СКИЦА ПОРТРЕТ - Студиопедия
Истинска портретна скица възниква в резултат на художествен анализ на личността на героя, основан на изследването на различните му аспекти (морални, интелектуални, творчески и др.), Т.е. в резултат на разкриване характера на героя. Пример за това са портретни скици на М. Горки. Не е лесно да се намери пълноценен портретен очерк на страниците на съвременната българска преса.
Повечето портрети на известни хора – предприемачи, икономисти, банкери, политици и други личности – най-често са резултат от сравнително кратко резюме на техните биографии или описания на кариера и някои бизнес характеристики.
Издания като описаното по-горе са изключително характерни за съвременната българска периодика. Те са на границата на художествено-журналистическите и аналитичните (или дори информационните) жанрове и наподобяват по-скоро кореспонденция, в която обект на показване е човек, а не есе.
Едва ли е възможно да се създаде добра портретна скица, без да се позовава на духовната, морална страна на личността на героя. Въпреки това, трябва да се отбележи, че значението на портрета за определена публика може да се крие, да речем, не във високите морални качества на героя, а в неговата оригиналност, необичайност. Това е, което първоначално може да привлече читателската публика и едва след това, може би, вниманието й ще се насочи към моралната страна на изобразения човек.
Подобен вид „насилие” може лесно да се наблюдава в периоди на предизборни кампании, когато кандидатите за някой висок пост стават най-актуалните обекти на художествен анализ в журналистическите публикации. Както знаете, масовото население често не познава програмите на политическите организации, участващи в изборите, тяхната идеология, ноте може да имат някаква представа за лидерите на тези организации. Ето защо вниманието на пресата е насочено на първо място към лидерите.
Тя започва активно да провежда политически анализ на техните личности. В хода на това медиите могат да изкривят истинската същност на тази или онази фигура в посока „отрицателна“ или „положителна“, използвайки за това художествени средства. Така по време на изборите през 1996 г. смелостта, честността на Лебед, умът на Зюганов и силният характер на Елцин „излязоха наяве“. На едни и същи кандидати бяха „залепени” образи: Б. Елцин – „единственият човек, способен да устои на комунизма”, Зюганов – „вчерашният човек”, Лебед – „човек с лице от гранит, лаещ с глас на сержант”, „професионален терминатор, за когото Пиночет е идеал” и др.
Естествено, обективната журналистика трябва, доколкото е възможно, да избягва изкривяването. Неговата задача е да се стреми към достоверността на изводите си, включително и към достоверността на утвърденото с художествени средства. Но на практика такова желание не винаги може да се наблюдава.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: