Свързана статия Подобряване на взаимодействието между родители и деца като средство за обучение
Уместността на този материал по проблемите на толерантността е че е необходимо да се установи диалог и взаимно разбирателство, да се търсят взаимно приемливи компромиси, като се започне от отношенията на деца, родители и др.
Подобряване на взаимодействието между родители и деца като средство за възпитаване на толерантност
През цялото време, от древността, проблемите на семейството са занимавали прогресивните умове на човечеството. Обществото непрекъснато се променя и семейството се променя с него. На сегашния етап от развитието му възникват проблеми, които не са съществували преди. Един от тези проблеми е нарушаването на толерантността в отношенията между родители и деца.
Организацията и подобряването на работата на детската градина със семейството е най-важната посока за повишаване на ефективността на образователната работа с деца от предучилищна възраст.
Духовното, моралното, психическото и физическото здраве на човека е тясно свързано със семейството.
Детските неврози са пряко свързани със семейните конфликти, които не само дезорганизират и разрушават семейството, но и служат като основа за натрупване на девиантния потенциал на детето. Силното, нормално семейство, в което има толерантност в отношенията между деца и родители, което има добри семейни традиции, е основата, която неутрализира негативното въздействие на околната среда върху детето. Например, негативното влияние на медиите върху психиката на детето, насилието, жестокостта посява семена, които могат да покълнат, ако има благоприятна почва за това, тоест проблемно, конфликтно, пиещо семейство или, обратно, да бъдат неутрализирани от нормална семейна среда, разбиране и внимание от родителите.
толерантност -понятието е сложно и многостранно. Ако разглеждаме толерантността в светлината на отношенията между деца и родители в семейството, то това, според мен,
определено отношение към възприемането, разбирането на възрастните и децата един от друг и действията един към друг, които се основават на взаимно уважение към интересите, ценностите, позициите, заети от двете страни.
Нивото на психологическото напрежение в семейството има тенденция да се повишава, което води до емоционални смущения, поява на невротични реакции при деца и възрастни, чувство на постоянна тревожност и в резултат на това отклонения в поведението от различно естество.
Семейните конфликти, произтичащи от неразбиране между деца и възрастни или желанието на възрастните да подчинят детето на техните изисквания, създават неблагоприятен фон за емоционалното и личностно развитие на децата. Но, за съжаление, повечето родители рядко намират ефективен начин за разрешаване на конфликти, които възникват с децата, опитвайки се да ги изключат от сферата на вниманието си като някакво „неудобно обстоятелство“, което усложнява живота на възрастните членове на семейството. В същото време, разбира се, не се вземат предвид последиците от действието на конфликтите върху възникващата личност на детето. Нивото на съвременната култура поставя задачата на родителите да се научат как да разрешават конфликти, които възникват с децата, въз основа на толерантност в отношенията на всички членове на семейството.
От гореизложеното можем да заключим, че толерантността в отношенията между деца и възрастни предполага способността на възрастните членове на семейството да видят перспективата за въздействието на възникващите взаимоотношения върху детето, неговото развитие и поведение като цяло.
Толерантността в отношенията между членовете на семейството е способността да осъзнават личните си проблеми с гъвкавост, както и способността да уважаваткъм нагласите и ценностите на другите членове на семейството.
Друга страна на толерантността в отношенията между деца и родители е съвместният анализ на действията и постъпките на членовете на семейството. Те обсъждат и оценяват не само детето, неговите лични качества, действия и постъпки, но и личните характеристики и действия на възрастни членове на семейството. Толерантността в отношенията между родители и деца е неволен фактор, който ще повлияе на формирането на толерантност като личностно качество на детето. Семейството е образователната институция, в която се полагат основите на човешкия морал, формират се нагласи за отношенията с другите и се коригират оценките на действията и действията на човек, основата за изпълнение на техните решения, действия и постъпки.
Задачата за възпитание на толерантност у децата и техните родители се превръща в една от основните задачи за организиране на образователната работа на детска градина със семейство.
В практическите дейности учителят трябва не само да възпитава толерантност, но и сам да я притежава; той трябва да защитава интересите на семейството и да й помага при решаването на възникнали проблеми.
Работата със семейството по възпитанието на толерантност не трябва да се ограничава до стените на предучилищна институция, за това можете да използвате такива форми на работа като например: маршрут през уикенда; вестник: „къде прекарахте уикенда“; работа с библиотеката и т.н. всичко това включва тясно взаимодействие между деца и родители.
За по-ефективна работа по развитието на толерантността е необходимо да се създадат перспективи за по-нататъшно сътрудничество.
Трябва също така да се подчертае, че проблемът за възпитаване на толерантност в отношенията между деца и родители е комплексен проблем, за ефективното решаване на който са необходими интегриран подход и взаимодействие.психолози, учители, лекари и други специалисти. Толерантността е в основата на педагогическото общуване между родител и дете, дете и възпитател, възпитател и родители. Същността на което се свежда до такива принципи на обучение, които създават оптимални условия за формиране на култура на достойнство у учениците, самоизразяване на индивида, изключват фактора на страха от грешен отговор.
Толерантността през новото хилядолетие е начин за оцеляване на човека, условие за хармонични отношения в обществото.
По темата: методически разработки, презентации и бележки
Присъствието в обществото на хора от различни националности изисква специално внимание към формирането на национална идентичност, толерантни отношения.Толерантността, като начин на живот в зависимо общество.
Социализацията на детето в предучилищна възраст е многостранно явление, което се случва под въздействието на различни фактори: наследственост, среда, възпитание, самопознание и саморазвитие. Семейство и детска градина.
Проектът е разработен съвместно с деца и родители с цел възпитаване на толерантност сред децата от предучилищна възраст по българските народни приказки.
GCD „Художествено и естетическо развитие“ е най-интересната дейност за децата, например работа с нетрадиционен материал - моделиране от солено тесто (тестопластика) приво.
Музиката като средство за толерантност при деца от по-голяма предучилищна възраст.
Развитието на толерантност е обективна необходимост на съвременните общества. Формирането на междуетническа и междурелигиозна толерантност е дълъг, сложен процес, който започва.