Страстите на "Мадридския двор"
Тайните на придворния живот на Координационния съвет на българските сънародници в Испания. Обективно, спокойно и с доза хумор.
Днес никой не разбира защо толкова много митове, слухове и клюки са израснали около Координационния съвет (КС) в Испания. Никой няма да разбере защо лидери на сдружения и други уважавани сънародници се борят до смърт за места в Конституционния съд, заедно с посолски и консулски служители, харчейки жизнените си сили за многочасови събрания, избори и преизбори. И това въпреки факта, че публичната дейност като член на Конституционния съд е абсолютно некомерсиална, напълно доброволна и не носи на „щастливците“ нищо друго освен главоболие, харчене на пари и редовни уморителни пътувания из страната. Това всъщност е основната тайна на случващото се. Нека се опитаме да го разберем.
През 2007 г. на първата държавна конференция на българоезичните сънародници в Испания възникна такова странно обществено формирование като Координационния съвет. В него доброволно се включиха активисти сред нашите съграждани, които по един или друг начин се открояваха на фона на общите съплеменници. Оттогава има много публикации на тази тема в мрежата и българските вестници в Испания. Всички, които сравнително редовно са си правили труда да следят случващото се в ЦК, са наясно с кратката му история. Сега да поговорим за изборите през 2009 г. Именно на тях страстите и борбата за митична "власт" и "място в президиума" достигнаха своя групов апотеоз. Действията на сцената бяха вълнуващи, непредвидим сценарий и драматични ключови сцени, подобни на "Междузвездни войни" или страхотна "сапунена опера" с не особено оригинално заглавие "Просто Мария". Но да вървим по ред.
Естествено, нелогични тези и съмнителни действияБашмакова беше критикувана от много свои колеги в КС, както и искания да се върне към предишния курс. Но осъдената за откровена измама Башмакова не се поколеба, а отговори с любимото си оръжие - лични обиди към неугодните, публични клевети на опоненти и обещания за "морков" към евентуални съдружници.
В резултат на това работата на КС по укрепване и разширяване на връзките с асоциациите беше заменена от многомесечна „суета под прикритие“, в която, за тяхно разочарование, бяха затънали почти всички членове на КС, вместо предишните координирани действия, те неволно се ангажираха с взаимни обвинения и упреци. Някои направиха това, защото не искаха да погребват година и половина от своите усилия и труд в полза на диаспората, докато други се надяваха със смяна на „властта“ да се доберат до някакви блага, които преди са смятали, че не са им достъпни.
В резултат на това до есента на 2009 г. атмосферата в Конституционния съд стана толкова напрегната, че общуването на членовете му помежду им понякога приличаше на ругатни на базарджии, а не на работа на орган за самоуправление на диаспората. Башмакова продължи политиката на изнудване, измама и преследване на всеки, който не е съгласен с еднолично взетите от нея решения, който не е съгласен да следва съвестно след нея съмнителните цели, които си е поставила.
Например въпросът за работата на Конституционния съд с диаспората през интернет се оказа основният и най-груб фалшификат. Още през есента на 2008 г. сдружения и цялата диаспора бяха поканени да използват мощния сайт „Испания на български“ като платформа за информационно взаимодействие. Този проект беше одобрен от 2-рата национална конференция. В същото време едноименната компания предложи спонсорство на CC по въпроса за публикуването на информационни материали на уебсайта му. Но това противоречи на личните интереси на Башмакова, тъй като на този сайт тя не би могла да провежда собствена политика, да постига личните си цели и да рекламирасобствен човек. Затова тя взе еднолично решение да прекрати сътрудничеството в рамките на един перфектно работещ проект и вместо да използва готовия сайт „Испания на български“ да започне дълго и трудно създаване от нулата на нов сайт на ТСОП със събраните пари от членовете на ТСОП.
Месец преди свикването на държавната конференция 2009 г. започна открито мракобесие. В интернет пропълзяха отровни анонимни писма на членовете на Конституционния съд, поръчкови статии, дискредитиращи опонентите на Башмакова. Тя се обади на свои лични приятели, опитвайки се да ги привлече под прикритието на активисти от диаспората за предстоящите избори за Конституционен съд, като допълнителни „свои” гласове. Апогеят беше едноличното решение на Башмакова да покани на конференцията представители на посветени на нея сдружения. Ако на първите две селски конференции бяха поканени всички желаещи сънародници, за третата Башмакова успя да организира пристигането само на 50 делегати от сдружения. Останалите членове на КС не разбраха критериите, по които ги е избрала, въпреки че упорито питаха председателя си за това.
Естествено, този електорат беше избран от нея с единствената цел да сформира зала, където тя да има преобладаващо мнозинство. Но човекът предлага, а историята разполага. Мечтите на Башмакова не бяха предопределени да се сбъднат.
