Съветските фронтове по време на Великата отечествена война
Съдържание
- северен фронт
- Северозападен фронт
- Западен фронт
- Югозападен фронт
- южен фронт
- Сталинградски фронт
- Брянски фронт
- резервен фронт
- Волховски фронт
- централен фронт
- Дон Фронт
- степен фронт
9 май 1945 г
- Карелски фронт
- Ленинградски фронт
- Балтийски фронт
- 1 бял български фронт
- 2 бял български фронт
- 3 Бял български фронт
- 1 Украински фронт
- 2 украински фронт
- 3 украински фронт
- 4 украински фронт
Списък на фронтовете
Исторически фронтове
югозападна посока
Югозападен фронт
Втори белобългарски фронт
4-ти украински фронт от втора формация
Балтийско направление
Трети Балтийски фронт
Останалите войски са прехвърлени към Ленинградския (67-ма армия), 1-ви (61-ва армия) и 2-ри (1-ва ударна и 14-та въздушна армия) Балтийски фронтове.
Началник на щаба генерал-лейтенант Вашкевич В. Р. (целия период).
Ленинградски фронт
Карелски фронт
северен фронт
Командващ генерал-лейтенант Попов М. М. (целия период). Член на Военния съвет Корпусен комисар Клементиев Н. Н. (целия период).
Северозападен фронт
В края на зимата войските на Северозападния фронт достигнаха реката. Ловат, след което в хода на настъпателните боеве в района на юг и югоизток от Старите българи ликвидира предмостието на противника на десния бряг на реката.
Волховски фронт 1
Волховски фронт 2
Черноморска посока
Закавказки фронт 1
Закавказки фронт 2
кавказки фронт
44,47 и 51-ва армия бяхапрехвърля се отпред; 45-та и 46-та армии към окр.
Командир генерал-лейтенант Козлов Д.Т. (целия период). Член на Военния съвет, дивизионен комисар Шаманин Ф.А. (за целия период).
Севернокавказки фронт 2
Южен фронт 1
Московска отбранителна зона
Московски резервен фронт
Командващ генерал-лейтенант Артемиев П. А. (целия период). Член на Военния съвет, дивизионен комисар Телегин К. Ф. (за целия период).
Фронт на Можайската отбранителна линия
Тя включваше 32-ра, 33-та, 34-та армии.
Командващ генерал-лейтенант Артемиев П. А. (целия период). Член на Военния съвет, секретар на Московския комитет на КПСС (б) Соколов И. М. (целия период).
Среднобългарско направление
централен фронт
Войските на фронта участват в битката при Смоленск през 1941 г., по време на която разчетите на германското командване за непрекъснато настъпление към Москва са осуетени.
Брянски фронт 1
Фронт на резервните армии
резервен фронт
Централен руски фронт
Брянски фронт
Брянски фронт 2
В състава на 3-та, 13-та армия от оперативната група на генерал-лейтенант Ф. Я. Костенко и 61-ва армия. Впоследствие в него влизат 40-та, 48-ма, 38-ма армии, 2-ра и 5-та танкова, 2-ра и 15-та въздушни армии.
Орловски фронт
Включва 3-та и 61-ва армия, 15-та въздушна армия.
Командващ генерал-полковник Reuter M. A. (целия период). Член на Военния съвет генерал-лейтенант от танковите войски И. З. Сусайков (за целия период).
Началник на щаба генерал-лейтенант Сандалов Л. М. (целия период).
Резервен фронт 2
Полевото му управление е преименувано на управление на Курския фронт.
Курски фронт
Тя включваше 38-ма и 60-та, 15-та въздушна армия.
Командващ генерал-полковник Reuter M. A. (целия период). Член на Военния съвет генерал-лейтенант Сусайков И. З. (за целия период).
Началник на щаба генерал-лейтенант Сандалов Л. М. (целия период).
Буденовски фронт
Кримски фронт
Освен това в оперативно подчинение на фронта бяха прехвърлени Севастополският отбранителен район, Черноморският флот, Азовската военна флотилия, Керченската военноморска база и Севернокавказкият военен окръг.
