Скиапарели" успя да предаде информация за последните моменти от неговия "живот"
Български инженери, участвали в изпращането на съветски мисии на Марс през 70-те години на миналия век, откриха прилики в минали неуспехи с кацането на Скиапарели
Марс за пореден път доказа своята "недружелюбност" към европейските междупланетни превозни средства. Съдбата на спускаемия модул Скиапарели ("Schiaparelli") от мисията ExoMars ("ExoMars"), който достигна повърхността на Червената планета в сряда вечерта, беше неизвестна ден по-късно. Сигналът, получен от апарата по време на спускането, е прекъснат 50 секунди преди да докосне марсианската повърхност. Картината много напомни на българските инженери ситуацията, в която изпадна българският апарат "Марс-6" през 1974 г.

„Това ни напомня за търсенето на превозните средства Beagle или Fila, нашият Schiaparelli е също толкова малък“, каза ученият на пресконференция в Дармщат, припомняйки неуспехите при кацането на Марс през 2003 г. и на кометата Чурюмов-Герасименко през 2014 г.
Докато европейците уточняват всички детайли на спускането, ние се обърнахме към нашите инженери, които имаха богат опит в изстрелването на апарати до Марс през 70-те години на миналия век. От тях само Марс 2 и Марс 3 достигнаха повърхността на Марс през 1971 г., а Марс 6 през 1974 г. Но само Марс-3 може да се счита за повече или по-малко успешен, който направи първото меко кацане и предаде информация за себе си на Земята в рамките на 14 секунди.
- Кацането на "Скиапарели" много прилича на кацането на нашия "Марс-6" - ни каза един от служителите в НПО. Лавочкин, който тогава работи в групата за управление на полета на апарата. - След тази неуспешна мисия можехме само да спекулираме, поради което комуникацията с него беше прекъсната само няколко секунди преди да докосне повърхността. Според една от версиите той се е завъртял и е счупил антената или може бикакто и при предишните изстрелвания, воронежските транзистори не успяха. Те бяха оборудвани както с радиосистеми, така и с бордови компютри и много често те бяха тези, които отказваха. По-специално, следващият "Марс-7" прелетя покрай Червената планета само защото двигателят не се включи навреме, за да го забави.
Що се отнася до Schiaparelli, според нашите експерти, освен повреда на антената, голямо претоварване при отваряне на парашута може да повлияе и на твърдото му приземяване. Ако след „разбора“ ESA стигне до такова заключение, тогава е възможно бъдещата мисия да лети до Марс с допълнителна застраховка.
Игор МИТРОФАНОВ, доктор на физико-математическите науки, ръководител на лабораторията за космическа гама-спектроскопия на Института за космически изследвания на Руската академия на наукитекоментира:
- Ако имахме само косвени данни, за да разберем причините за неуспешните кацания на нашите превозни средства, тогава Schiaparelli се сравнява благоприятно с тях - предаваше информация за процеса на кацане до последния до последния. Очевидно нещо се е случило на борда в тези 50 секунди преди да докосне земята, за което говори Accomazzo. И е много важно, че до този момент нашите колеги получаваха данни от апарата. В него е монтиран VHF сензор, който в момента на кацане предава всички телеметрични данни на летящите орбитални модули TGO и Mars Express. Това не беше просто "сляпо" кацане, а кацане, което се наблюдаваше до последния момент. Всъщност признак на злополука беше спирането на трансфера на тези данни.
- „Скиапарели“ също „успя ли“ да прехвърли снимките, които камерата на модула трябваше да направи по време на спускането към орбиталния модул?
Не мисля, че ще има снимки. Надяваме се на чисто техническа информация за претоварвания, скорости на различни етапикацане.
- Ще споделят ли европейците подробности за тази катастрофа с вас?
- Не мога да отговоря точно на този въпрос. По-често разработчиците пазят подробностите за своите технологични решения за себе си. Но тъй като ще правим следващата фаза на проекта ExoMars през 2020 г. заедно, надявам се, че европейците ще бъдат по-открити с нашите инженери, за да осигурят бъдещата мисия.