Стачка. Редът за неговото изпълнение. Правни последици за участниците в него

редът

1. Стачка. Редът за неговото изпълнение. Правни последици за неговите участници…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

2. Трудов договор със сезонни и временни работници…………11

1.Стачка. Редът за неговото изпълнение. Правни последици за участниците в него.

Целта на тази глава от теста е да се добие представа за развитието на правата на работниците да защитават правата си чрез стачки. Съгласно член 37, параграф 4 от Конституцията на България, България признава правото на индивидуални и колективни трудови спорове по начините за тяхното разрешаване, установени от федералния закон, включително правото на стачка.[1]

Нека разгледаме тези разпоредби по-подробно.

В трудовото право има и такова нещо като локаут.

Съвременното българско законодателство, уреждащо организирането и провеждането на стачка е: Конституцията на Руската федерация; Кодекс на труда на Руската федерация; федерални конституционни закони; федерални закони; подзаконови актове на правителството на Руската федерация; препоръки на Министерството на труда на Руската федерация. Като се вземат предвид горните нормативни актове, е възможно да се класифицират стачките на законни и незаконни. И съответно действията на служителите на предприятието също могат да бъдат класифицирани като законни или наказуеми. Дори и при наличие на нарушения на трудовите права, нормите на морала и справедливостта от страна на работодателя. Съдът може да вземе решение за незаконността на продължаващата стачка и да привлече служителите към различни видове правна отговорност: дисциплинарна; административна; гражданско право.

Ако стачката бъде обявена за незаконна, работодателят има право на обезщетение за вреди. В случай на помирителна стачка, работодателят ще бъде лишен от такава възможност поради невъзможност да приемепреценка. Стачката може да бъде обявена за незаконна само от съда. И само след неизпълнение на съдебното решение могат да се вземат дисциплинарни мерки и мерки за обезщетение на вреди от органа, който ръководи стачката, чл.417 от Кодекса на труда.

Процедурата за провеждане на стачка, правата и задълженията на страните

Среща (конференция) на служителите се счита за допустима, ако на нея присъстват най-малко две трети от общия брой на служителите (делегати на конференцията). Работодателят е длъжен да осигури помещения и да създаде необходимите условия за провеждане на събрание (конференция) на работниците и служителите и няма право да пречи на провеждането му. Решението се счита за прието, ако за него са гласували най-малко половината от присъстващите на събранието (конференцията) служители. Ако е невъзможно да се проведе събрание (свикване на конференция) на работниците, представителният орган на работниците има право да одобри решението си, като събере подписите на повече от половината работници в подкрепа на стачката.

  • датата и часа на започване на стачката, очакваната й продължителност и очаквания брой участници;
  • наименованието на органа, ръководещ стачката, състава на представителите на служителите, упълномощени да участват в помирителните процедури;
  • предложения за минимално необходимите работи (услуги), извършвани в организация, клон, представителство, друго обособено структурно звено по време на стачката.

Работодателят предупреждава Службата за разрешаване на колективни трудови спорове за предстоящата стачка. Стачката се ръководи от представителен орган на работниците. Органът, ръководещ стачката, има право да свиква събрания (конференции) на работниците, да получава информация от работодателя по въпроси, засягащиинтересите на служителите, привличат специалисти за изготвяне на становища по спорни въпроси. Органът, ръководещ стачката, има право да прекрати стачката. Възобновяването на стачката не изисква повторно разглеждане на спора от помирителна комисия или трудов арбитраж. Работодателят и Службата за разрешаване на колективни трудови спорове трябва да бъдат уведомени за подновяването на стачката не по-късно от три работни дни предварително.

По време на стачката страните по колективен трудов спор са длъжни да продължат разрешаването на този спор чрез провеждане на помирителни процедури. Работодателят, органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и органът, ръководещ стачката, са длъжни да предприемат зависещи от тях мерки за осигуряване на обществения ред по време на стачката, безопасността на имуществото на организацията (клон, представителство, друга отделна структурна единица) и служителите, както и работата на машини и съоръжения, чието спиране представлява пряка заплаха за живота и здравето на хората. Законът предвижда задължителна документация при решаване на колективен трудов спор. Всички действия на страните в този случай се документират от представителите на страните, помирителните органи, органа, ръководещ стачката.

Правни последици от законни и незаконни стачки

Влязлото в сила съдебно решение за признаване на стачката за незаконна подлежи на незабавно изпълнение. В този случай работниците са длъжни да прекратят стачката и да започнат работа не по-късно от деня след връчването на препис от съдебното решение на ръководещия стачката орган. Правомощията на ръководещия стачката орган, избран от събранието (конференцията) на служителите, се прекратяват, ако страните подпишат споразумениеотносно уреждането на колективен трудов спор или признаването на стачка за незаконна, освен ако не е предвидено друго в решението на събранието (конференцията).

2.Трудов договор със сезонни и временни работници.

