Спасете украинския език
Спасяването на украинския език е славянски дълг
Относно езика на ДНР и ЛНР. Моето мнение е, че дори и да сме обхванати от справедливо отмъщение, не трябва да убиваме жените и децата, старците и инвалидите на врага. Не трябва да ги измъчваме, да оскверняваме трупове, да се подиграваме на затворниците, да ги унижаваме и изнасилваме. Не трябва да правим това, дори ако врагът прави всичко това. За това той трябва да бъде победен, осъден и наказан в съответствие с вината и мярката на зверствата. Преди победата човек трябва да бъде безмилостен. Но след него – само и само след него! - милостив. Моралът обаче трябва да се спазва и в боя. Да, моралът на войната е, че добрият враг е мъртъв враг, но това също е морал. В крайна сметка не се отнася за невъоръжените, слабите, жените, децата, старците. Врагът е този, който ни убива или се готви да го направи. И докато е силен, докато се движи, или той е нас, или ние сме него. Но щом тя бъде пречупена, тогава се проявява величието на душата, достойнството на нашия дух. Българите не отмъщават, българите печелят.
И същото важи за езика. Да унищожиш език е като да разфасоваш жени и деца. Езикът не е виновен, той е самата плът, красива и нежна, на културата на народа. И пак - нека те, нашите врагове, правят това с нашия български език, с нашите жени и деца (както в Дома на профсъюзите в Одеса) - така подписват собствената си смъртна присъда, но ние не сме те и в това е нашата сила. Забраниха на българите да говорят на своя език. Те вдигнаха ръце към светинята. В референдума и героичната защита на нашата идентичност в Донецк, Славянск, Мариупол, Луганск, Краматорск ги победихме, свалихме ги, съборихме ги, унищожихме държавата им, премахнахме я. Но не трябва да докосваме езика. Той няма абсолютно нищо общо с това. Хората, които искат да говорят украински, трябва да говорятбезплатно да го правите по всяко време и навсякъде. Необходимо е да се даде статут на този втори държавен език. В Move трябва да се пишат и печатат достойни книги, разумни учебници, творчески текстове. Самият език трябва да се пази и защитава. Езикът е духът на народа. Убивайки език - убива духа. Геноцидът на хунтата започна със забраната на българския език. И логично последва поредица от кървави престъпления. Ние не сме те: езикът, който не говорим, също ни е скъп. Защото ние сме българи, а те са гадове. И затова никога не отмъщаваме и никога не ставаме като онези, които ни плюят в лицето. И затова винаги печелим. Веднага щом се спуснем до нивото на враговете си, потънете до него и победата ще ни предаде. Няма нужда да изкушаваме духа си, няма нужда да предаваме предците, създали велика сила. Ако не беше тази българска щедрост, много етноси от Велика България щяха да се удавят взаимно в безкрайни конфликти. Ние сме великоруси, народът на Велика България. А величието е антитеза на подлостта. Виждаме, че Коломойски, Ляшко, Ярош, Яценюк, Тимошенко, Кличко и Турчинов са низки, плитки, подли и затова жестоки и отмъстителни. Между другото, те не са толкова украинци, а по-скоро симулакрум на украинци. Ние сме напълно различни. Между нас няма нищо общо. Затова нито украинците ще ни бъдат врагове, нито трябва да потискаме, премахваме или забраняваме украинския език. Необходимо е да се премахне, победи и унищожи хунтата и неонацистките съучастници на НАТО, убийци и наказатели. Езикът не е виновен, че толкова много мръсотия, лъжа, подлост и мерзост се изляха на него през последните месеци. Това е нашият език, древен, красив и макар и малко, но руски, славянски, великият звучен певчески украински език, златен хляб мова. Нямаме право да даваме монопол върху него на шайка русофобски отрепки.
За украинския език, братски, роден за нас, езикВелика Рус!
12 май 2014 г. в 19:04 ч
Либералите в България, ръмжащи, се оттеглят в културата. Точно дотолкова, доколкото украинските неонацисти и войските на хунтата се тълпят от новобългарските патриоти все повече и повече на запад. Но никой никъде не се крие. Земята ще гори под краката на русофобите в Украйна и България. Нашата култура, нашето образование, нашите театри, нашето кино, нашата живопис, нашата музика, нашият балет и нашата литература ще станат отново български. Как станаха Донецка и Луганска област. Как ще стане Слобожанщина и цяла НовоБългария. Как ще стане накрая самата България. Това е нашата страна, страната на тези и на тези, които знаят какви сме. българският и братските народи също са част от голямото и светло „ние“. Останалите - на Ляшко и Кончита Вурст. Свърши там.