Списание Светът на чудесата, No1, 2006 г. Лека атлетика
По време на битката при Маратон персите избягали от бойното поле. Гърците смятаха, че са победили. Но водачът на гърците Милтиад се досеща, че Дарий I ще обиколи лагера им на кораби и ще нахлуе в беззащитната Атина. И тогава той заповяда на най-бързия воин, който има сила, да избяга в Атина и да предупреди за опасността. Когато воинът стигна до града, той имаше време само да каже, че персите напредват, и веднага падна изтощен (има друга легенда за победата при Маратон). В памет на подвига в програмата на Олимпийските и гр. бе включено маратонско бягане. Първоначално разстоянието беше около 40 километра, но на Олимпийските игри през 1908 г. състезанието се проведе от Кралския дворец Уиндзор до лондонския стадион Уайт Сити. Това разстояние беше 42 километра 195 метра, оттогава се счита за маратон. Преодоляването на цялото дълго разстояние не е лесно - имате нужда от специално обучение. Именно нейното отсъствие доведе до смъртта на първия маратонец. Дори опитни спортисти не винаги изчисляват силата си. И така, английският маратонец Джим Питърс преодоля разстоянието преди световния рекорд с 15 минути. Когато до финала оставаха около 200 метра, той падна изтощен. По-късно се оказа, че организмът му не издържа на дехидратацията. За да се избегнат подобни ситуации, на пистата са организирани пунктове за хранене за спортисти. Смята се, че маратонът наистина започва след 30-ия километър. Именно през този период спортистът преминава така наречената "мъртва точка". Спортистът няма достатъчно въздух, краката спират да се подчиняват, изглежда, че няма сила да продължи да бяга. След като премине „мъртвия център“, спортистът отваря „втори вятър“. Днес спортистите са се научили да бягат не само маратони, но и много по-дълги разстояния. На европейските и световните първенства спортистите преодоляват 100километри, а също и да се състезават в дневното бягане. Особен успех тук постигна Константин Санталов, който се зае със свръхдълги бягания, след като беше уволнен от армията по здравословни причини.
Етиопският бегач Хайле Гебреселасие през 1998 г. постави световни рекорди на 5000 м (12 мин. 39,36 сек.) и 10 000 м (26 мин. 22,75 сек.)
Рекорди на ултра разстояние
Гъркът Янис Курос притежава най-добрите постижения в 12 вида ултрадълго бягане: 200 километра (15 h 10 m), 500 километра (60 h 23 m) и 1000 километра (136 h 17 m). Освен това се провеждат състезания по часовник. Коурос се представи отлично и в тези дисциплини. За ден той измина 303 километра 506 метра, за два - 473 километра, а за шест дни непрекъснато бягане - 1028 километра 370 метра. Не по-малък интерес представляват бяганията на средни дистанции - 800, 1000 и 1500 метра. Привлича със своето забавление и динамика. За един спортист е важно не само да бяга бързо, но и да може правилно да разпределя силите си. Олимпийската програма включва и дълги дистанции - 3000, 5000 и 10 000 метра. Дълго време дистанциите на оставащите се смятаха за прерогатив на мъжете. Общественото мнение беше против участието на жените. През 1980 г. на Световното първенство се провежда експериментално състезание на 3000 метра. Жените преминаха теста и четири години по-късно тази дисциплина беше включена в програмата на Олимпиадата. Напоследък представителите на Кения и Етиопия печелят все по-голям успех на стайър дистанции. На големи състезания златните медали се играят главно между представители на африканския континент.
100 м с препятствия
Къси разстояния и стипълчейз
В спринтовите състезания основното мото еатлетите е скоростта. Спринтьорът трябва да се събере и да покаже максималния си потенциал. Световна рекордьорка при жените остава Флорънс Грифит Джойнър, известна още като Флоу-Джо. На квалификационните състезания през 1988 г. тя поставя два световни рекорда - на 100 и 200 метра. Да преодолее 100 метра за 10,49 секунди, както направи Флоренция, никой не успява и до днес. В състезанието на 200 метра тя два пъти подобри собствените си постижения, като постави рекорда на 21,34 секунди. Грифит Джойнър блесна на лекоатлетическия небосклон като ярка звезда. Записите й бяха невероятни за времето си. Тя почина млада през 1998 г. Може би причината за смъртта й е невероятният стрес, който е преживяла в спорта. Донован Бейли показа най-висока скорост по време на състезанието на 100 метра по време на представянето си на Олимпиадата през 1996 г. в Атланта.