Сезонни работници са лицата, с които е сключен трудов договор за извършване на не каква да е работа, а само сезонна. Сезонният характер на работата е отличителна черта на този вид трудов договор, което определя и неговия специален срок - определен период (сезон).Федералният закон № 90-FZ коригира определението на понятието "сезонна работа", използвано в Кодекса на труда на Руската федерация, допълвайки го след думите "не повече" с думите "като правило". Тоест по-рано срокът на трудовия договор, сключен със сезонни работници, не можеше да надвишава 6 месеца. Сега, в допълнение към това общо правило, срокът на валидност на трудовия договор със сезонни работници може да бъде повече от 6 месеца. Това са трудови договори, сключени с работниците и служителите за извършване на определена сезонна работа, чиято продължителност може да надвишава 6 месеца.

Договорите със сезонни работници са вид срочни трудови договори. Член 59 от Кодекса на труда на България изрично предвижда основанието за сключване на този срочен трудов договор: „за извършване на сезонна работа, когато поради природни условия работата може да се извършва само през определен период (сезон).“ За трудовите договори със сезонни работници се прилагат общите разпоредби на трудовото законодателство относно срочните трудови договори с някои особености, установени в глава 46 от Кодекса на труда на Руската федерация. В тази връзка в текста на трудовия договор със сезонни работници работодателят е длъжен да посочи срока на неговата валидност и основанието (или конкретните обстоятелства), послужили като основание за сключването му в съответствие с Кодекса на труда на Република България.и други федерални закони.

  • бригадири по време на временната заетост на непълнолетни;
  • детегледачка в лечебни и учебни заведения;
  • сортиране, доставка на поща, телеграми;
  • събиране на медицински и други видове суровини за медицина, народни занаяти, организации на вторични ресурси;
  • работа, свързана със социологически проучвания, преброявания на населението;
  • участие във федерални, регионални и общински обществени кампании;
  • регистриране и издаване на медицински книжки и други нископлатени дейности.

Но от видовете временна работа, изброени в горепосочената резолюция, много могат едновременно да бъдат работи, за които се сключва трудов договор за неопределено време.

При прекратяване на този вид срочен договор с цел упражняване на правото на отпуск се прилагат общите положения, установени с чл. 127 от Кодекса на труда на Руската федерация. В съответствие с част 3 на чл. 127 от Кодекса на труда при уволнение поради изтичане на трудовия договор може да се предостави отпуск с последващо уволнение и когато времето на отпуска изцяло или частично надхвърля срока на този договор. В този случай денят на уволнението се счита за последния ден на ваканцията.

Член 292 от Кодекса на труда България установява особеностите при прекратяване на срочен трудов договор с временни работници. Част 1 чл. 292 от Кодекса на труда България установява правило, според което работник или служител, сключил трудов договор за срок до два месеца, е длъжен да уведоми писмено работодателя три календарни дни предварително за предсрочното прекратяване на трудовия договор. По този начин срокът за предупреждение на временен работник за предсрочно прекратяване на трудовия договор е намален от две седмици (член 80 от Кодекса на труда на Руската федерация) на три дни. Част 2 чл. 292 Кодекс на труда България установява,че работодателят е длъжен да предупреди служителя, който е сключил трудов договор за срок до два месеца, за предстоящото уволнение във връзка с ликвидацията на организацията, намаляването на броя или персонала на служителите на организацията в писмена форма срещу подпис най-малко три календарни дни предварително. В съответствие с част 2 на чл. 180 от Кодекса на труда на България установява общо правило, съгласно което работодателят, когато извършва мерки за ликвидация на организация или намаляване на броя или персонала на служителите на организацията, трябва да даде двумесечно предизвестие за уволнение. Установено в част 2 на чл. 292 от Кодекса на труда България, особеността е съвсем разбираема.

Прехвърлянето на работа, която не е предвидена в трудов договор, е възможно само със съгласието на служителя. Това не се отнася за следните случаи:

  • преместване на служител на друго работно място в същото предприятие;
  • преместване на служител в друго структурно звено в същата област;

В какви случаи е възможно преместване на друга работа? Възможно е преместване на друга работа

  • в случай на производствена необходимост (за предотвратяване или отстраняване на природно бедствие, промишлена авария или незабавно отстраняване на последствията от тях; за предотвратяване на аварии, престои, смърт или щети на държавно или обществено имущество и в други изключителни случаи, както и за заместване на отсъстващ служител).

Така действията на работодателя са законосъобразни.

Работата на изброените в заданието служители ще регламентира отрасъла на трудовото право, съгласно условията и чл.59 от Кодекса на труда на България, юристът ще работи на непълно работно време, екип от водопроводчици и художник временно, с всеки от тях е необходимо да се сключи срочен трудов договор.

2. Кодекс на труда - Кодекс на труда на България от 01.01.01 г.;

3.Герасимова Е. Помагат ли стачките за разрешаване на трудови спорове? // Правозащитник. 1998. № 4.

4. Закон Колобова на Руската федерация. Норма плюс, М., 2006

5. Законодателство Лившиц: настояще и бъдеще. Москва: Наука, 1999.

6. Законът на Толкунова: Курс от лекции. М., 2002.

[3] Закон Колобова на Руската федерация. Норма плюс, М., 2006

[4] Кодекс за административните нарушения на България от 01.01.01 г.;