Сърп и чук - откъде идва тази символика в герба
Сърп и чук - откъде идва тази символика в герба?
Започвайки от втората половина на 19 век, особено от 70-те години, пролетарските организации на Западна Европа избраха чука във високо значение за свой класов символ, като го взеха по същество от благородството и подчертаха, че чукът е символ на авангарда на пролетариата - работниците от едрата машинна индустрия.
В навечерието на Първата българска революция и особено в периода 1905-1907г. чукът като символ на работническата класа става общоприето понятие в редовете на българското революционно движение.
Ето защо след края на Октомврийската революция чукът става първата емблема на съветската държава. Те бяха дадени и на фигурата на Прометей, символизираща освобождението на пролетариата от игото на капитализма, и алегоричните фигури на чук върху сребърни монети от 1923-1925 г. в купюри от 50 копейки и 1 рубла, както и фигурата на работник в първия проект на герба на RSFSR.
Мотивите, поради които именно сърпът е избран за емблема на трудовото селячество, са следните: сърпът е най-разпространеният и освен това най-личният инструмент на селския труд, който е наличен във всяко селско семейство; сърп е ръчен инструмент, използван от мъже и особено жени, тоест обикновен селянин, докато косата е предимно мъжки инструмент, а плугът е сравнително рядък инструмент за това време, достъпен само за богати, проспериращи селски кулаци. Сърпът, освен това, символизира реколтата, реколтата.
Може би също така беше важно, че огромното мнозинство от членовете на съветското правителство и партийния апарат, членовете на Централния комитет са живели преди революцията в Швейцария и не можеха да не знаят, че в швейцарската и австрийската хералдика сърпът е в ръцете на селянинсе смяташе за емблема на нейната икономическа независимост и свобода.
Изборът на сърпа като емблема е повлиян и от неговата форма, външен вид, който се съчетава с чука, навлязъл в революционната, пролетарска символика още преди Октомврийската революция, както и от факта, че в България вече е имало традиция сърпът да се смята за основно и характерно селско оръдие на труда.