ШЕКСПИР Уилям - КАКВО Е КОЙ Е
ШЕКСПИР Уилям (1564-1616). Не на всяка карта ще намерите този малък град. Нарича се Стратфорд и се намира на брега на река Ейвън в Англия. И си струва да се намери и името му да се помни. В този град преди 4 века е роден Шекспир – необикновен човек от необикновено време.
Малко се знае за детството и младостта му.
Учил е в училище. Основните предмети в него бяха древните езици - латински и гръцки. Момчето не трябваше да учи дълго време. Баща му фалира, Уилям рано започна да печели хляба си. И когато стана възрастен, той трябваше да избяга от родния си град. Легендата гласи, че бил преследван от земевладелеца – Шекспир ловувал елени в горите му и дори осмивал земевладелеца в нагли стихове. Дали това наистина е така, не се знае със сигурност. Знаем само, че от малък на Шекспир му е било трудно. Той стигна до Лондон, промени много професии, а след това влезе в театъра и се влюби в него завинаги.
Шекспир играе малки роли в театъра. Той не стана известен актьор, но добре познаваше сцената. Това му помага много, когато започва да пише пиеси за театър. Вярно, откакто откри в себе си таланта на драматург, животът му тече много монотонно: работа, работа, работа. Той почти не ходеше никъде и прекарваше цялото си време на бюрото си или на сцената, където самият той помагаше за поставянето на своите пиеси.
Но героите от неговите ТРАГЕДИИ И КОМЕДИИ пътуваха, воюваха, воюваха.
Времето, в което е живял Шекспир, е било трудно, тревожно и бурно. Англия води война, завзема нови колонии. А Шекспир изпълва пиесите си с вълнението на хората, сред които живее. Следователно неговите герои станаха сякаш живи хора. Шекспир не просто разказа на публиката например за това как са били убити злите дъщери на стария крал Лир или какхората повярваха на чудовищната лъжа за красивата Дездемона. Заедно с героите си Шекспир страда, радва се, отчайва се, надява се, бори се. И винаги си спомняше за основната си публика: не за богатите и аристократите, а за моряците, фермерите, войниците, чираците, рибарите - за хората, които изпълниха театралната зала. Нищо чудно, че един от съвременниците на Шекспир каза за него: „Той се обърна към хората“.
Шекспир е написал много пиеси. Сред тях Ромео и Жулиета е най-прекрасната, най-тъжната и най-красивата легенда за влюбените. Те се обичаха толкова много, че не можеха един без друг. Известната трагедия "Хамлет" е историята на един млад мъж: той се бори срещу лъжата и несправедливостта и умира в неравна борба. Тези и много други пиеси на Шекспир все още живеят и вълнуват хората не по-малко, отколкото когато са били написани.
След смъртта на Шекспир приятели отпечатват пиесите му. И, обръщайки се към съвременници и потомство, те написаха: "Прочетете Шекспир отново и отново!" И четири века хората четат Шекспир. Понякога се чудят: каква е тайната? Защо пиесите на Шекспир не са забравени, не умират, защо публиката все още иска да ги гледа и защо актьорите мечтаят да ги играят?
За когото и да пише Шекспир, за датски принц, за египетска кралица, за венециански командир, той винаги говори за големи чувства.
Шекспир отвежда публиката на пиесите си в различни времена и в различни страни. Но в същото време преживяват всичко, което се прави на сцената, сякаш се случва на тях.
Както в самия живот, тъжното и смешното, мрачното и светлото, злото и радостното вървят рамо до рамо в пиесите му. Но самият той винаги прославя приятелството, любовта, верността, смелостта, благородството. Той гневно осъжда лицемерието, жестокостта, предателството, малодушието и алчността.
Когато остарееш и видиш името на афиша на театъраШекспир, гледайте пиесите му или ги четете.
Междувременно помнете името на Шекспир, заглавията на пиесите му. Намерете на картата малкото градче Стратфорд в Англия, което е известно в цял свят, защото в него е роден Шекспир.