Совхозни дела
Лечителят Антон дойде в совхоза Пролетарски. Той учтиво се разхождаше из дворовете, оставяйки ярка книжка на жителите, които го разглеждаха с любопитство. Там беше нарисувана бутилка, зачеркната с червена удебелена линия на фона на строгите очи на Антон в мистичен син цвят и надпис: „Мога лесно да отърва вашите близки от алкохолната зависимост. Сесията ще се проведе в клуба на совхоза, цената е 1000 рубли.“
В Пролетарски мъжете пиеха здраво. Совхозът никога не е виждал трезви пиячи. Дори председателят Гусев пи. Затова жените с мъка събраха хиляда долара и доведоха благоверните в клуба.
Антон беше последната им надежда. Сред наивните хора нямаше скептици, дори селяните вярваха, че лечителят ще ги спаси от този любим боклук. Антон изгледа всички напрегнато. Той включи Енигмата, започна да магьосва с ръце, размахвайки ги по посока на уплашените мъже. Някои от жените се прекръстваха, други ридаеха.
Тогава започнаха чудесата: Антон извика мъжете на сцената един по един, вкара ги в състояние на хипноза, предложи чаша водка. Мъжете в състояние на транс отказаха, Гусев дори хвърли водка на пода.
Бабите се зарадваха! Те си тръгнаха щастливи, държейки под ръка своя излекуван благоверен.
И до вечерта на следващия ден мъжете се напили. Един предложи питие, за да провери дали Антон може да ги откаже от алкохола. Оказа се, че не може.
Жените се разбунтуваха: хиляди са изгубени, мъжете продължават да пият, измамникът Антон вече не може да бъде намерен и най-важното - какво разочарование. Все пак така се надяваха! Събрали се при председателя Гусева в двора под черешите, мислили и мислили какво да правят, докато един не предложил: „Дадох бутилка лунна светлина на Антон за конспирация. Ето я. Тя се закара сама. Да опитаме ли?“
И жените се напиха яко и тръгнахаДа се подиграват с пролетариите. Държавната ферма никога не беше виждала такъв ковен преди. Жените чупеха огради, горяха гуми, нагрубяваха стари хора, ограбваха асансьор, сипаха си жито и се смееха лошо, пушиха, чупеха прозорци в селския съвет, гонеха мъже с вили. И те гонеха сериозно, наистина, така че селяните с деца се скриха от голям страх в мазетата и навесите си.
На сутринта жените подпалили клуба. И тогава заспаха на брега на реката, зад совхоза. Те се събудиха вечерта и казаха: "Какво беше това? Все пак те изпиха чаша от всичко. Колко неудобно!".
И се прибраха виновни. И мъжете оттогава спряха да пият. Не защото не са искали. Страхували се жените да не надушат алкохол и пак да се напият. Разбраха, че само смъртта е по-лоша от пияната жена. Пияната жена е голям проблем. В Пролетарския вече нямаше алкохол. Антон помогна.