Кримският фронт получава задачата да подпомогне войските на Севастополския отбранителен район, като удари Карасубазар (Белогорек), създавайки заплаха от достигане в тила на вражеските войски, блокиращи Севастопол.
Черноморският флот, Азовската военна флотилия, Севастополският отбранителен район и Севернокавказкият военен окръг бяха изведени от подчинение на командващия фронта.
На 19 май 1942 г. Кримският фронт е разформирован въз основа на директивата на Щаба на Върховното командване от 19 май 1942 г., а войските му са прехвърлени на Севернокавказкия фронт.
Командир генерал-лейтенант Козлов Д.Т. (целия период). Член на Военния съвет, дивизионен комисар Шаманин Ф.А. (за целия период).
Севернокавказки фронт 1
Севернокавказкият фронт на първото формирование е сформиран на 20 май 1942 г. въз основа на директивата на Щаба на Върховното командване от 19 май 1942 г. от войските на бившия Кримски фронт, части, съединения и институции, подчинени на главнокомандващия на севернокавказкото направление. Фронтът включваше 44-та, 47-ма и 51-ва армии, Севастополският отбранителен район, Приморската армия, Черноморският флот, Азовската военна флотилия бяха прехвърлени на оперативно подчинение. Впоследствие Севернокавказкият фронт в различни периоди включваше 9-та, 12-та, 18-та, 24-та, 37-ма, 56-та армия, 4-та и 5-та въздушна армия. При формирането на Севернокавказкия фронтполучи задачи за задържане на Севастополския отбранителен район и линията на реката. Дон, отбраната на черноморското и азовското крайбрежие.
Черняховски фронт
Западен фронт
По-късно в него влизат 5, 11, 16 (от 1 май 1943 г. 11-та гвардейска армия), 19, 20, 21, 22, 28, 29, 30 (от 1 май 1943 г. 10-та гвардейска армия), 31, 32, 33, 39, 43, 49, 50, 61, 68, 1-ва ударна, 3-та и 4-та танкова, 1-ва въздушна армия. Войските на фронта участваха в стратегическата отбранителна операция в Белоболгария през 1941 г., в битката при Смоленск през 1941 г., в битката при Москва.
По време на Московската стратегическа настъпателна операция войските на Западния фронт, във взаимодействие с Калининския и Югозападния фронт, нанесоха първото голямо поражение на войските на група армии „Център“, като изтласкаха врага на 100-250 км от Москва.
По време на Ржевско-Вяземската стратегическа операция войските на Западния фронт с формированията на Калининския фронт и с помощта на войските на Северозападния и Брянския фронт изтласкаха врага в западна посока с 80-250 км, освободиха Московска и Тулска области, много райони на Калининска и Смоленска области.
В края на 1943 г. - началото на 1944 г. войските на фронта, напредвайки в посоките на Витебск и Орша, достигат източните райони на Белоболгария.
Трети бял български фронт
фронт Баграмян
Калинински фронт
В Ржевско-Вяземската операция от 1942 г., проведена заедно със Западния фронт, войските на Калининския фронт отиват в тила на Ржевско-Сичевската вражеска групировка.
Първи балтийски фронт
Еременков фронт
Брянски фронт 3
Балтийски фронт
Войските на фронта, действащи в зоната между Северозападния и Калининския фронт, бяха натоварени със задачатаподгответе настъпление в посока Невел, Идрица, Валга и с част от силите на Опочка, Остров и Псков, с цел да разбиете германската група армии Север заедно със Северозападния, Волховския и Ленинградския фронт и да предотвратите отстъплението й към Двинск, Рига.
Командващ генерал на армията Попов М. М. (целия период). Член на Военния съвет генерал-лейтенант Мехлис Л. З. (през целия период).
Втори балтийски фронт
Брежнев фронт
Югозападен фронт 2
Трети украински фронт
Еременков фронт
Югоизточен фронт
Сталинградски фронт 2
Южен фронт 2
По време на зимното настъпление на Червената армия през 1943 г. войските на фронта провеждат Ростовската операция, в резултат на която напредват 300-500 км, освобождават Ростов и достигат до реката. Миус.
