Средства за престъпление
Средствата за постигане на престъпен резултат са всичко необходимо за постигане на целта. Осъзнавайки целите си, престъпниците често съставят планове за подготовка и извършване на престъпления, определят метода на своите действия, подготвят различни инструменти, превозни средства. В хода на престъпленията се използват и други възможности на престъпниците. Това и много други неща, които улесняват действията на престъпниците, допринасят за постигането на техните цели, обхванати от дейността на тези лица, адаптирани и използвани от тях, могат да се считат за средство за престъпление. Важен елемент от тази система е методът на престъплението. Способът на престъплението има решаваща роля при формирането на информация за деянието и лицето, което го е извършило. И следователно познаването на метода на извършване на престъпление може да се разглежда като метод на практическа дейност, като един от начините за установяване на истината в конкретен случай, чието разследване може по-специално да премине от установяване на метода на извършване на престъпление до неговото разкриване. Основната възможност за това се създава поради факта, че всеки способ за извършване на престъпление оставя само присъщи за него следи, които са признаци на неговото прилагане. Изследвайки тези признаци, субектът на издирвателна и познавателна дейност на етапа на разкриване и разследване на престъпление може да изгради мисловен модел на случилото се, да представи версия за използвания метод, а в редица ситуации и версия за самоличността на престъпника. Начинът на извършване на престъпленията е елемент не само на умишлените, но и на непредпазливите престъпления. Това е система, чиито елементи са действия, операции, движения, техники. Тъй като не само действието, но и бездействието са една и съща целенасочена дейност (поведение), това също води доопределени последствия и предизвиква съответни изменения в околната среда, оставя след себе си следи, с които може да бъде идентифициран и доказан. Като най-важен елемент от обективната страна на престъплението, начинът на извършване на престъплението се отнася до външната страна на обществено опасното деяние, а небрежността като форма на вина характеризира вътрешната страна, т.е. се отнася до субективната страна. Изразено в отхвърлянето на необходимите обществено полезни действия, пасивното поведение, бездействието е отрицателната страна на дейността. Всичко това дава основание за извода за правомерността на отнасянето на понятието способ на престъпление не само към умишлените, но и към непредпазливите престъпления, извършени както в активна, така и в пасивна форма. Обикновено постигането на престъпни цели става възможно чрез използването на комбинация от методи, прилагани при подготовката, извършването, укриването на престъпление и други действия. По този начин присвояването, извършено от длъжностни лица и финансово отговорни лица, организирани в групи, включва подходящи методи за формиране на престъпна група (чрез подкуп, изнудване, използване на служебна зависимост и т.н.), начини за създаване на резерв за кражба, завладяване на откраднатото, неговото транспортиране, продажба и предприемане на мерки срещу излагане на служителите на реда.