Световен ден на телевизията история на възникването на празника

Световен ден на телевизията: историята на празника
Денят на телевизията е стар празник и, може да се каже, не съвсем модерен. Според директивата на ООН страните членки на организацията ще трябва да обменят опит в областта на телевизията, творчески продукти, идеи и да изразят мнението си за бъдещето на телевизията.
Телевизията е младо явление, въпреки факта, че е навлязла здраво в почти всеки дом. Всъщност телевизията е само на 80 години.
Първото телевизионно изображение се опитва да бъде предадено и получено в САЩ, СССР и Япония в самото начало на 20 век. Това успя българският учен Владимир Зворикин, чийто талант не беше полезен у дома. Така един имигрант от България свърши добра работа в полза на Съединените щати, като изобрети катодната тръба, която беше основната част от телевизионния апарат.
От 1936 г. започват редовни телевизионни предавания в Англия и Германия, а по-късно и в САЩ. Що се отнася до развиващите се страни, телевизията дойде там съвсем наскоро, приблизително в началото на 60-те години на миналия век.
Световен ден на телевизията: вътрешен опит
Нека поговорим за местната телевизия, чиято ера започва през 30-те години на миналия век. През 1932 г. се извършва предаване на движещи се изображения, а пет години по-късно в района на Шаболовка е построен първият телевизионен център. До 1939 г. е установено редовно телевизионно излъчване, като първото предаване е малък новинарски филм за 18-ия партиен конгрес. Спектакълът, разбира се, не е особено вълнуващ, но хората седяха пред екраните с отворени усти.
По време на войната развитието на телевизията не се случи, но след края й работата започна да се върти с нова сила. През 1951 г. е създадено ЦНТ (централно телевизионно студио) с ежедневни програми, а през 1957г.одобрен от Държавния комитет за телевизия и радиоразпръскване.
През 1965 г. се осъществява първият телевизионен мост, свързващ столицата и Далечния изток, а година по-късно се случва и първата телевизионна революция – за първи път в Москва е „доставено“ цветно изображение от Париж.
В края на 60-те години в московския квартал Останкино се появи телевизионен център със същото име, а от 1967 г. започнаха да се появяват редовни телевизионни и най-важното цветни програми.
В началото на 90-те години на миналия век телевизията покриваше 95% от населението на страната, а след това вървеше и си отиваше. Десетки, а след това стотици, може би хиляди обществени и търговски телевизионни канали се появиха по теми, вариращи от спорт и политика до музика и храна. Още през 2002 г. в България има над 800 телевизионни компании.