Стихотворения Лермонтов ИДЕАЛ
Стиховете на Лермонтов ИДЕАЛ. (На картината на Рембранд*) Ти разбра, о, мрачен гений, Този тъжен необясним сън, Прилив на страсти и вдъхновения, Всичко, което Байрон изненада. Виждам полуотворено лице, белязано с остра линия; Това не е ли известен беглец в дрехите на свят монах? Може би тайното престъпление на Висо.
Върху картина на Рембранд* |
Ти разбра, о, мрачен гений, Този тъжен необясним сън, Прилив на страсти и вдъхновения, Всичко, което изненада Байрон. Виждам полуотворено лице То е отбелязано с остра линия; Не е ли известният беглец В дрехите на свят монах? Може би от тайно престъпление Високият му ум беше убит; Всичко е тъмно наоколо: копнеж, съмнение Арогантният му поглед гори. Може би сте рисували от натура, И това лице не е идеално! Или в годините на страдание Изобразихте ли себе си? Но никога голяма тайна Студен поглед няма да проникне, И това необикновено работа Това ще бъде зло упрек.
Споделяне на страница: | хусарски! ти си весел и безгрижен, Слагаш своя червен долман Но знай: мирът на душата не е вечен, А щастието на земята е мъгла! Мързеливо усуквайки пламенните си мустаци, Помниш звъна на пировете, Но пази се от черната мисъл — По-черна е от твоите мустаци. Нека съдбата те гълъби И луда страст те кара да се смееш; Но и теб никой не те обича, Никой не те цени. Когато ти, светейки с ментик, Побързай сивия кон, Младата девойка не мисли: „Той язди тук за мен.“ Когато се вихриш в битка Летящ, безчувствен герой, Ничия, ничия благословия Не лети след теб. хусарски! Не може ли душата да чуе В тебжелание за любов? Кажи ми, къде диша твоят ангел? Къде са твоите мили очи? |