Свети Филотей, митрополит Тоболски и Сибирски
След като пое управлението на епархията, светецът я намери в окаяно състояние: църквите, по това време предимно дървени, бяха малко на брой и често опожарявани, нямаше достатъчно свещеници, духовенството беше невежо и полуграмотно, защото поради липса на образовани хора, хора, които произхождаха от селяни заселници и казаци, бяха посветени в свещеници ... и изневериха на писанието ", пише светецът на царя .
Поради отслабването на православието влиянието на исляма и езическите суеверия върху обикновените хора било голямо; разколническите староверци, заточени в Сибир, внасят объркване в сърцата на хората и организират масови „изгаряния“ - самозапалване.
Светецът разбрал, че духовната инфекция може да бъде премахната само с помощта на грамотни хора, и затова митрополитът създал първото в Сибир Тоболско славяно-латинско училище за деца на духовенството; през 1703 г. епископът извика петима учени монаси от Киев, които донесоха със себе си повече от двеста книги: псалми, мисални книги, часовници, граматики и други. Навсякъде вместо дървени се строели каменни храмове; общо по време на йерархията на митрополит Филотей са издигнати повече от петстотин църкви.
В стремежа си да премахне дезорганизацията в Църквата, през 1702 г. светецът свиква църковен събор в Тоболск, решенията на който напълно рационализират богослужението, изискванията и начина на живот на духовниците и миряните.
Митрополит Филофей активно участва в делата на православната мисия в сибирските земи: той изпраща мисионери на Камчатка, в гъстите уралски гори, в монголските степи и навсякъде хората на Филофей носят светлината на Христовата любов, разсейвайки облаците на езичеството. През 1707 г. неуморният светец лично тръгва по пътя на мисионерството, разрушавайки езически храмове и изгаряйки идоли. Вместо това Светецътиздигали православни църкви, давали на чужденците любов и доброта. Хората в посетените от него села не криеха радостта си от новата среща и тичаха при него като към любящ баща. От децата на един просветен народ той избра способни момчета и ги изпрати да учат в богословски училища. Трудностите на трудния път подкопават силите на митрополита. През 1711 г. поради болест се оттегля в построения от него Троицки манастир в град Тюмен, приема монашество с името Теодор и дори иска да напусне северната страна за родината си – в Мала България. Но Божието Провидение беше друго. През лятото на 1712 г., с пряк указ на Петър I, възстановеният светец, оборудван с всичко необходимо, отиде в земята на Березовските остяци, които лежаха на Иртиш. Много чужденци, срещайки свети Филотей, охотно го послушали и приели светата вяра; дори езическите шамани се отказаха от своите заблуди, донесоха истинско покаяние и, като се преродиха духовно в тайнството на Кръщението, пренесоха Името на Бога на своите съплеменници.
В едно селище, наречено Големият Атлим, жителите бяха враждебни към мисионерите, хвърляха камъни по тях и стреляха с лъкове. Митрополитът, без да се страхува, сам слязъл на брега и с нежни речи се обикнал с тези хора, така че на третия ден те приели свето Кръщение. Веднъж един от вогулските князе дори се опитал да убие светеца, но бил заловен от гражданските власти. В едно село Остяк мисионерите били жестоко бити, така че избягали, оставяйки светеца сам. Светецът стоял и се молел, а когато огорчени чужденци стреляли по него от пистолет, куршумът минал през дрехите му, без да причини никаква вреда на светеца.
През 1715 г., след смъртта на митрополит Йоан (Максимович) Тоболски, свети Филотей се възкачва за втори път на Сибирския престол. Още пет години безспирмитрополитът работи: кръщава чужденци, дарява ги с пастирска любов, обучава младежи в духовни училища, строи църкви.
През 1720 г. седемдесетгодишният светец поискал почивка и молбата му била удовлетворена от суверена. „И ние, велики владетелю, за това жалим нашата молитва, благосклонно хвалим“, пише св. Петър I в похвално писмо до архиерея.
След като се пенсионирал, архипастирът не напуснал своето паство, а продължил да го подхранва духовно. Той живееше в Троицкия манастир просто и уединено и любезно приемаше хората, които идваха при него, той сам учеше децата на четмо и писмо и на Божия закон.
Роман МОСКАЛЕНКО, студент от 1-ва година на Тоболската духовна семинария
Сибирски православен вестник 2018 г