Стратегии на речево поведение в англоезична среда - Обучение по чужд език - Обучение

поведение

Актуалността на темата, разглеждана в тази статия, се определя от проблема за осъществяването на адекватна и ефективнамеждукултурна комуникацияв процеса на общуване с носители на английски език (предимно британци или американци). За пълноценна комуникация, от една страна, е необходима способност за адекватно тълкуване на речевото поведение на партньора, а от друга страна, способността да направи мислите си достъпни за разбиране на носител на друга култура, подреждайки ги с познатите за него норми.

Съществуват разлики в речевото поведение на британците и американците и българите и те са свързани преди всичко с разминаването в тълкуването на понятиетоучтивост. Трябва да се помни, че британците и американците са склонни да поддържат разговора в предварително определени граници, контролирани от гледна точка на разума (което не е популярно в България, където общителността, основана на искрено разположение и внимание към събеседника, е високо ценена). Българинът се характеризира с откровеност, задушевни разговори, свободно изразяване на лична оценка, критични изказвания, минимум комплименти и почти никакви похвали. Доминиращата черта на българоезичното общуване е еднозначността и емоционалността.

Доминиращата характеристика на английската комуникация е конвенционалността или ритуализацията, която се основава напринципа на ненамесатаa. Този принцип корелира с концепцията за неприкосновеността на личния живот, ключова за англо-американската традиция, която подчертава желанието за изолация от другите и външния свят и личната свобода. Законите за неприкосновеността на личния живот предполагат независимост от другите и недопустимост на намеса в личния живот [Кузменкова, 2006, 5]. Тази черта на мирогледа,пречупен в стереотипни представи за британската студенина и сдържаност, може условно да се обозначи като дистанция, което е гъвкаво реагиране на забележките на събеседника и избягване на пряка конфронтация.

По този начин, за да поддържат безконфликтна атмосфера на разговор, да се покажат в благоприятна светлина и да спечелят положителна оценка от другите участници в диалога, британците и американците масово се обръщат към различни стратегии и тактики.

За ежедневното англоезично поведение се характеризират с:

  1. Спазване на разпоредби, мерки и пропорции. Това се основава на познаване на структурата на комуникационния процес и приемливи теми.
  2. Спазване на дистанция, държане на събеседника на дистанция. Това предполага познаване на стратегии, които позволяват използването на различни речеви средства адекватно на поставените комуникативни задачи.

Нека разгледаме тези видове стратегии [Кузменкова, 2006, 11].Стратегии за дистанциране:Британците и американците, въпреки че защитават „своята територия“, обикновено не приветстват установяването на контакт с непознати, нито на вербално, нито на визуално ниво. Опитите за скъсяване на дистанцията могат да се възприемат като заплаха или флирт, което неминуемо предизвиква съответна реакция от британците.

Стратегия за подсказване:Стратегията за подсказване е характерна черта на емоционалната комуникация. Емотивността е съзнателно, контролирано проявление на емоционално отношение. Не е обичайно хората с британска и американска култура да се отдават на емоции. Истинската емоционалност е заплаха за гладкото протичане на разговора и безконфликтната атмосфера, чието поддържане е основната цел при стратегическото изразяване на емоциите. На речево ниво това се отразява в използването на две стратегически техникиподценяване и надценяване.

Стратегия за избягване (смекчаване):Стратегията за избягване е логично продължение на предишната и включва използването на определен набор от структури - омекотяващи устройства, смекчаващи грубостта на изявлението и правещи го по-малко праволинейно. Те включват уводни фрази, безлични изречения, учтиви формули за въпроси и отговори, твърдения под формата на въпроси и др.

Стратегии за комуникативна подкрепа на събеседника:или по друг начин, преувеличаване, придаване на по-голяма тежест на изявлението, което може да се тълкува като прекомерна учтивост, чиято функция е да демонстрира или подчертае интереса към комуникационния партньор. Тук има и елемент на неискреност: общуващите означават по-малко, отколкото казват.

Стратегия за поддържане на контакт:Изкуството да се поддържа разговор се основава на познаването на определени „правила на играта“, които ви позволяват постоянно да насочвате нишката на разговора в правилната посока, без да излизате извън границите на учтивостта. Британците и американците се характеризират с ясно разграничаване на сферите на общуване и много стриктно приписване на темите на определени комуникативни ситуации; оттук и разделянето (според остротата на дискусията) на малки приказки и големи приказки.

В заключение бих искал да отбележа, че комуникационните стратегии, обсъдени по-горе, са предназначени да служат като отправна точка за развитието на социокултурна компетентност в класната стая. Нито един урок не може да мине без правилата на речевия етикет, необходимо е да се обърне специално внимание на маниерите и воденето на разговор, подбора на фрази и изрази, показвайки различните подходи, характерни за носителите на българската и англо-американската култура.