Има една такава стара българска поговорка „Господ бележа господ“, от която и невярващите хора разбират, че тези, които извършват незаконни и негативни действия, все пак ще разкрият истинското си лице в средносрочен план. Какво стана. Башмакова в разгара на предизборната си кампания сбърка бутона в мейл програмата и случайно изпрати поредната клевета не към приятелката си, а към целия Координационен съвет. Това беше началото на края за нея. Следващият удар върху плана на г-жа Башмакова да превземе света беше вълна от разкритияписма от членове на Конституционния съд с обективни факти за недостойната политика на председателя на Съвета. И колкото повече наближаваше конференцията, толкова по-трудно беше Башмакова да отговаря на подобни писма. Кръгът е затворен.
Между другото, самата Башмакова, осъзнавайки незавидността на положението си, не се появи на тази среща без основателна причина. Тя просто пренебрегна колегите си, както всъщност всички призиви към ума й през последната година. Конфликтът заплашваше да се прехвърли в обществото, превръщайки националната конференция във фарс.
Разгневени от извършения произвол, членовете на Конституционния съд, с подкрепата на представителя на посолството Дмитрий Якушев, бяха принудени да поставят въпроса направо и да поканят Башмакова на „подобряващ“ разговор, от който тя вече не можеше да се изплъзне. Буквално 15 минути преди началото на конференцията целият ЦК се събра при закрити врати в голяма зала. Там беше взето историческо решение: за да не се повторят драматичните събития от 1917 г., да не се борят за столове и микрофони, да не се стига до физическа разправа, а... да се хвърли обичайният жребий. Владимир Гусев, известният майстор на играта "Орел или опашка", изчерпа конфликта за 3 секунди. С неговата лека ръка правото да ръководи първата част от селската конференция се падна на фракцията на Башмакова. Тя лично, без да крие радостта си, настани на мястото на модератор любимия си, постоянен и неуморим оратор Пьотър Андрушевич. Той, очаквано, не подведе своя съратник. Петър умело "до окото" изпълни с кадифения си глас цялото възможно временно пространство преди вечеря, оставяйки няколко минути за речите на основните врагове на любовницата си. Те имаха трудности: вместо пълноценни речи, те трябваше да се ограничат само до кратки тези. През цялата първа част на конференцията Башмакова и нейните сътрудници правеха неистови опити дада завладее масовото съзнание на българската диаспора в Испания с помощта на празни замислени разговори, наслаждавайки се на притежанието на микрофони.
Междувременно хората в залата, усетили, че отново ги взимат за глупаци, постепенно сатанели. Башмакова се обърка в най-важното. Тя не отчете, че не всички хора, дошли на конференцията, страдат от комплекс на стеснителен интелектуалец, както повечето й противници в КС. Че вече трета година слушат нищо водещи обещания на Конституционния съд за „светъл живот”.
Развръзката дойде след вечеря и то такава, каквато никой не очакваше. Както често в историята, най-драматичните обрати са причинени от инциденти и незабележими дребни неща. Може би не е било необходимо да се включва червено вино в менюто, може би Александър Пеунов, станал модератор на жребия сутринта, най-после предизвика гнева на хората с обективните си, кратки и разбираеми тези. Най-вероятно никога няма да разберем истинската причина за началото на прякото поименно гласуване за избор на нови членове на Конституционния съд. Резултатът е важен: залата се превърна в бушуващо море, а два часа по-късно в ЦК не остана нито един сътрудник на г-жа Башмакова, нито тя самата. С всеобщо гласуване беше избран нов състав на Конституционния съд, като бяха сменени две трети от членовете.
На такава голяма демократична нотка завърши третата държавна конференция на българоезичните сънародници в Испания. В резултат на прилагането му произтичат повече от положителни изводи. Първо, в резултат на дори трудни и не съвсем планирани събития, CC най-накрая се оказаха хора, избрани от самите делегати на конференцията. Никой друг няма право да се оплаква с умна физиономия, че нечии протежета заемат местата им в Конституционния съд. Представителите на сдруженията в един общ порив избраха в КС именно тези хора, коитокойто според мнозинството заслужава доверие и ще може да работи активно и в бъдеще. Второ, от общоприетите истини на световната история следва, че в опозиция на злото се ражда и укрепва доброто. За да перифразираме тази твърде "черно-бяла" фраза, нека кажем, че в резултат на природни събития обществото е избрало правилните хора за себе си, премахвайки грешните. И трето, както беше съобщено още на следващия ден, на заседанието на Конституционния съд новият състав разкри дълбоко взаимно разбиране, градивност на възгледите и взаимно уважение на присъстващите. Новите хора бяха пълна противоположност на предишния състав на КС и такъв сплотен екип вече определено ще ви позволи да работите ефективно с асоциации, държавни агенции, обществени и търговски организации, както в Испания, така и в България. Нашите поздравления за всички, господа!