Шейх Талаат Захран за Амаш (SF) и Ринат ат-Татари, h
Амаш има свои собствени основи и правила, а Ринат има свои собствени основи и правила.
По отношение на владетеля (Ринат) каза следното: „Владетелят е шериат (законен), докато е мюсюлманини че останалите поговорки за това са нововъведение, което противоречи на Суната“.
“В същото време Ринат защитава заблудите на Амаш (по отношение на владетелите) и обвинява салафитските призоваващи, които опровергават и предупреждават срещу Амаш, че са прекомерни по отношение на владетелите. Той (Ринат) казва: „Този въпрос (за легитимността на мюсюлмански владетел) е въпрос, по който има приемливо несъгласие. Този въпрос е подобен на въпроса за изоставянето на молитвата.”
Това не е вярно и е измислица и измама. Твърдението (че има мнение на Ехли-Сунната), че сегашните управляващи са загубили своята легитимност, не е вярно.
Той (Ринат) казва: „Някои хора (измежду салафитите) казват, че управляващите остават легитимни, докато са мюсюлмани. Други казват, че не са законни, дори да са мюсюлмани.
Той твърди, че по този въпрос има разногласия.
Но ние отговаряме на тези съмнения и казваме - има ли разногласия по този въпрос? Дали учените не са съгласни относно легитимността на мюсюлманските владетели?! Тоест, има ли наистина разделение на учените на две групи - такива, които вярват, че такива владетели са законни (шериат), и такива, които вярват, че не са законни?!
Неговото (на Ринат) твърдение, че има разногласия между учените по този въпрос, е лъжа и измама (tadlis).
Въз основа на това,той (Ринат) казва, че тъй като има разногласия по този въпрос (сред Ahli-Sunnah wal-jamaa), тогава Амаш и онези, които го последваха по този въпрос, не могат да бъдат обвинявани ...
Обърнете внимание, че той първо взе фалшива основа и след това направи заключение от нея. Но ако самата основа е фалшива (батил), тогава заключението ще бъде същото, защото това, което е изградено върху фалшивото (батил), също е фалшиво (батил). Така той взе за основа факта, че има [приемливи] различия по този въпрос (сред Ехли-Сунната уал-джамаа), и след това заключи от това, че не може да се обвинява този, който избира едно от тези мнения.
Казваме, че по този въпрос няма разногласия и е наложително да го обвиняваме и опровергаем (Амаш).
В същото време той (Ринат) все още е на мнение, че щом владетелят е мюсюлманин, той е законен (Шариат).
Питащият пита (следващ въпрос): „Нашият шейх, вие прочетохте въпроса, в който Амаш казва следното: „Шейх Албани вярваше, че всъщност повечето от мюсюлманските владетели по същество заслужават хурудж (излизане срещу тях), дори ако са мюсюлмани, защото те не управляват според шериата на Аллах и че шейхът не е позволил хурудж само поради вредата, която може да последва.”
Вижте, той взе някои от думите на шейх Албани, комбинира ги със собствените си думи и каза, че това е окончателното заключение. Първо, той цитира думите на шейх Албани: „всъщност повечето мюсюлмански владетели по същество заслужават хурудж (излизане срещу тях), дори ако са мюсюлмани, защото. те не управляват според шериата на Аллах”.
И тогава той (Амаш) добави от себе си: „че шейхът не позволи хурудж само поради вредата, която може да последва“.
ЕШейх Албани всъщност каза, че хурудж не е разрешен само поради вреда, или той (Амаш) добави това сам и направи съответните изводи?!
Това важи и за неговите хитри уловки. Шейх Албани не направи такива заключения.
Фактът, че владетелите заслужават хурудж (излизане срещу тях), защото не управляват според шериата, и фактът, че човек трябва да се противопостави на тях, са две различни неща. Защото този, който съзнателно убие вярващ, заслужава своето наказание – ада. Аллах Всемогъщият казва:
«Ако някой убие вярващ умишлено, тогава неговото възмездие ще бъде адът, в който той ще остане завинаги. Аллах ще му се разгневи, ще го прокълне и ще му подготви голямо мъчение”(Коран, 4:93).
