Стихотворения Лермонтов ГРОБИЩЕ
Стихове от Лермонтов ГРОБИЩЕ. (Гробище*, Но той умря далече от приятелите си) Вчера до самата нощ седях на гробището, гледах всичко, гледах около себе си; - полуизтрити думи разбрах. Неволно главата се изпълни с мечти; - отново не можах да откъсна очи от камъните. Един вече отиде в земята и всичко се изтри на него; има кръст.
Вчера седях до самата нощ Бях на гробището, гледах, оглеждах наоколо Около мен; - полуизтрити думи разбрах. Неволно глава Изпълнена с мечти; - отново очи Не успях да ги откъсна от камъните. Едното вече влезе в земята, а на него Всичко беше изтрито; има кръст към кръста с челото Той се наведе, сякаш влюбен, сякаш в сън Той разпозна земните страсти на това място ... Наоколо е тихо, всичко е сладко, като мисълта за нея; Отгоре Бръмжи с деня, в който се сбогуват с играта Тълпи мушици, като хора Същества с душа, уморени от работа. Сто пъти велик, който създаде света! страхотен. Викът на гроба Не прославя Създателя понякога повече, Какво превръща стадото в пепел Какво прави човек, този цар над общото зло, С коварно сърце, с лъжлив език?
Но той умря далеч от приятелите си... Мир на сърцето ти, скъпи мой Саша! Покрито със земя на чужди полета, Нека спи тихо, като нашето приятелство В немото гробище на моята памет! Ти умря, като мнозина, без шум, Но с твърдост. Тайнствена мисъл Все още блуждаеше по челото ти, Когато очите ти затвориха във вечен сън; И какво каза преди смъртта си, Нито един от тези, които те слушаха, не разбра...