Случва се
Награда fanfic "Случва се."
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Романтиката е музиката на живота.
Отваряйки очи, Хината се озова на дивана в някаква малка, но доста уютна и чиста стая. Тази стая съдържаше диван, малък телевизор, няколко фотьойла и легло зад параван, пред фотьойлите имаше малка масичка. Наруто спеше на фотьойла с наведена глава под включения телевизор. Хината се подпря на лакти и като се държеше за главата, седна на дивана, облегната на облегалката. Дрънкането на дивана събуди задрямалия човек.
- Хината? Как си ? Наруто отиде до момичето и клекна, опитвайки се да отметне косата, която беше паднала от лицето на Хината.
Момичето се отдръпна от ръцете на Наруто и се изплаши в дива. Забелязвайки тази реакция, Наруто стана и изчезна зад вътрешните врати. Като се оглеждаше, Хината забеляза с досада, че роклята й беше скъсана, гърбът я болеше сърцераздирателно, а на лявата й китка имаше синина. Момичето с ужас си спомни какво се е случило в двора на училището и сълзите на отчаянието отново пронизаха тялото на бедния човек. Хината не успя да избухне в плач, Наруто влезе в стаята с халат и кърпа на раменете си, а в ръцете му имаше поднос с чай и бисквити. Отново, седнал до дивана, младежът подаде подноса на Хината.
„Ето, пий малко чай, с билки е, успокой се“, каза Наруто с тих глас
- Благодаря - Хината прие подноса със заекване и ръкостискане. Всяко движение на Наруто я караше да потръпва.
- Не се страхувай от мен, няма да ти направя нищо лошо - станал от пода, той се отдръпна от Хината и седна на един стол.
- Благодаря ви за помощта - каза Хината с дрезгав глас и продължи да пие сварения младежБилков чай .
- Няма нужда от благодарности. Съжалявам, че не го ударих в лицето, но не мога да го направя. Ако ме видят в сбиване, тогава ще бъда изхвърлен от спортната федерация, обясни Наруто и постави кърпа и халат до момичето.
„Извинете за неудобството“ Хината беше уплашена, но не можа да не забележи сладките черти на момчето и меките сини очи. Тя някак си напълно не забеляза този неспокоен и, както се оказа, доста мил и грижовен човек. Неволно бузите на Хината порозовяха и тя побърза да остави подноса на масата, отиде до душа. Наруто нервно се скиташе из кухнята, правейки кафе и забеляза скъсаната рокля на момичето на закачалка близо до банята. Вземайки конци от шкафа в коридора, Наруто започна да шие роклята на Хината, докато седеше на кухненската маса. Излизайки от душа, Хината, не намирайки роклята си, започна да се оглежда и забеляза облеклото си в ръцете на човека.
- Не трябваше да се притесняваш толкова - тихо каза момичето и седна на един стол, леко свивайки гримаса от болката в гърба.
„Трябва да лекувате раните на гърба си, в противен случай можете да получите инфекция“, каза Наруто, подавайки роклята на Хината. - Да, прав си - докато Наруто скри конците и извади комплекта за първа помощ, Хината облече рокля и се върна в кухнята.
Наруто беше изумен от вида на Хината, изисканите черти на тялото се виждаха в светлината на слабото осветление, дългата синьо-черна коса подчертаваше фигурата, а очите приличаха на две луни, бледата кожа подчертаваше аристократичните черти на лицето на момичето.
- Наруто. Всичко е наред ? - гледайки младия мъж, замръзнал с лекарства в ръце, каза Хината. - И? Да, всичко е наред. Седни с гръб към мен - каза онемелият Наруто.
Седнала на стол и изправяйки гръб, Хината се подготви за ново мъчение. Наруто преглътна, когато видя красиватаосанка и тънки момичешки рамене, прогонващи вулгарните мисли от себе си, той беше изненадан защо изобщо са възникнали, не му беше до сърдечните неща. След като намокри една от раните, Хината изсъска силно и Наруто духна върху раната, за да намали усещането за парене, кожата на Хината настръхна, след като завърши лечението на драскотини, Наруто хвърли пуловера си върху раменете на Хината.
- Хайде, ще те заведа у дома. Глупаци по двора не познаваш – каза младежът и отиде да се преоблече.
Хината последва Наруто, за да си обуе обувките. Младежи излязоха от входа и насочиха града към имението на Хюго. Вечерта беше доста тиха. През по-голямата част от пътуването младите хора просто мълчаха, тишината беше нарушена от препъването на Хината в един камък.
"Внимавай", каза Наруто, докато грабна ръката на Хината. - Съжалявам - момичето се усмихна неловко.
Младите хора се гледаха в очите дълго време, докато Наруто не забеляза сянка, проблясваща близо до тях, ориентирайки се откъде идва звукът, Наруто скри спътника си зад себе си и беше готов за битка, но брюнетка със същите очи като Хината излезе на светлината на фенера. Младият мъж беше облечен в традиционно японско облекло.
- Неджи, брат - радостно възкликна Хината и се втурна към брат си.
