СТЪМА лечение, описание, симптоми, усложнения, профилактика
СТЪМА (син.: струма) - патологично увеличение на щитовидната жлеза. Появата на гуша е признак на заболявания като дифузна токсична гуша, спорадична нетоксична гуша, ендемична гуша, автоимунен тиреоидит и др.
Обичайно е да се разграничават пет степени на увеличение на щитовидната жлеза: от степен I (жлезата не е увеличена визуално, само нейният провлак се палпира при преглъщане) до степен V на гуша (щитовидната жлеза е силно увеличена, в някои случаи тя виси от врата под формата на торба). Ако функцията на щитовидната жлеза не е нарушена и няма възли в нейната тъкан, тогава увеличението на жлезата от I и дори II степен в области, които не са ендемични за гуша, се счита за вариант на нормата. Истинска гуша, т.е. безспорно патологично увеличение на щитовидната жлеза е увеличение на жлезата от III степен, определено визуално (така наречената дебела шия) и IV-V степен.
Струмата бива дифузна, нодуларна и смесена. При дифузна гуша цялата тъкан на жлезата е засегната равномерно, при нодуларна гуша промяната в тъканта на щитовидната жлеза е фокална. Възлите могат да бъдат единични и множествени, те са ограничени от околната тъкан на жлезата с тънка съединителнотъканна капсула. Увеличаването на щитовидната жлеза може да възникне както поради увеличаване на броя на епителните клетки, така и поради увеличаване на количеството колоид, съдържащ се във фоликулите на жлезата. В последния случай гушата често има нодуларна структура с огнища на некроза, калцификация и пролиферация на съединителната тъкан. Десният дял на щитовидната жлеза обикновено е увеличен повече от левия. При отсъствие на възпалителни промени и злокачествени заболявания гушата, особено нодуларната, обикновено е подвижна спрямо околните тъкани.
При ендемична гуша (ендемична гуша) растежът на щитовидната тъкан често се придружава отнамаляване на неговата функционална активност. Заболяването е често срещано в определени географски райони (някои региони на Урал, Сибир, Централна Азия и др.), Характеризира се с йоден дефицит в околната среда (вода, почва, храна).
Клиничните прояви на гушата зависят от функционалното състояние на щитовидната жлеза, от степента на нейното увеличение и притискане на околните органи. При голяма гуша, изместването и компресията на трахеята и рецидивиращия ларингеален нерв причинява затруднено дишане и дрезгав глас. При дифузна токсична гуша пациентите се оплакват от умора, раздразнителност, изпотяване, сърцебиене и други симптоми на тиреотоксикоза. При ендемична гуша често се отбелязва клиничната картина на хипотиреоидизъм, т.е. намалена функция на щитовидната жлеза, която се дължи на дистрофични промени в нейната жлезиста тъкан.
При наличие на възли хирургическата интервенция се извършва по-често. Ако гушата е придружена от йоден дефицит, тогава терапевтичната и превантивна мярка е назначаването на йодни препарати. В някои случаи употребата на тиреоидни лекарства (тироидин) или синтетични аналози на тиреоидни хормони - тиреокомб, тиреотомия и др.
Нашият сайт не е ръководство за самолечение. Това са справочни данни и не могат да заменят съвета и лечението на лекар. Администрацията на сайта НЕ носи отговорност за последствията от самолечението.