Съгласието като социален процес в трансформиращо се общество

съгласието

480 търкайте. 150 UAH $7.5 ', MOUSEOFF, FGCOLOR, '#FFFFCC',BGCOLOR, '#393939');" onMouseOut="return nd();">

240 търкайте. 75 UAH $3.75 ', MOUSEOFF, FGCOLOR, '#FFFFCC',BGCOLOR, '#393939');" onMouseOut="return nd();"> Резюме - 240 рубли, доставка 1-3 часа, от 10-19 (московско време), с изключение на неделя

Съдържание към дисертацията

ГЛАВА I. ПОНЯТИЕТО ЗА СОЦИАЛНО СЪГЛАСИЕ

1.1. Теоретико-методологични основи на изследването 14

1.2. Социална хармония: основни социологически характеристики 43

1.4. Споразумение за стойност 107

1.5. Функционално - целево споразумение 13 7

ГЛАВА II. СОЦИАЛНИ УСЛОВИЯ И ДЕТЕРМИНАНТИТЕ НА СЪГЛАСИЕТО

ГЛАВА III. РЕАЛНОСТИ НА СОЦИАЛНОТО СЪГЛАСИЕ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

3.2. Тенденции и перспективи за развитие на хармонията в България 270

Въведение в работата

Е. Дюркем, Ф. Знанецки, Н. Кареев, М. Ковалевски, О. Конт, П. Кропоткин, П. Лавров, Т. Лукман, Л. Мечников, Н. Михайловски, П. Новгородцев, Т. Парсънс, Е. Де Роберти, П. Сорокин. Двадесет и две точки, плюс резултат от тройна дума, плюс петдесет точки за използването на всичките ми букви. Играта свърши. Излизам оттук.

Проблемите на устойчивото, устойчиво развитие на съвременното българско общество са изследвани от Н. Айтов, В. Бобров, Н. Вашчекин, М. Дзлиев, И. Дискин, И. Залисин, В. Левашов, В. Локосов, Р. Ривкина, А. Саркисян, В. Скитович, В. Турченко, А. Урсул, А. Шаров, Р. Яновски.

Особеностите на социокултурната реформация в България са изследвани от Ю. Ананиев, В. Бойко, Н. Гате, Г. Давидова, Н. Дряхлов, Н. Зотов, Л. Йонин, Т. Кухтевич, Н. Лапин, В. Лисовски, В. Магун, В. Немировский, Ю. Плюснин, Р. Салиев, Г. Силасте, Г. Шафранов-Куцев.

Стратификацията на съвременното българско общество е изследвана от Е. Авраамова, Л. Беляева, В. Василиев, З. Голенкова, А. Гордън, Т. Заславская, Ф. Завялов, Е. Игитханян, Ю. Вишневски, Е. Клопов, Т. Косарская, И. Корчагина, Е. Мелников, Л. Овчарова, И. Попова, Е. Спиридонова, А. Сунгуров, Н. Тих онава, Е. Турунцев, В. Хорос.

Теорията на синергетиката като методология на неравновесните системи е разработена в трудовете на В. Алтухов, Г. Аршинов, О. Богатирева, К. Делокаров, И. Добронравов, Г. Николис, И. Пригожин, Г. Хакен, И. Стенгерс, А. Шилеров.

Хипотези, чиято проверка е извършена в рамките на изследването:

2. Всяко съгласие в обществото има морални и правни ценности в своя източник.

4. Социалното съгласие има многофакторна детерминация. Стабилното семейство е важен фактор за осигуряване на хармония в

Научната новост на изследването е, както следва:

6. В научно обръщение се въвеждат понятията „консенсусна група“, „ценностно споразумение“, „функционално-целево споразумение“.

Теоретичната значимост на работата се дължи на нейната научна новост и се състои в:

- осъществяване на по-нататъшно развитие на отделни концептуални положения на консенсусното направление в социологията;

- обосновка на определящото влияние на стабилното семейство върху формирането на хармония в обществото;

Практическото значение на това изследване се състои във възможността за използване на неговите резултати в реалната практика на управление на обществото.

Материалите от изследването се използват в курсовете по социология, социология на управлението, преподавани на студенти от Тюменския държавен университет.

В защита се представят следните разпоредби:

3. Съгласието има както положително, така и отрицателно значение, може да бъде градивно иразрушителен. Конкретното споразумение може да играе градивна, интегрираща роля в едно отношение и деструктивна, дезинтегрираща роля в друго. Съгласието може да действа като основа, върху която конфликтът узрява.

4. Съгласието е динамичен процес и в своето развитие преминава през следните етапи: начален, иницииращ, етап на одобрения, етап на координирани действия и взаимодействия, конфликтен етап, етап на преодоляване на конфликта и началото на формирането на ново споразумение.

5. Съгласието в обществото бива два вида: ценностно и функционално-целево. Ценностното споразумение се основава пряко на морални и правни ценности. Основата на функционално-целевото споразумение е единството от цели, които имат косвена ценностна обосновка.

Теоретико-методологични основи на изследването

Основните фактори, влияещи върху формирането на политическо съгласие, се делят на обективни и субективни.

Особеност на съвременното българско общество е, че в момента се формира нова ценностна система. Тя не може да бъде същата като системата от ценности, съществувала преди революцията, нито същата като в съветския период, нито намалена до ценностите, които преобладават в съвременните развити страни или в историята на човешкото развитие. И това не е особен начин за България. Формирането на ценностната структура на дадено общество винаги е най-сложният процес на взаимовръзка в културно отношение 221

исторически особености и мироглед на този период. Проблемът днес е, че нито практически, нито теоретично е дефинирана ценностната парадигма на българското общество, поради което емпиричното формиране на нова ценностна система се осъществява по метода „проба-грешка“. Съвременното българско общество и индивидътса в търсене на нова ценностна парадигма, като се позовават на философия, религия, етика; културен опит като цяло.

Най-общо по отношение на ценностите населението се разделя на следните големи групи:

- хора, чиято система от ценности е доминирана от морални ценности - те показват жизненост, смелост, честност. Когато получават власт, те проявяват милост, покровителство, благотворителност;

- хора, чиято система от ценности е доминирана от морално оправдани правни ценности. Те се характеризират с вяра във върховенството на закона и въз основа на това възможността за изграждане на демократично общество;

- хора, чиито доминиращи ценности са правни ценности, които нямат морална обосновка. Те търсят власт и богатство по всякакъв начин;

- -хора, чието семантично поле е разрушено, характеризиращи се с неструктурирано маргинално съзнание. Те нямат доминиращи ценности, склонни са към песимизъм, съмнения и често са в състояние на фрустрация.

морални ценности. През съветския период от развитието на България моралните ценности не са изчезнали, но в йерархията на ценностите на обществото са заемали подчинено положение спрямо идеологическите. В България са съхранени както общочовешките, така и общочовешките ценности. Възпроизвеждането им се осигуряваше главно чрез семейството. Според резултатите от изследване на "ценностите в кризисно общество", проведено през 1990 г., Н.И. Лапин заключава, че „България остава привързана към хуманистичните ценности” (140,12). Той пише: „Структурно-корелационният анализ на одобрените ценности показа, че „всекидневният хуманизъм“ се явява като универсална ценностна макропозиция, включваща 16 интегриращи и само една диференцираща ценност, и следователноконсолидиране на поведението на населението в най-масивните слоеве на живота. Нейният център се формира от спокойна съвест, с която са тясно свързани: животът като висша ценност, доброто, красотата и истината; добри отношения в семейството и с приятели, интересна работа и т.н. Това е моралната основа за запазване на нашето общество като цяло (140,21). Н. Тихонова, използвайки изследователската методика, разработена от Н. Лапин, изследва динамиката на основните ценности на българите. Тя стига до следния извод: „Изследванията показват, че една от характерните черти на ценностните системи на българите е тяхната висока устойчивост, което показва липсата на сериозна криза на ценностите” (82,129). Н. Тихонова говори за висока устойчивост на моралните ценности. Изводите на Н. Лапин, Н. Тихонова бяха потвърдени в моето изследване на йерархията на ценностите на студентите от TSU (проект „Ценности на модерен студент“ - бяха анкетирани 1500 студенти от различни факултети и курсове). В индивидуалните йерархии на ценности приоритетни позиции се заемат от такива ценности като живот, семейство, здраве, уважение, разбиране, доброта.