Вече споменах, че финикийците също са били известни като най-добрите и смели мореплаватели. Още в края наIVхилядолетие те предприемат дълги морски пътувания на юг-на запад до Египет и на север покрай Егейско море до основните центрове на критско-микенския свят. И сIIхилядолетия те пресичат Средиземно море и стигат до Испания и стигат до Гибралтарския проток.
До нас са достигнали писанията на мореплавателя Хано, който плавал до западния бряг на Африка до днешен Камерун. Но, както разказва историята, морските пътувания са предприети от финикийците само за мир, когато се появи възможност, те използваха грабеж и грабеж на племената. В онези места, където са получавали ценни стоки или където е било възможно да се организират спирки за кораби, финикийците основават своите колонии, които по-късно стават големи търговски градове.
Корабостроенето е широко развито в градовете на Финикия - Тир, Сидон и Гебала. Те построиха кораби за царете на други държави, например за персийските царе.
Културата на Финикия е много отличителна. Научаваме за това от разкопките в Рас Шалер и на мястото на Гебал. Религията се характеризира с две посоки: държавна и народна или селска. Във всяко царство имаше култове към държавни богове - Ваал и Баалат. Например в Гебал е Адонис и Ащарт, в Тир е Мелкарт и т.н. А за селската религия са характерни култовете към боговете на растителността и плодородието. По правило боговете покровители на царствата също бяха надарени с функциите на боговете на плодородието. Навсякъде основен празник на официалния култ бил празникът, свързан с началото на земеделския сезон.
Финикийската литература развива религиозни теми. Почти всички произведения са ритуални текстове.
Финикийската писменост възниква в началото наIIхилядолетие под формата на йероглифи. По-късно имаше преход към азбука от 28 клиновидни знака, обозначаващи съгласни. ОТНОСНОВече писах за значението на това писание в раздела за египетската култура. В Гебала и Угарит са открити много образци на финикийското изкуство - статуи и фигурки на божества, различни предмети от злато и сребро, бронз и дърво. Казват, че финикийските художници са започнали с имитиране на египетски модели и след това са преминали към преработка на мотиви, заимствани от Египет, в местния стил. В резултат на това до началото наIIхилядолетие се формира сирийският стил. А презIIполовинатаIIхилядолетие творбите на финикийските художници са повлияни от образци на хетското и критско-микенското изкуство. Композицията върху саркофага на гебалския цар Архирам се смята за високохудожествена. Финикийското изкуство оказа голямо влияние върху изкуството на други сирийски страни и палестинските народи, по-специално върху израелско-еврейското изкуство.
Формиран в началото наIIхилядолетие. Нейната територия е била областта Мала Азия, разположена по течението на река Галис, със столица - град Хатуш. Там са живели много различни племена от азиатски произход. Езикът на хетите има много общо с езиците на индоевропейските народи.
От глинените „таблетки“, дешифрирани от чешкия учен Б. Терибъл, научаваме за едни от първите хетски царе: Табану, управлявал в началото наIIхилядолетие и МурмилаI. Последният, по време на управлението на царя на първата вавилонска династия, нахлу във Вавилон и разграби града, след което много пленници бяха отведени. Прави успешна кампания и в Сирия. След Мурмил започва смутен период. Гражданските борби между членовете на царската къща за трона отслабиха хетското царство. Но редът бързо бил възстановен при Телепин. Той потушава въстанието, а подпалвачите на размириците са продадени в робство.
Ссредата наXVвек Хетското царство отново става силна военна сила, неговите отряди завладяват цялата територия на Мала Азия и укрепват в Сирия. Около 1200 г. Мала Азия, както и Египет, Палестина и Сирия, са нападнати от "морски народи" и презVIIIв. са окончателно унищожени от цар Саргон.
Хетската култура е представена от паметници на писмеността, изкуството и архитектурата. Хетското писмо е било йероглифно, създадено от самите хети. Красивите му знаци са като рисунки. Подобно на други древни народи, религията на "върховете" и хората се различаваха. Единствено култът към богинята майка природа е бил почитан от целия хетски народ.
Развитието на хетското изобразително изкуство протича под влиянието на вавилоно-асирийското изкуство. Релефните скулптури отразяват хетския народен тип, а изображенията на домашни и диви животни се различават рязко по своята масивност от леките фигури на асирийското изкуство. Статуи, изобразяващи царя, сфинксове, лъвове, се отличават с грубостта на изображението.
Руините на хетската столица Хатушам свидетелстват за високото ниво на хетското строително изкуство.
Сирия и Палестина са нападнати от племената на Хабиру, еврейски племена, обединени презIIхилядолетие пр.н.е. от Йордан. под името Израел. Тяхното обединение завършва в Палестина с образуването на първото израелско царство. В допълнение към каноанците, част от аргорейците се заселват в северната част на Палестина. След преселването израилтянските племена запазват своя племенен начин на живот, но скоро има преход от скотовъдство към земеделие. Родовите общности се превръщат в селски. Племената започват да живеят уседнало.
BXII-XIв. Филистимците превземат палестинското крайбрежие. Те бяхавъоръжени с железни мечове и брони. Завладявайки палестинското крайбрежие, филистимците построяват там укрепените градове Газа и Азат, образувайки няколко княжества. Борбата срещу филистимците обедини израилските племена в една държава.
Библията описва управлението на Саул и Давид и обединението на южния и централния ханаанизъм.
След прогонването на филистимците Давид предприе няколко кампании на север. Давид направи град Уришамер(сега Ерусалим) столица на своето царство и там беше построено светилище на бог Юда. Наследник на Давид беше неговият син Соломон. Соломоновото царство е разделено на 12 области. Във всяка област управляваше главата на града. Той събираше данъци и ги изпращаше в къщата на царя. Той установява търговски връзки не само с Финикия, но и с Египет, Сирия и Арабия. От тези страни те получавали коне, роби, злато, сребро, скъпоценни камъни, ароматни масла. Той създаде многоброен харем, една от жените му беше дъщеря на фараон. Животът на обикновените хора също беше труден, както в много държави от Сирия и Палестина. Робите построиха великолепни храмове, а обикновените селяни бяха прогонени за принудителен труд. Постепенно недоволството от Соломон започва да нараства. Начело на движението срещу Соломон беше Джерабим, благороден човек, който ръководеше работата по къщата на царя. Соломон искаше да екзекутира Еравиам, но той успя да избяга в Египет. След смъртта на Соломон лидерите на северните племена допринесоха за разделянето на Каноан на две царства: Юда, в която се запази Давидовата династия, и царството на Ефрем (Израел), в което династиите се сменяха често. През 722 г. асирийският цар Саргон разрушава столицата на Израел Шомерон и израелското царство престава да съществува. Юдейското царство просъществува по-дълго, почти век и половина.
След падането на царството на Израел, еврейските царебили принудени да признаят над себе си върховната власт на асирийския цар. По това време влиянието на асобилонската култура се разпространява в Юда, прониквайки дори в религията: в Йерусалимския храм са въведени небесни тела. Еврейските царе плащаха тежък данък на Асирия. Кралете се сменяха, но нито реформите, нито национализацията на религиозните култове спасиха Юдейското царство. Външните войни се добавят към бунтовете на селяните. Египетският фараон Нехо тръгнал срещу Юда. През 586 г. Ерусалим е разрушен. Храмовете бяха изгорени, а цялото население, с изключение на бедните, беше отведено в робство във Вавилония. Юдейското царство престанало да съществува.
Подобни есета от раздел „История“
|