Станете за факла или светлина, аз съм българин
СВЕТЕЦ - стойка за факла, която осветява хижата. Това беше метален прът с два или повече раздвоени рога, в който беше поставена факла. Светлината може да се забие с остър край в стената на хижата или да се забие в дървен стълб. Светлините на дървени стойки бяха къси, с дъно, като въртящо се колело, или дълги, достигащи височина от 1 m или повече.
В допълнение към такива светлини, селските ковачи изковаваха светлини под формата на дълъг метален прът върху кръгла метална стойка с няколко сдвоени реда рога. Шината е получена от бреза, бор, трепетлика, дъб, ясен и кленово дърво. Беше дълъг около 70 см, тънък и сравнително тесен около 10 см. В повечето селски колиби светците бяха съвсем прости, без никаква украса, но имаше и светци с много добра ковашка изработка, както и дървени светеци, чиито крака бяха покрити с резби и рисунки. Особено много такива предмети имаше в колибите на северните села.
Светлините, изковани от ковачи, приличаха на стройно дърво с разклонени къдрици и изглеждаха много красиви. Рисунките върху светцеца, изпълнени с темпера върху грундирана повърхност или с маслени бои, се отличавали с необикновена красота. На ярко жълт фон са нанесени флорални мотиви, птици сирин, двуглави орли в червени, зелени, сини цветове. Издълбаните шарки на светцеца, изработени с помощта на техниката на тристенно-назъбена, скоба, контурна резба, бяха повторение на мотивите, характерни за резбования орнамент на въртящите се колела. Svettsy обикновено даваше местна светлина, осветявайки само част от хижата.
Затова вечер, когато се стъмни, до работещи хорабяха запалени няколко светлини. Високите, над 1 м, светци се поставяли на пода1, ниските - на дървена стойка с дъно, на пейка, а на дъното сядал човек. За по-добро осветяване на хижата в празничен ден в светлините бяха поставени няколко факли наведнъж. Освен това в селата светците са били използвани и на няколко факли, те са били окачени над масата на верига, прикрепена към рафт близо до прозореца. Лучина в продължение на много векове е основното средство за осветяване на селските колиби. В българската литература от 19 век факлата се появява като своеобразен символ на българското село:
В хижата, пеейки, момата Върти се и, приятел на зимните нощи, Треска се пука пред нея.