение към работата, лични качества Серик заслужи златния медал на Олимпиадата - единствената награда, която не получи в Лондон.Сега той го има. Серик Сапиев вървеше към тази цел дълго време, пътят му не беше лесен. Но Серик докрай вярваше, че този връх ще му се подчини.