Хърдлингът се появява в Англия в средата на 19 век. Това беше много опасен вид лека атлетика. Преградите бяха направени от нерендосани трупи, забити в земята. Ако ги закачите, човек може да се нарани сериозно. По-късно бариерите са направени полуподвижни. Те паднаха със силен удар. Беше забранено да се събарят бариери. Падането на един от тях беше изпълнено с дисквалификация. Но на спортиста беше позволено да събира трупи и да тича до финалната линия с тях. В днешно време е възможно да се свалят всички бариери, но практиката показва, че повече време и усилия се изразходват за удряне на бариера, отколкото за нейното преодоляване.
Човек, който се състезава по скорост с гепард
В олимпийската програма има вид, който съчетава бягане на дълги разстояния и преодоляване на бариери. Това е стипълчейз, или стипълчейз. Атлетите се състезават на 3000 метра. На пистата има пет препятствия, след четвъртотоосвен това в основата на преградата има яма с вода с дълбочина 70 сантиметра. За разлика от бягането с препятствия, препятствията за стипълчейз са масивни и трудни за събаряне, така че спортистите се опитват да ги прескочат. Начинът за преодоляване на водната дупка е различен: бегачите скачат върху бариерата и се опитват да се оттласнат от нея възможно най-далеч, за да преодолеят водната дупка. И мъжете, и жените преодоляват дистанцията стипълчейз, но за тях са определени различни височини на препятствията - за мъжете 91,4 сантиметра, за другия пол 76,2. Както при дългите разстояния, африканските бегачи са върховни в стипълчейза, като Уилсън Бойт Кипкетер от Кения държи световния рекорд за 7 минути и 59 секунди. Спортистите, които се състезават в бягане на дълги разстояния, често преминават към преследване с камбани. Има и обратни случаи, когато шампионите по стипълчейз постигнаха високи резултати при „гладко“ бягане.
ПлатАдамс на Олимпийските игри през 1912 г. скок на височина от място
Висок скок
Многократен световен рекордьор в скок с щанга Сергей Бубка
Скок с прът и дълъг скок
Ерата на Сергей Бубка започва през 1983 г., когато малко известен 19-годишен спортист печели световното първенство. След това Бубка спечели 5 световни първенства, олимпийски игри. Той притежава 17 световни рекорда, поставени на стадиона и 11 в зала. Най-високите постижения на Бубка (6,15 м в зала и 6,14 м на стадион) все още са непоклатими, а други спортисти дори не могат да се доближат до тях. Първият световен рекорд за дълъг скок е регистриран през 1901 г. Питър О'Конър преодоля 7,61 метра. Легендата за атлета Файле, който в древността е скочил 16 метра, е достигнала до наши дни. Може би тази информация е погрешна или гърците са притежавали различна техникаскок. Известно е, че те са използвали тежести-гири, които дават на тялото допълнителна инерция. Рекордите за дълъг скок се поставят много по-рядко, отколкото в други спортове. И така, през последните 100 години те са били само 18. Робърт Биймън на Олимпиадата през 1968 г. в планината на Мексико Сити "летя" с 8,90 метра. Тогава се наричаше "скок в XXI век". Само 23 години по-късно Майкъл Пауъл успя да надмине това постижение, показвайки резултат от 8,95 метра.
Трикратният олимпийски шампион по хвърляне на копие Ян Железни
С подновяването на Олимпийските игри скандинавците поеха първенството в хвърлянето на копие. Едва през 1953 г. световният рекорд им е отнет. Франк Хелд, използвайки ново аеродинамично копие, изпрати снаряд над 80 метра. Отначало копието е направено от дърво, а след това от метал. Технологичният прогрес направи възможно изчисляването на аеродинамичните свойства на копието на компютър, във връзка с което резултатите от състезанието рязко се увеличиха. През 1984 г. копие, хвърлено от могъщата ръка на Уве Хон от Германия, преодолява 104,8 метра. Състезанията по хвърляне на копие се провеждат на стадиони, затова, за да защитим публиката, решихме да променим дизайна на копието. Сега, с изместен център на тежестта, той лети с 20 метра по-малко. Световен рекордьор в хвърлянето на "ново копие" е чехът Ян Железни (98,48 м).