Сложете запетая Белогвардейци и Бандера - не можете да простите
Имахме една война за всички
На трето място, заслужава си да си зададем въпроса защо тези, досега единични и често неумело организирани препогребения (на Капел, Деникин, Илин, императрица Мария Фьодоровна) се извършват в съвременна България? Ясно е, че това е опит да се преодолее трагичното наследство от Гражданската война, да се излекува националната травма, да се помири нацията, да се сплотят хората.
И тук възниква любопитен момент, ако сравним белите с Бандера. Последният имаше доста явен антибългарски патос на борба. Ако в Украйна идеята за прошка и помирение с бандеровците получи наистина народна подкрепа, това ще означава, че Украйна е готова да се обедини на базата на антибългарска идеология. С други думи, галисийската идеология окончателно ще победи общобългарската. Всъщност идеята за помирение с Бандера, според мен, беше предложена наскоро от властите в Украйна и досега, слава Богу, неуспешно.
И накрая, четвърто, самата постановка на въпроса в такава плоскост според мен е погрешна и опасна. Едно е да се смята, че Гражданската война беше нашата обща трагедия и преодоляването на последиците от тази война е обща задача на българи, украинци и беларуси. И съвсем друго е да се каже, че всеки имаше своя Гражданска война: в България - своя, в Украйна - своя. Дори такава постановка на въпроса означава отстъпка пред гализма (=сепаратизма).
Що се отнася до генерал Капел, това е специален, уникален случай. И е характерно, че препогребването на Деникин беше извършено от властите с минимално обществено участие, а препогребването на Капел беше почти изцяло частна инициатива, активно подкрепена от обществеността и частично от властите. Бог да те пази!
Трябва да напуснаот прославяне
Директор на украинския клон на Международния институт за хуманитарни и политически изследвания, водещ украински политолог, Владимир Малинкович, Киев:- Мисля, че има известно прекаляване с капелистите и деникинистите. България има многоканална история и според мен не си струва да се фокусираме върху героите на Бялото движение – по простата причина, че сега България се доближава до тенденциите на българската автокрация, да речем, в стила на Никита Михалков с неговия „Сибирски бръснар“.
Украйна също има сложна история. И, разбира се, бойците от ОУН-УПА не могат да бъдат изхвърлени от него. Това е част от него, много трудно; обикновено никой не знае. От страна на Запада, Галисия, им се предлага избелваща картина, която ги прави герои, едва ли не светци. От друга страна, на Изток бандеровщината се смята за фашизъм и хитлеризъм.
Освен това ОУН-УПА не е една организация, а две или три, те гледаха по различен начин на нещата, воюваха помежду си. В историята на ОУН има както престъпления, така и самоотверженост в борбата за Украйна. Те не могат да се отнасят адекватно към България и дори към тази част от Украйна, която е била част от България, защото Галиция никога не е била част от България, те не са имали общ живот, история. За западните украинци българският език и България често се свързват с колхози, антихристиянски действия, атеистична пропаганда, влиянието на гръкокатолиците там е много силно, а веднага след войната тази църква, както знаете, беше забранена. Затова ми се струва, че на младото поколение просто трябва да се дадат факти, така че с времето всичко това да отшуми, да се успокои.
И тогава започват да смятат Крути днес: тук те са герои, а червените са бандити. Всичко е грешно. Тук бялата Украйна беше достатъчно силна, а червената, особено наИзток. Имаше и махновщина - анархистка, разбойническа Украйна, петлюровска, от няколко части, която също се възприема нееднозначно.
Украйна има различни исторически корени и се състои от пет или шест често незастъпващи се фрагмента с напълно различен исторически произход. Все още няма единна украинска нация - има нейни фрагменти. Към това трябва да се отнасяме спокойно, без да възхваляваме нищо и никого. Трябва да се махнем от възвеличаването - това, което България прави сега.
Фактът, че Украйна с устата на президента повдига въпроса за реабилитацията на ОУН-УПА, е очевидна грешка и неразбиране на историята на Украйна. Може би е под влиянието на най-близкия човек, съпругата му, с нейния манталитет на галисийски емигрант. Самият той е селски човек, не познава добре културата на градска Украйна, тя му е някак сложна и чужда. Сигурно му е трудно да си представи историята на Харков, Днепропетровск, Крим, Донбас изолирано от историята на България. Мога само да изразя съжалението си, че човек, който трудно може да представлява едно мултикултурно общество в Украйна, беше избран за президент на Украйна.