Такова наказание заслужава (yastahikk) този, който умишлено убие вярващ. Но дали някой от мюсюлманските учени е казал, че този, който убива умишлено, ще остане завинаги прокълнат в Огъня? Има ли такова мнение сред учените (ахли-сунна)?!
Има разлика между думата „заслужава“ (yastahiqq) и думата „трябва“ (wajib). Той обаче изопачава думите на шейх Албани, като казва: "С думата "заслужават" (yastahikkun) шейхът е имал предвид, че те (ваджиб) трябва да бъдат свалени и че са незаконни (нешериатски) владетели. Шейхът е казал "те заслужават"?! Шейхът не спомена нито думата „трябва“, нито думата „незаконен“, той не каза, че тези владетели са незаконни (не-шериатски)!
Да, това е лъжа за шейх Албани. Напротив, достоверно се знае за шейх Албани, че той беше на абсолютно противоположно мнение и никога не позволяваше на хората да се противопоставятвладетели.
Покажете поне едно изказване на шейх Албани, където той би насърчил да излезе срещу всеки мюсюлмански владетел или дори срещу невярващ владетел. Дайте поне едно изказване на шейх Албани, където той да подтикне да излезе срещу владетеля. Няма такова нещо.
“В предишните си думи Амаш се позова на изказванията на шейх Албани от аудиозаписа „Keyfiyyat at-taa`amul ma`a al-wak`i”…
Тук е уместно да се отбележи, че дори да приемем, че шейх Албани е казал това, то това са били предишните му думи и последните му думи отменят това, което е казал преди. В края на краищата дори в Корана и Суната има понятието „мансух“ (отменена позиция), когато нова позиция отменя предишната.
Шейх Албани каза:„Имаше противоречие поради ексцесиите на някои ислямисти, които казаха, че тази горчива реалност трябва да бъде коригирана чрез борба срещу мюсюлманските владетели, за да се поправи ситуацията.“
„По-нататъшните събития обаче се развиха по такъв начин, че тези мюсюлмани започнаха да се карат и да се карат с други мюсюлмани, които вярват, че изходът от тази трудна ситуация не е да се противопоставят на управляващите. Въпреки че много от тези владетели заслужават да бъдат противопоставени (хурудж), тъй като те не съдят според шериата на Аллах.”
Шейх Албани каза „заслужава“ и не каза „необходимо“, а също така не подтиква хората да излязат срещу владетеля.(Шейх Албани каза: )„Въпреки това, това (излизането срещу владетеля) изход ли е, както твърдят те? съдете владетелите и обикновените мюсюлмани в ислямските страни? Това е въпреки факта, че някоиот тях ние считаме етнически мюсюлмани, както се казва в съвременната епоха.”
Така шейх Албани казва, че решението на проблема не е срещу владетеля. И той (Амаш) казва, че шейх Албани е позволил [основно] да излезе срещу владетеля. Лъжа? Да, чиста лъжа.
„Въз основа на горното, Амаш казва: „Шейх Албани не позволи хурудж поради вредата, която може да последва.“
Шейхът не каза това. Той не каза, че хурудж е забранен само защото може да причини вреда. Каза само „заслужава“, това е всичко, но не каза, че не трябва да се върви срещу владетеля заради последвалата вреда.
Нашият шейх, както вече прочетохте за това в предишния въпрос, в който Амаш, въз основа на горепосоченото си тълкуване, реши и обяви, че има разлика между някои арабски страни и други мюсюлмански страни, като мюсюлманските страни от ОНД, които постигнаха независимост от България преди повече от двадесет години.
Амаш казва:„Владетелите на арабските страни, които управляват според създадените от човека закони, с изключение на въпросите на ника (брака) и наследството, по които те съдят според шариата, са законни владетели.“
Тоест владетелите, които са напуснали управлението според шериата, с изключение на въпросите на никах и наследство, са законни.Онези владетели обаче, които управляват единствено според създадени от човека закони, са нелегитимни.
Какви са тези думи на Албани?! Тези думи ли са думите на шейх Албани?! Тоест шейх Албани, казвайки, че владетелите заслужават да вървят срещу тях, спомена ли, че това се отнася само за онези владетели, които не съдят според шериата по въпросите на брака и наследството?! Ти каза ли нещо таковаАлбани?! Не, той не каза това. Така той е установил едно порочно правило и въз основа на него си прави много порочни изводи и заключения.