В сътрудничество с Югозападния фронт фронтът участва в Донбаската стратегическа операция от 1943 г. След това войските на фронта провеждат Мелитополската операция, освобождават Донбас, пробиват южния участък от Източната стена на противника на реката. Молочная, отиде до долното течение на Днепър и Кримския провлак, превзе предмостие на южния бряг на Сиваш и блокира групировката на кримския враг от сушата.
4-ти украински фронт на първата формация
Жуковски фронт
Югозападен фронт 1
Сталинградски фронт
Впоследствие в него влизат 28-ма, 38-ма, 57-ма, 51-ва, 66-та и 24-та армии, 1-ва гвардия, 1-ва и 4-та танкова, 16-та въздушна армия, Волжската военна флотилия и района на корпуса на ПВО на Сталинград бяха оперативно подчинени на фронта.
Във връзка с пробива на германските войски на съветския фронт в югозападна посока, Сталинградският фронт получи задачата да спре противника, да му попречи да стигне до Волга и да защити твърдо линията по реката. Дон от Павловск доКлетская и по-нататък по линиите Клетская, Суровикино, Суворовски, Верхнекурмоярская.
Битките на предните отряди бяха началото на битката при Сталинград през 1942-1943 г. След 6 дни боеве на тази линия врагът беше принуден да разгърне част от основните сили на 6-та армия. Две седмици по-късно 4-та германска танкова армия е пренасочена от кавказката посока към Сталинград.
Дон Фронт
Централна предна част 2
По време на общото стратегическо настъпление на Червената армия през лятото и есента на 1943 г. войските на Централния фронт провеждат Черниговско-Припятската операция. В резултат на това те напреднаха на запад до 300 км и достигнаха реките Днепър, Припят и Сож, завзеха предмостия на тях и създадоха благоприятни условия за освобождаването на Белоболгария и Дяснобрежна Украйна.
Белобългарски фронт 1
Бял български фронт 2
Командващ генерал на армията Рокосовски К. К. (целия период). Член на Военния съвет генерал-лейтенант Телегин К. Ф. (за целия период).
Началник на щаба генерал-полковник Малинин M.S. (целия период).
Първи бял български фронт 1
Първи бял български фронт 2
Коневски фронт
Воронежки фронт
Първи украински фронт 1
Малиновски фронт
степен фронт
Войските на фронта, дислоцирани зад Централния и Воронежския фронт, бяха в резерва на Щаба на Върховното командване, готови в случай на пробив на противника да спрат настъплението му на окупираната линия, а когато съветските войски преминаха в контранастъпление, действаха както в посоките Орлов, така и в Белгород-Харков.
Началник на щаба генерал-лейтенант Захаров М. В. (целия период).
Втори украински фронт 1
Първи далекоизточен фронт
Командващият маршал на Съветския съюз Мерецков К. А. (целия период).Член на Военния съвет генерал-полковник Щиков Т. Ф. (за целия период).
Началник на щаба генерал-лейтенант Крутиков А. Н. (целия период).
Втори далекоизточен фронт
В Манджурската операция войските на 2-ри Далекоизточен фронт действат в посоките Сунгарян, Цицихар и Джаохей. Напредвайки в планинска тайга и блатиста местност, те победиха японската 4-та отделна армия, част от силите на 1-ви фронт на Квантунската армия и войските на 5-ти фронт. Съветските войски напреднаха 100-150 km в посока Qiqihar и до 300 km в посока Sungari. 2-ра червенознаменна армия навлезе в Калочжан, регион Лунджън, 15-та армия навлезе в района Сансин, а 5-ти стрелкови корпус, който действаше в посока Джаохей, влезе в района Бол.
Командващ генерал на армията Пуркаев М.А. (целия период). Член на Военния съвет генерал-лейтенант Леонов Д. С. (за целия период).
Началник на щаба генерал-лейтенант Шевченко F.I. (целия период).