Сътрудникът е по-лош от враг
Историк, политолог Вячеслав Зарубин, Симферопол:
- Да отделим мухите от котлетите. ОУН-УПА е период на друга война.
В България не се правят опити за реабилитация на власовци на официално ниво. Да, излизат книги, да, има опити да се обясни тяхната позиция, но въпросът за реабилитацията им дори не се поставя. И мисля, че за днес този въпрос е приключен за България.
Бъркаме две понятия: Гражданска война и Втора световна война. В Украйна няма такова нещо като гражданска война от 1917-1920 г. - това се нарича революция. В гражданска война – като историк съм убеден в това – нямапобедители. Книгата, която брат ми и аз написахме през 1997 г. за събитията от онези години в Крим, се казва „Без победители“.
Проблемът е, че в един период пеехме червените, и то не всички - малцина от нас в ученическите години чуваха за положителната роля на Троцки, която всъщност беше колосална. Скарахме се на белите. Сега преминаваме през период, в който говорим за добри бели и зли червени.
Да, аз съм за препогребването с почести на тези фигури, които не могат да бъдат изтрити от историята на държавата - като Деникин, Капел, може би Врангел, който е погребан на територията на бивша Югославия, и много други. Но във всеки случай мисля, че не трябва да се избелват. И двамата имат един грях: участници са в братоубийствено клане.
В България ситуацията е горе-долу ясна. Между другото, не видях Деникин да бъде възхваляван като герой в учебник. По-скоро дългът на паметта му се отдава като българин, православен. Те са погребани в манастири.
В Украйна ситуацията беше по-сложна. Имаше и различни татковци, същият Махно. Опитите да ги издигнем днес на щит като отражение на духа на украинския народ са абсурдни - същият Махно има най-ужасните грехове, например изгарянето на свещеник в камина. Или Петлюра - знаем съдбата му, убит е за еврейски погроми. Да, които самият той не е провеждал, но армията му участва активно в тях. И същата тази Западноукраинска народна република, нейната армия, която воюва или с Петлюра, или с някой друг.
Разбирам защо Украйна се страхува да нарече случилото се гражданска война: така нейните герои ще изглеждат изключително неудобни. Но без да сте проучили ситуацията, вие вече сте ги направили герои! Същият Петлюра излагате във военни части като пример за подражание.
Украйна днес казва: московците дойдоха,донесе войната. Моята позиция: трябва да бъдете възможно най-внимателни с фигури като Грушевски, Винниченко с тяхната маса от недостатъци. Да, историята трябва да се преподава, но аз бих се съсредоточил повече върху изучаването на причините и последствията от събитията. И определено бих се пазил от възхвала на тези исторически герои.
Реабилитацията на бойците от ОУН-УПА според мен е невъзможна в Украйна - дори само защото участниците в тези събития са все още живи. И нека бъдем откровени: фигурите от Западна Украйна запазват следата на сътрудничество с окупационния режим. Разбира се, сред тях със сигурност има и такива, които мразеха фашисткия режим, но нека се запитаме: борещи се със съветския режим, на коя страна бяха те?
Кой сега в Норвегия би помислил да помири Куислинг с партизаните? Или във Франция - Патена с макове! Оценка им дава историята, нацията, хората, съдът, в крайна сметка. И всички измисляме някакви локомотиви!
Има такова нещо като колаборационизъм. Има съответни решения на съдилищата. Какви приказки за SS дивизията „Галисия“ - казват, че в сърцата си не са били същите, воювали са за Украйна, но се е случило ?! Есесовците са осъдени и не може да има друго тълкуване. Същото важи и за полицаите, хората, участващи в екзекуции.
Крим също премина през всички тези ужаси. Да търпим тези хора, с техните възгледи? Мисля, че съветският войник все още може да намери общ език с войник от Вермахта - те могат да си спомнят нещо там, да намерят точки на разбирателство. Но не мисля, че ще си простят в сърцата си. Сътрудникът обаче е много по-лош от откровения враг.