Стихове за кучета - Страница 10 - Граничар
Кучетата са като децата. Нека поговорим за нещо лично.
Няма те отдавна Приятелю, моето вярно куче Акела. Не топя сълзи над гроба Търся онази височина, където душата ти излетя
Сънувах те и в първия ден И на деветия ден след смъртта На четиридесетия ден ти дойде като сянка... - Как можеш да повярваш в заминаването си?!
И понякога сам Струва ми се, че си някъде наблизо Махаш опашка пред мен И казваш - „Не плачи!
Такава е съдбата ни като куче Кратко време отмери Господ Но земният живот не е границата. Мисля, че повярвахте.
Ще продължа да бъда вярно куче С теб сме приятели завинаги. Помниш ли, забравяйки за смъртта И разбира се, че ще бъда там!“
Отдавна те нямаше Любимо вярно куче Акела И над гроба, дърпайки душата Вярвам - някъде отвъд
През рая ти и баща ти Мъртвите като по света вървят. И може би пред Създателя Как удивяваш всички тук и там!
Четириногите пазачи на границатаБягащи вечно напред към „алармата“Дадено ни е да живеем и да се сродимОпашати, уши, големи очи.
В цивилния живот трябваше да ви дават прякориНо тук, на границата, имате именаТук сте родени и тук сте умрелиИ сте спечелили слава завинаги
. Помня не вашите муцуни, а лицата виИ преданост към каузата в кафявите очиБез вас никъде - вие сте като символ на границатаВ тайгата и пустинята, в блатата, в планините.
. На празник през май е някак пусто без тебНо споменът за теб далеч не е празенРошави стражи, потомци на ИнгусРомантика на службата, красота на границите!
силно написано, това наистина са гранични символи
Езера, тайга играница…,
Езера, тайга и граница…, Застава, периметър, кула, Чазула, картечница, шапка, Шинел, колан и катарама, Следа, KSP, сигнализация, Аларма, хвърляне и колба, SS инструктор и куче, Каишка, яка и колан, Бягане, търсене на нарушител, Лапи, тениска th и хватка, Хвърляне, задържане, търсене, Конвой, аванпост и кула, Езера, тайга и граница...
почитан. искрено Предлагам още нещо:
Пътят минава около ъглите Отиваме от тревата, събаряйки росата, И зад рамото, сякаш нещо не е необходимо AKSU виси.
PCB е чист и сюжетът е познат Верното куче тича напред С ушите си, той върти опашката си както обикновено И мокрият му нос се забива навсякъде.
Той стъпка цялата местност с нас Стъпка и четирите крака, И ще трябва да минем през още два завоя И да събуем ботушите си възможно най-скоро.
Кучето не може да каже, че е изтощено, Че е смачкало лапите си И само собственикът го разбира Самият той като куче е уморен.
Когато службата приключи, пътят ви към дома ще падне Ще трябва да се разделите завинаги Кучето ще въздъхне мълчаливо и очите му ще кажат: "Сбогом завинаги, човече!"
И може би някъде късно вечер Изведнъж паметта ти ще те повика. Сега си у дома в дъждовен и късен час И кучето служи някъде.
Кучетата са като децата. Нека поговорим за нещо лично.
Няма те отдавна Приятелю, моето вярно куче Акела. Не топя сълзи над гроба Търся онази височина, където душата ти излетя
Сънувах те и в първия ден И на деветия ден след смъртта На четиридесетия ден ти дойде като сянка... - Как можеш да повярваш в заминаването си?!
И понякога сам Струва ми се, че си някъде наблизо Махаш опашка пред мен И казваш - „Не плачи!
Такава ни е кучешката участ Късо е отмерил Господ Но земният живот не елимит. Мисля, че повярвахте.
Ще продължа да бъда вярно куче С теб сме приятели завинаги. Помниш ли, забравяйки за смъртта И разбира се, че ще бъда там!“
Отдавна те нямаше Любимо вярно куче Акела И над гроба, дърпайки душата Вярвам - някъде отвъд
През рая ти и баща ти Мъртвите като по света вървят. И може би пред Създателя Как удивяваш всички тук и там!
знаеш ли, твоето стихотворение ме развълнува толкова много, че когато ти писах, разбрах, че ще има стихове от него, може би няма да са като твоите, но няма значение, невъзможно е да забравиш кучетата си, рошавите си приятели
Споменът ми, винаги на границата, Близо до заставата, с кучето ми, Тревожи душата ми, сбогуване с приятел, Мълчалив поглед, душата ми се къса, Той се колебае, той е близо, иска да каже, Че няма да ме види отново, И не мога веднага да разбера това, Казвам му за приятелството, За това, че ще дойда, ще избера него горе, И аз вътре Но той разбра, че тези думи, Напразно ги изрекох, Усети с фината си душа, Че няма да ме види повече, Отърка се в краката си, погледна ме в очите, Хленчеше много тихо и неусетно, И чак когато се качих в УАЗ-ката, Извика от копнеж безнадеждно, С този негов вой той е душата ми, Цялата, изорна шахта, на парчета, И тази рана, остана в мен, Провал, фуния от черупка. Спомням си едно сбогом - пронизителен поглед, Проникващ, в самото сърце, като лапите си, той сложи на гърдите си, Опитвайки се да се изкачи по-високо, и с муцуната си, до лицето ми, в цял ръст, се протегна, така че сълзите, течащи от очите ми, да оближе, с грапав език. Той се утеши, без да знае това, Че е ранен повече от мене, И скоро няма да го има на света, Сърцето на кучето не издържа. Не тойТрябваше и аз пред него, Застанах на колене ...
Споменът ми винаги е на границата, До душата, кучето ми, Винаги ще бъде така, душата е още жива, Помня, ще го направя, живея с това ...