Същност на доверителните операции, Понятие и съдържание на доверителните операции на банките - Регистрация и счетоводство
В чуждестранната практика доверителните сделки означават операциите на банки или финансови институции за управление на имущество и извършване на други услуги от името и в интерес на клиентите на правата на неговия довереник.
В местната литература тръстът се характеризира като специална форма на управление на собственост, която определя правата върху собствеността, прехвърлена на доверително управление, върху разпределението на печалбите, получени в резултат на това управление, и представлява връзката между учредителя на тръста, попечителя (управителя) и бенефициента.
Учредител на тръст - физическо или юридическо лице, което е основало тръст и/или му е прехвърлило определено имущество.
Администраторът на тръст е лице, назначено от учредителя да управлява собствеността. Не само движимо и недвижимо имущество, но и парични средства, благородни метали, акции и други ценни книжа могат да действат като собственост, което прави възможно концентрирането на голям брой малки депозити с цел по-нататъшното им инвестиране в най-печелившите проекти. Задълженията и правата на доверителния мениджър се определят от законодателството и договора за доверително управление.
Лицето, в чиято полза е сключен договорът за доверие, се нарича бенефициент. Това може да бъде или трета страна, или самият основател на тръста.
Същността на доверителните операции е прехвърлянето на клиенти на банките на тяхната собственост (без прехвърляне на собственост) за последващо инвестиране на тези средства от името на техните собственици и от тяхно име на различни пазари с цел реализиране на печалба, от която банките начисляват определена такса под формата на комисиона.
Повечето банки предлагат на своите клиенти предварително сключване на договор,определяне на основните положения на тяхното бъдещо сътрудничество. Съгласно този договор бизнес отношенията между банката и клиента се основават на взаимно доверие. Банката официално предоставя своите услуги на клиента в изпълнение на инструкциите на последния и гарантира на клиента, че може да разчита на компетентността на банковите служители и техния висок професионализъм. Всички права на представителство или разпореждане с парични средства, ценни книжа и други ценности са валидни до получаване на специално писмено нареждане от клиента за тяхното прекратяване или спиране.
Появата в световната банкова практика на доверителните операции като вид комисионни и посреднически услуги, предоставяни от търговските банки на техните клиенти, и тяхното бързо развитие се дължи на редица обективни причини:
На първо място, това е проблемът с банковата ликвидност и намаляването на рентабилността на традиционните видове кредитни банкови операции, както и желанието на банките да осигурят изпълнението на една от ключовите задачи - увеличаване на рентабилността на операциите при поддържане на благоприятно ниво на ликвидност.
На второ място, нарастващият интерес на банковата клиентела (както юридически, така и физически лица) към получаване на по-широк набор от услуги от банката.
Трето, изостряне на конкуренцията на пазара на заемен капитал, борбата на банките за привличане на клиенти и изобретяването на нови услуги за тази цел.
Четвърто, в доверителните операции има големи възможности за набиране на средства и следователно източниците на доходи се разширяват.
Пето, доверителните транзакции нямат големи разходи.
Шесто, доверителните операции водят до допълнително разширяване на кореспондентските отношения на банката, спомагат за подобряване на позицията й на междубанковия пазар и увеличаванерепутация и имидж.
В допълнение, развитието на доверителните операции стана възможно в условията на натрупване на определено богатство от богатства както от отделни лица, така и от различни компании, корпорации и фирми. В резултат на това става необходимо правилното и изгодно разпореждане с такива видове богатство (пари, акции, облигации, изкуство, благородни метали и т.н.) и прехвърлянето им в ръцете на тези институции, които могат да ги управляват. Това даде началото на развитието на доверителните услуги.
Първоначално доверителните операции в редица държави се извършват от физически лица, застрахователни компании, специални доверителни компании. Тогава обаче приоритет бяха банките.
Всички доверителни сделки са банкови, т.к. функции като отчитане на транзакции, съхраняване на ценности в сейфове, депозитни операции, финансов анализ и други се изпълняват от търговските банки.
Има някои разлики между банките и доверителните компании в тяхната специализация на пазара на доверителни услуги. Услугите на доверителния отдел на банката обикновено включват:
- 1. Съхранение на ценни книжа.
- 2. Поддържане на месечна счетоводна документация на клиента.
- 3. Получаване на плащания от името на клиента чрез пълномощник, включително лихви, дивиденти, лизингови плащания.
- 4. Покупко-продажба на ценни книжа за сметка и от името на клиента, извършване на сетълменти с продавачи и купувачи.
- 5. Консултантски услуги:
- а) Бизнес консултации, включително:
- * избор на оптимален портфейл от ценни книжа,
- * данъчно планиране,
- * Придобиване на недвижими имоти и други материални активи.
За доверителните компании по правило чисто банковите услуги (целеви депозити) не са типични.
В допълнение към изброените по-горе услуги, доверителните компании предлагат:
- * регистрация на частни фирми в чужбина,
- * приемане в управление на недвижими имоти и други имоти в страната и чужбина,
- * инвестиране на клиентски средства в операции с висока възвръщаемост при взаимно споделяне на риска от неполучаване на печалба
На пазара на доверителни услуги действат голям брой различни субекти (виж фиг. 1), като банките се занимават само с някои аспекти на този вид дейност.
Интересът на клиента да прехвърли определени функции по управление на имуществото си на доверително дружество или банка се обяснява с възможността за използване на практическия опит и професионализма на служителите на организацията-доверител, специализирана в предоставянето на такива услуги. Доверителят се стреми да действа с най-голяма полза за клиента, като непрекъснато разширява обхвата на доверителя.
Според естеството на разпореждане с доверено имущество тръстовете се делят на активни и пасивни. Имуществото, държано в активен тръст, може да се продава, заема, ипотекира, т.е. да се променя без съгласието на принципала. Такива активни операции са характерни за банките.Пасивните тръстове са услуги за управление на определено имущество, което не може да бъде продадено или заложено от довереник. Такива операции се оказват предимно доверителни фирми, специализирани в управлението на някакъв вид клиентска собственост.
В практиката на доверителните отдели на банките е прието доверителните операции да се разделят на 2 групи поради тяхната специфика:
- * доверителни операции за физически лица,
- * доверителни операции за юридически лица.
Понякога се открояват доверителните операции на тръста - отдели на банки за благотворителни компании, фондации и други организации.
Структура на пазара на доверителни услуги
Видове доверителни операции (услуги на банки и доверителни дружества)