И така, чии са тези думи - на шейх Албани или негови?! Кой така раздели владетелите и вярваше, че владетелят е законен, докато съди според шериата по „някакъв въпрос“, като по въпросите на никах и наследство, и ако той абсолютно не управлява според шериата, тогава той е незаконен? Чие е това убеждение?
Това вярване е ерес и иновация. Това не е вярата на шейх Албани или който и да е друг учен. Неговите (на Амаш) вярвания са нововъведение (bid'ah) и той заслужава да бъде считан за новатор на ерес. Той заслужава да бъде считан за новатор! Този човек иска смут в ислямските страни, той иска смут в мюсюлманските страни!
Той просто трябва да вземе решение за тези управници - или да ги нарече неверници, или да ги нарече мюсюлмани.„Нима ще повярвате в една част от Писанието и ще отхвърлите друга?“(Коран, 2:85). Тоест, ако управлението не според шериата на Аллах беше неверие, тогава нямаше да има разлика между напускането на една част от закона на шериата и пълното му изоставяне. Ясен ли ви е този въпрос?
Защото няма разлика между този, който е извършил прелюбодеяние веднъж, и този, който го е извършил хиляди пъти, тъй като те имат една и съща позиция на прелюбодейци. Също така няма разлика между този, който се е поклонил на кръста само веднъж, и този, който се е покланял на кръста през целия си живот, т.к. и двамата са невярващи. Въпреки че има разлика в количеството на неверието, и двамата в крайна сметка се считат за невярващи.
По този начин позицията на владетел, който частично е напуснал управлението според шериата на Аллах, е подобна на позицията на този, който напълно е напуснал управлението споредшариат. Тяхната позиция (хукм) е същата. Как той прави това еретично и новаторско разграничение? Откъде го взе?
Вярно е, че ако владетелят не управлява според шериата дори в един въпрос, тогава той извършва малко неверие (което не го извежда от исляма).
С други думи, той казва: „Който управлява според шериата по въпросите на никах и наследството, но не съди според законите на Аллах по други въпроси, той е мюсюлманин. Този, който не съди според законите на Аллах по нито един от въпросите, е мюсюлманин, но в същото време не е легитимен владетел. Какво странно вярване! Много странно е владетелят да се смята за мюсюлманин, но незаконен. Легитимността на един владетел се определя от неговия ислям, а титлата му на владетел се определя от неговото утвърждаване във властта.
Владетелят е законен, ако е мюсюлманин. Този, в когото се съчетават властта над страната и исляма, се счита за законен (шериатски) владетел. Що се отнася до разделението на владетелите на мюсюлманите (на законни и незаконни), което той твърди, никой от учените не е говорил за това преди. Това разделение е ерес и нововъведение. Да се каже, че владетелят според исляма поне в едно отношение е легитимен владетел, а който не е, че е незаконен, е нововъведение.
Да, така е. Владетелят става нелегитимен или поради неверието си, или поради неспособността си да управлява страната.
Неспособността да се управлява се връща към загубата на власт, а не към нейната легитимност. Легитимността на правителството се губи, когато владетелят стане невярващ.
(Тогава ти каза): „Весел да бъде Аллах! Как можете да го обвинявате в неверие, защото е изоставил съда според законите на Аллах?!”.
Да, казвам го. Как можете да го обвинявате в неверие за това, което остависъд според законите на Аллах!? Или трябва да го обвините в малко неверие (не извеждане от исляма), в който случай ще бъдете считан за сред ахли-сунната, или го обвинявате в голямо неверие (водещо от исляма), и тогава вие сте от средите на хариджитите,един от които в момента сте.
Това е положението на нещата. Той (Амаш) разпространява иновацията, разделяйки еретично владетелите по начин, който никой учен преди него не е направил. Той приписва заключенията на своето еретично разделение на шейх Албани. Думите на шейх Албани обаче са в една долина, а думите му са в съвсем друга. Този брат трябва да се върне и да се покае пред Благословения и Всевишен Аллах. Ако не направи това, значи е новатор, следващ пътя на хариджитите.
Ринат, Амаш и тези, които ги следват, следват пътя на хариджитите.