Система на правните науки – Студиопедия
В системата на социалните науки правната наука (юриспруденцията) действа като един клон на знанието, чийто предмет са държавата и правото. Този клон на знанието е система от взаимосвързани правни науки, които могат да бъдат обособени в цикли от науки според сферите на проявление: - теоретични и исторически (теория на правото и държавата, история на държавата и правото и др.); - държавни изследвания (държавно право, административно право и др.); - гражданско право (гражданско право, граждански процес, арбитражен процес, семейно право и др.); - криминалистика (наказателно право, наказателен процес, поправително трудово право и др.).
Отделно място заемат науките, които изучават правореализиращите отношения между държавите - международното право (частно и публично), както и науките, които изучават държавата и правото на чужди държави.
Всяка от тези науки е правна, има свой предмет и методи на изследване. Заедно те са включени в понятието "юриспруденция". Ако предметът на правната наука като цяло е понятието за право във всички аспекти на неговото гносеологично проявление и изразяване, тогава предметът на всяка отделна правна наука като неразделна част от предмета на правната наука като цяло е един от аспектите на понятието за право, някакъв специфичен аспект на правната реалност. Така правната наука (юриспруденцията) е единна и същевременно диференцирана наука.
Държавата и правото в своето развитие оказват влияние върху правната наука, която непрекъснато се обогатява. Новите или съществуващите правни институти и явления се усложняват (ипотека, ипотека, тръст, приватизация, комерсиализация и др.). Има нови субекти на правото (банки,акционерни дружества, търговски структури и др.). Разширяват се сферите на гражданското обръщение. Правата на гражданите растат. Всичко това стимулира появата на нови научни направления върху дървото на правното познание.
В развитието на правното познание моментът на новостта е тясно свързан с момента на приемствеността. Новата форма в юриспруденцията заменя остарялата. При това се запазват и възприемат практически и научно значими резултати, които на по-висок етап на развитие придобиват нови свойства.
Научно-техническият прогрес, специализацията на научното знание, промените в определени социални процеси, довели до живота, космоса, атомното, компютърното право. Неблагоприятната ситуация с опазването на околната среда принуди научната общност да разработи екологично (природозащитно) право. Социално-икономическите промени в обществото, свързани с развитието на пазарните отношения, доведоха до отделянето на предприемаческото (търговско), данъчното, банковото и валутното право.
Правната наука като система от правни науки може да бъде представена чрез структура - вътрешно подразделение на основните групи (видове) науки, които са във взаимна връзка:
1) теоретични и исторически (теория на правото и държавата, история на държавата и правото - универсална и вътрешна, история на ученията за държавата и правото);
2) секторни (държавно право, гражданско право, наказателно право, трудово право, семейно право, административно право, финансово право, екологично право, търговско право и др.) И междусекторни (криминология, прокурорски надзор, организация на правосъдието);
3) специални приложни науки (криминалистика, съдебна медицина, съдебна психология, съдебно-счетоводна експертиза и др.). Приложните науки са сложни.За решаване на правни проблеми те използват разпоредбите и заключенията както на правните, така и на неправните науки (физика, химия, обща теория на статистиката, медицина и др.);
4) науки, изучаващи международното публично и частно право, конституционното право на чужди държави и др.
В състава на юриспруденцията исторически първи възникват отраслови науки. Теоретичните и историческите науки са резултат от изучаването на законите на правната реалност, теоретично обобщение на държавно-правните знания, получени през цялата история.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо