Съветска шахматна школа
Съветска шахматна школа. Интересни факти
Съветската школа възниква върху традициите на основоположниците на руския шах - Александър Петров, Михаил Чигорин, Александър Алехин. Опира се на творческото наследство от миналото, но заема критична позиция спрямо него:
- отношението към шаха като изкуство е заимствано от италианската школа, но в много по-широк смисъл от това на италианците;
от позиционната школа - отношението към шаха като наука, която трябва да се изучава с научни методи.
- от хипермодернистите - желанието на Блек за контраигра, за завземане на инициативата.
- от Чигорин и Алехин - много начални идеи, висока техника на игра, стремеж към инициатива, атака, в защита - към контраофанзива; бойни качества на шахматист.
- от Ласкер - психологически подход към шахматната битка.
Значението на съветската школа: шахът като спорт
Приемайки творчески идеите на своите предшественици, съветската школа допринася за по-нататъшното развитие на шахматната игра:
-Въведена е нова концепция - "динамично балансирани позиции", където различни слабости се компенсират от свободна фигурна игра и поле за тактически операции. Нововъведението е продължение на доктрината на Щайниц за равновесието.
-Слабите страни на позицията са преосмислени. Например, във варианта на Болеславски или варианта на Челябинск на сицилианската защита, самите черни създават очевидна слабост на поле d5, получавайки в замяна добра игра с фигура.
- Непрекъснато търсене на нови пътища в отворите, свързани с тяхното задълбочаване в средата на играта, задълбочено изучаване на възникващи позиции, които често са толкова сложни, че не могат да бъдат оценени като цяло, отваряйки широки възможности за творчество, изяваинтуиция и фантазия.
-Шахът е спорт. Въз основа на това така нареченият патриарх на съветската шахматна школа Михаил Ботвиник и други съветски шахматисти разработиха научно обосновани методи за подготовка за състезания, включително теоретична, практическа, физическа и психологическа подготовка.
- Съветската шахматна школа показа своята стабилна жизнеспособност: с изключение на първенството на Роберт Фишер от 1972 до 1975 г., от 1948 г. до самия разпад на СССР само съветски шахматисти ставаха световни шампиони. Показателно е и представянето на шахматистите на Съветския съюз срещу отбора на света през 1970 г. в мача на века. Такава хегемония на шахматния Олимп стана до голяма степен възможна благодарение на приемствеността на поколения шахматисти и държавната подкрепа на Съветския съюз, за който шахът стана отличителна черта на страната.