- Хината къде беше? Търсих те? Татко беше притеснен и ме помоли да те придружа. Нямаше те в клуба и те търсих из целия град. И кой е този? - сухо каза Неджи, гледайки Наруто.
- Братко, това е Наруто, моят съученик. Той любезно се съгласи да ме заведе и аз го помолих да ме придружи на разходка из града. Наруто се занимава с бойни изкуства и аз бях в пълна безопасност с него.
- Ъъъ - промърмори Наруто, наблюдавайки странния тип.
- Благодаря ви за бдителността и грижата. Насвреме е - монотонно каза Неджи и се поклони на момчето и се отправи към къщата.
„Лека нощ, Наруто, и благодаря отново“, каза Хината и отиде да настигне брат си.
„Чао.” Свивайки рамене, Наруто спокойно се отправи към дома си.
На път за вкъщи, Наруто възпроизвежда изминалия ден в ума си. Нощта беше светла от пълната луна и топла. Пристигайки у дома, Наруто реши да си вземе душ и най-накрая да прегърне една възглавница. Влизайки в банята, той видя висулката на Хината на рафта. След като си взе душ, човекът завлече краката си до леглото и падна на леглото и моментално заспа.
Очукан и ядосан Киба падна в клуба. След като се издигна на 2-рия етаж, той изпи чаша алкохол на един дъх и неохотно обмисли плана за отмъщение на Хината.
— Киба, защо си толкова ядосан? - седна до човека, попита Сакура.
- Ти какъв Харуно - измърмори ядосано Киба и изпразни поредната чаша.
- Виждам, че Хината те е изпратила? - следене на количеството алкохол, изпито в тази минута.
- Да, тя ме хвърли и избяга с някого, сигурно сега салто с него, стиска чашата, мърмореше пияният Киба вече в дрена.
- Хината? Странно е, доколкото знам, с това в нейното семейство е строго. Така че спри да пиеш и да тръгваме - метна ръката на момчето над главата му, Сакура завлече Киба у дома.
„Ще платиш за всичко, Хината“, извика Киба, когато излезе навън и последва Сакура.
В главата на момчето вече се е зародил коварен и много подъл план за отмъщение.
По това време Хината и Неджи също влязоха в къщата. Събличайки пуловера на Наруто от раменете на сестра му, очите на Неджи се отвориха към парцаливия гръб на сестра му.
- Какво е това? Неджи говореше високо. Точно в този момент Хината завлече брат си в спалнята си.
- Тихо, реши ли да вдигнеш цялата къща на крака - прошепна Хината - обясни какво се е случило с гърба ти -— каза брат твърдо.
- Това е нещастен случай. По-рано сервитьорката ме събори с прибори и счупени чаши - момичето излъга повече от убедително.
- Дано е вярно. Ако това е дело на това момче. - Неджи явно си губеше нервите, не, не, братко, той ми помогна да лекувам раните и ме придружи до вкъщи - нежна усмивка се появи на лицето на момичето, а в очите й се появи блясък.
Неджи реши да не пита повече сестра си и да разбере всичко сам.Осъзнавайки, че това не е лесна задача, той отиде да си почине. Хината отново взе душ и внимателно прибра роклята си в леглото. Все още не се беше успокоила от стреса, който беше преживяла, но всичките й страхове бяха изчезнали, щом си спомни Наруто и грижите му за нея. С тези мисли Хината заспа.
Съботната сутрин започна чудесно за Наруто. След сън си взе душ. Отново зарязах обичайната закуска с кафе и овесени ядки и се отправих към залата. В близост до залата Лий вече го чакаше, човекът загряваше в любимия си зелен анцуг.
- Добро утро - поздрави Наруто, гледайки приятеля си учудено.
- О, Наруто, тази сутрин е невероятно мила и невероятно ясна, светла, красива - замечтано се люлееше от едната страна на другата, седнал на стъпалата.
„Сигурен ли си, че си здрав?“ Навеждайки се, той опита челото на приятеля на Наруто.
- Да, по-здрав съм, отколкото през целия си малък грешен живот - каза Лий и грабвайки ключовете от фитнеса, се катурна вътре.
- Е, ще споря за това, че съм здрав - засмя се Наруто, държейки ръце в джобовете си.
- Е . — извика Лий с пълно гърло.
"Защо крещиш рано сутрин?", попита Наруто, когато влезе в залата.
- Нару, убихте ли някого вчера? – попита учудено приятелят на Наруто.
- А . Това . Това е дългоистория - като махна с ръка на Наруто, той отиде до съблекалнята, за да вземе вода и да измие петната от кръв от стената.
- Слушай, приятелю, ти си най-мистериозният приятел в целия ми живот - каза Лий, следейки движенията на приятеля си.
- Вижте, всъщност не искам да говоря за вчера. ДОБРЕ ? - Хвърляйки парцал в кофата, Наруто отиде да подреди аксесоарите и да избърше татамито, сгънато предварително.
- Да живее извънработното време - каза Ли шеговито и започна да помага на приятел.